Несбъднатият план за българския преход

Дори и през 90-те, когато се появи, никой от българите извън тесен политически кръг, не беше чел доклада "Ран-Ът". Макар и нито една от идеите му да не беше приложена, в следващите години пропагандната машина го превърна в някакво чудовище, "неолиберална библия" и т.н.

Журналистът Красимир Лаков, с подкрепата на Института за пазарна икономика, разказва във филма си "Преходът, който не стана така, както беше замислен" за неслучилия се план - през погледа на български икономисти, както и на самите автори на проекта Ричард Ран и Роналд Ът.

Планът трябваше да помогне на България  да въведе пазарната икономика и принципите на ефективното производство.

Общообразователният филм прави преглед на краха на социалистическата икономика, която през 80-те започва да се задъхва и последва натрупването на огромни дългове.

"Социализъма е едно недоразвито общество. Социализъма е едно недоносче". Репликата на някогашния Първи - Тодор Живков, няма как да бъде спестена във филма. Но и Юлската концепция на БКП от 1987 г. не успява да спаси режима, въпреки зададената от Живков цел - да вземем "онова съдържание, което се намира в западните концерни", тъй като "без него не можем да разгърнем фирмената организация".

От първо лице

Проф. Иван Ангелов от Икономическия институт на БАН: "Това, което широките кръгове не знаеха и по-малко чувстваха, е, че втората половина на 80-те се характезираха със засилване на кризисните елементи в икономиката на България, трудно можеше да се говори за някакво развитие през тези години, растеше стагнацията в цялата социалистическа общност, срина се износът на България, която изнасяше около 80 от своите стоки и услуги в рамките на СИВ, като само за СССР бяха около 54-55%".

Помните, нали? Живеехве в общество на дефицитите, и дори и имаш пари, няма за какво да ги похарчиш - за да построиш жилище или да си купиш кола, трябваше да чакаш повече от 10 години.

Икономистът и бивш депутат Венцеслав Димитров: "България беше изпаднала в дълбока криза през 1989 поради масовото изселване на турците и прекратяване на търговските отношения с традиционни партньори като арабските страни".

Икономистът и бивш съветник на президента Желю Желев Боян Славенков: "България все повече губеше руските пазари, външният дълг наближаваше 10 млрд. долара, необслужваем за възможностите на страната, растеше дефицитът, около 40% от предприятията работеха на дотации, Световната банка очакваше 200 000 безработни до края на 1991 г."

Вместо незабавни реформи и шокова терапия обаче, българските политици говорят за "социална държава" в началото на 90-те, очевидно представяйки си някаква форма на пазарен социализъм и продължаваха със споровете как точно да се случат промените - и как да станат постепенните програми за плавен преход.

Така, констатира авторът на филма, концепцията за постепенна реформа се превърна в концепция за правене на реформа. Говореше се, че качеството на приватизацията е по-важно от нейната бързина и че постепенните реформи ще намалят тежестта сред населението, почти всички бяха в лагера на бавните реформи, смятат създателите на лентата.

Ролята на Луканов

Eдно от първите решения на Андрей Луканов, когато става министър-председател, е да поиска $1 млрд. от Москва, но му е отказано. Тогава вътрешният дълг на България е 26 млрд. лева, а външният - почти 11 млрд. долара.

Според Славейков "цялата философия на Луканов тогава е била по-силното обвързване с Русия".

На 29 март 1990 премиерът Андрей Луканов обявява едностранно мораториум върху външния дълг, което нанася големи поражения в българската икономика, и следва болезнената, студена и мизерна "Луканова зима".

Гледната точка на проф. Иван Ангелов е по-различна: "На 31 март 1990 г. беше падежът за едно плащане на 500 млн. долара, за което България нямаше средства, във валутния резерв имаше останали 200-300 млн. долара, направи опити Луканов с помощта на френското правителство и френски банки беше събрана една значитебна сума, беше уговорена среща с Хелмут Кол, който в присъствието на Андрей говори с двама-трима банкери от Франкфурт, даде му самолета, който го откара там, получи се някакъв резултат, по-малък от очаквания, и оставаше съвсем малко, за да се набере сумата.

Тогава Андрей помоли съветското правителство да ни дадат от техния валутен резерв, малка част от който се намираше в наши банки, да го ползваме и в следващите месеци от валутните постъпления да го възстановим. Но Горбачов го отряза направо, нещо повече - изтеглиха от банките ни и тази малка сума, тогава Хелмут Кол се обади и му каза: "Нашите приятели от Вашингтон се обадиха и казаха да не се бъркаме във вашите работи!" Следователно нямаше алтернатива на обявяването на този мораториум.

Тогава идват американците

Мораториумът поставя България в изолация, Централна Европа набираше скорост, а развитието на България практически беше спряло, реформи не се извършваха. За да предоставят помощ, МВФ и Световната банка искаха да видят работеща програма.

По онова време Ричард Ран е главен икономист на Американската търговска камара - главно действащо лице в изготвянето на плана, и работи за реформите в Унгария, когато е поканен да изнесе лекция в България за прехода.

Правителството на Луканов ме помоли да сформирам екип, какъвто имаше в Унгария, казва той пред камерата на Лаков.

Така кабинетът излъчва свой екип, както и партиите - БСП и СДС, и се получават три групи - две български и една американска, които да пишат програмата, за която Ран си спомня: "... взаимодействието се получаваше, но изискваше много дискусии и дори пазарлъци".

Осигурено е било частно финансиране от американска страна, което да покрива дневните разходи, експертите от САЩ са работели на доброволни начала, а Ричард Ран и Роналд Ът получават заплатите си от Националната фондация и Американската търговска камара. Българската страна осигурява преводачите и престоя в резиденция Бояна.

Националната фондация на Търговската камара е частна организация, свързана с Американската търговска камара, която спонсорира начинанието, а д-р Робърт Крибъл, известен предприемач, предоставя първоначалните средства, нужни за проекта.

В крайна сметка нито един от безплатните съвети не се случва. Една от основните идеи в плана Ран-Ът е относно приватизацията - да се търси консенсус между политиците и да се включат повече хора, да се търсят начини, които да улеснят работещите в една сфера да си купят акции от нея, да се отпускат безлихвени заеми, а изплащането им да става разсрочено. Така и не се реализира, а когато става, е в доста по-различен вид.

Боян Славенков: "Луканов консумира чисто политическите ефекти от програмата Ран-Ът и затова тя не успя да влезе, в ръцете на Луканов щеше да се превърне в своя антипод, не беше писана като програма, а като наръчник за пазарни реформи, който ние така и не разбрахме".

Една от доста радикалните идеи в нея е заимствана от Азия - за свободна икономическа зона, "свободен град край Варна" - която да привлича инвестиции - в името на конкурентоспособна индустрия, и да създава работни места, така България би запазила предимствата, които има в областта на информационните технологии. Но всичко остава запечатано в книгата с бледосини корици.

Преходът се случва така, както смяташе една част от комунистическия елит. Богатствата бяха преразпределени, българите не станаха нация от собственици.