Водещи икономисти предупредиха, че при влагане на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа (ДЦК), България ще остане с най-малкия фискален резерв в Европа. Прогнозата стана ясни по време на дискусия за предлаганите от управляващите промени във фонда, където се натрупват пари за подпомагане на пенсионната система след 2018 г. Към момента там има над 1.7 млрд. лева.
Апетитите на властта към Сребърния фонд се изостриха заради належащата нужда до януари 2013 г. да се намерят близо 2 млрд. лева, за да се платят еврооблигациите, емитирани по време на царското правителство от финансовия министър Милен Велчев и заместника му Красимир Катев. Те замениха част от дотогавашния външен дълг, номиниран в долари. Падежът на втората емисия е през 2015 г.
Поради изпразнения фискален резерв държавата спешно търси варианти за намиране на парите. Един от тях беше разписан в закона за бюджета за 2012 г. - емитиране на външен и/или вътрешен дълг до 2 млрд. лева.
Аргументите на държавата да разреши парите на Сребърния фонд да се инвестират в български вътрешен дълг и в акции на български дружества, търгувани на БФБ, е постигане на по-висока доходност при минимален риск, обясни заместник-финансовият министър Боряна Пенчева.
Въпреки че има положителна номинална доходност, около 42 милиона лева на година се загубват заради инфлационната обезценка, заяви тя.
Контрааргументите на икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество" са, че парите от Сребърния фонд са половината от фискалния резерв и изваждането им от там ще срине рейтинга на страната.
"С 50-100 милиона да хвърлим от Сребърния фонд на борсата нищо няма да се промени, ако изгоним 300 милиона инвеститори, които си тръгнат (има предвид инвеститорите в български външен дълг - бел.р.).
Три милиарда облигации - евробондове, които през януари 2013 г. трябва да платим, не можем да ги платим с наши ДЦК, които стоят във фискалния резерв. Трябва да имаме ликвидни пари в евро. Всички еврофондове се финансират от фискалния резерв, след това ни ги възстановява ЕК, след половин година".
Бившият министър в две правителства - Николай Василев, и настоящ шеф на дружеството ЕКСПАТ кепитъл, съзря и по-черен сценарий като този в Гърция и стопените пари на гръцките пенсионери. "Държавната пенсионна система очевидно дългосрочно ще им намали значително пенсиите, дай Боже изобщо да има пенсии".
Бившият вицепремиер по време на кабинета Сакскобургготски Лидия Шулева, автор на сегашния закон за Сребърния фонд, обясни, че ако досега парите са управлявани по предлаганата схема от финансовото министерство, загубите са щели да бъдат катастрофални. Нямаше да говорим за отрицателна доходност от 2%, а щяхме да говорим за загуба на основна стойност от 80%, каза Шулева.
Какво каза Командира по въпроса за нов дълг
Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов коментира темата за спешното намиране на пари от държавата и докъде и доколко може да се използва Сребърният фонд.
"Ако се пускат държавни облигации на пазара на инвеститорите, трябва да им е ясно, че не могат да диктуват неприемливи условия на бъгарската държава. Хубаво е те да знаят, че държавата не е притисната в ъгъла. Тезата за Сребърния фонд в този й вид може да послужи по много положителен начин", каза Костов. От Сребърния фонд не се финансират пенсии, той е само резерв. В случай на крайна нужда оттам могат да се изтеглят пари за пенсии, припомни съпредседателят на Синята коалиция.
"Втората идея е българските облигации да могат да се търгуват непрекъсното. Тогава те имат ликвидност. Третото е на пазара на облигациите да се пуснат пенсионни фондове, застрахователни дружества, защо не фирми и, разбира се, физически лица. Държавата ще катастрофира, в случай че Mинистерството на финансите се опита да използа само остатъка от фискалния резерв, за да финансира дефицита и облигациите и ако се опита да не излезе на външния пазар. Тогава наистина ще има неспособност да се обслужат задълженията на страната", предупреди Костов.
Според Иван Костов не е добра идеята да се обърнем към Международния валутен фонд, защото ще се усложнят още повече нещата. "Това ще е деградация на ниво 1999-2000 г. Няма да се стигне дотам", смята той.
