БХК поиска оставки в агенцията за бежанците

Липса на отопление, ток, вода, канализация, лекарства, персонал и редовни доставки на храна в условията на информационно затъмнение. Това са видели представители на Българския хелзинкски комитет (БХК) в открития преди седмица бежански център в бившия интернат "Надежда Крупская" в столичния квартал "Враждебна".

От правозащитната организация поискаха оставката на ръководството на Държавната агенция за бежанците.

От БХК посочват, че сградата на интерната е изоставена от години, с изпочупени прозорци, а вътре хората спят на матраци и по трима разполагат само с по едно одеяло. Цял етаж няма електричество, в някои от тоалетните няма никаква вода, а канализацията не функционира. Липсват медицински лица и медикаменти.

На гладно

„От настаняването си на 18.09.2013г. бежанците са получавали доставка на храна едва два пъти, като и двата пъти тя е осигурявана или по линия на Българския червен кръст, или от частни дарения, от сирийската общност в България, от неправителствени и благотворителни организации и отделни граждани", пишат от БХК и напомнят, че става въпрос за жени, деца и ранени.

До 25 септември нито един от бежанците не бе получил от ДАБ регистрация като лица, търсещи закрила и временен документ за самоличност, въз основа на който да ползват медицинска помощ в обема, достъпен за българските граждани и социална помощ в размер от 65 лв. месечно, посочват от БХК.

Бежанците разчитат на собствени средства, като местни търговци демонстрирали „гостоприемство" и им продали развалени хранителни продукти.

Без оправдания

„Подобно отношение към бежанците съставлява не само пример за типичните напоследък за държавните ни институции бюрократизъм и безразличие към нуждите на хората, но и съставлява нечовешко и унизително отнасяне и проява на чиновническа нехуманност от най-висша степен", пишат правозащитниците.

Според тях са неприемливи оправданията на ДАБ, че са се оказали неподготвени за увеличаващия се брой на бежанците: „Считаме на първо място, че пет хиляди души годишно не могат по никакъв начин да бъдат определени като "масов приток" на бежанци, особено в сравнение със съседните на Сирия държави, където броят във всяка една от тях надхвърля повече от половин милион души, или, други европейски държави, като например Унгария, която е приела от началото на годината повече от 15 000 бежанци".

Правозащитниците припомнят, че още от края на 2010 г. ООН и неправителствените организации предупреждават за очаквано увеличение на бежанския поток от арабския свят, като ДАБ всяка година получава европейско финансиране в размер на 500-600 000 евро, за да предоставя подслон и храна на бежанците.

Затъмнение

За условията в центъра „Враждебна" се знае малко, като според БХК причина за това е политиката на ръководството на агенцията за бежнаците.

Неяснотите пък били използвани от медии и политици за „създаване на настроения против бежанците от Сирия като лица, сеещи зарази, престъпност и тероризъм с цел евтин популизъм и отклоняване на вниманието от истинските проблеми на нашето общество и държава".

„Именно очевидният провал на ръководството на Държавната агенция за бежанците да осигури минимума от условия за подслон, лечение и храна на бежанците води до възникването на рисковете, които се внушават на обществото ни - болести, бедност и опити за бягство зад граница, но не защото бежанците ги "внасят" в България, а защото това е средата, която ние като държава им "осигуряваме", заключват от БХК.