Доклад на Европейския парламент намери нередности в харченето на парите, отпуснати на България, Литва и Словакия като компенсация за спирането на техни ядрени мощности при присъединяването им в ЕС. Става дума за закриване на блокове 1 - 4 на АЕЦ „Козлодуй", за литовската АЕЦ „Игналина" и за словашката "Бохунице".
Средствата, отпуснати срещу закриването на ядрените блокове, се харчат с преразход при липса на координация и наблюдение. Голяма част от парите отиват за проекти, които изобщо не са свързани с ядрената енергетика. Освен това, има размиване на отговорност и лошо разписване на целите.
Тези изводи се съдържат в доклад на бюджетната комисия към ЕП, която не за първи път прави подобна тревожна констатация. Има и опасение, че трите държави може да бавят нарочно процеса по извеждане от експлоатация, за да имат основания пак да поискат пари от Брюксел.
Европейската помощ, вписана в сегашната бюджетна рамка, е на обща стойност 2,85 млрд. евро. Брюксел е изплатил общо 1,8 млрд. евро по тези фондове, което е 63,5% от дължимите суми, става ясно от доклада. Цялата сума трябва да бъде изплатена до 2020 година.
От тях най-голяма е сумата, отпусната на Литва за АЕЦ „Игналина" - 1,36 млрд. евро. За закриване на блокове в АЕЦ „Козлодуй" България получи 868 млн. евро.
Европейската сметна установи дупка от 2.5 млрд. евро.
Документът препоръчва на България, Литва и Словакия да представят планове с детайлно разписани харчове от специално създадените за целта фондове.
В новата многогодишна финансова рамка на ЕС за страната ни са предвидени 260 млн. евро за четирите спрени реактора. България настояваше за 450 млн. евро, а първоначално бе предвидено да получим 185 млн. евро. След това бе договорена сумата от 260 милиона.
"Безопасното закриване на ядрените мощности е отговорност на държавите", коментира още докладчикът по темата в комисията - румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску.
През май миналата година същият румънски депутат предложи след 2020 година България, Литва и Словакия да не получават допълнително финансиране, а дотогава отпускането на средства от фонда да бъде подложено на предварителни условия.
Eвродепутатът се опасява, че провалът в окончателното извеждане от експлоатация на реакторите е риск за европейските граждани.
