Денят накратко: Част от "Кремиковци" - на скрап, друга - музей

*В "Кремиковци" ще бъдат пренесени и експонирани части от зидове на сграда от XVII-XVIII век, тъй като там има достатъчно място. Новината съобщи днес главният архитект на София Петър Диков. Старите зидове са открити при разкопаването на бул. "Мария Луиза" заради метрото.

Комбинатът е построен върху площ от 25 000 декара, от които в момента негова собственост са близо 20 000 декара. Той се намира на север от София, а именно в тази посока - по градоустройствен план, е предвидено да се развива столицата.

Идеята за развитието на "Кремиковци" е да стане смесена многофункционална зона - с жилищни, офис и производствени сгради, напомни Диков, който работи за тази идея още от втората половина на 2007 г. Все още се очаква да приключи процедурата по ликвидация на комбината, но по думите му след това щели да се явят достатъчно кандидати за активите.

"Теренът е атрактивен и при сегашното движение на цените на метала и долара преработвателната част от производството и самият скрап също са атрактивни", заяви Диков. Той каза, че преработвателната част от производството може да се запази само ако отговаря на екологичните норми. Повече от 400 дка в район "Кремиковци" - землищата на Яна и Бухово, ще бъдат залесени с липа, акация, черен бор, обявиха наскоро от Столичната община.

*Положението в Киргизстан остава сложно и кърваво. По непотвърдена информация 700 души са загинали при сблъсъците в Джалалабад, твърдят представители на узбекската общност в града. По думите им телата на много от загиналите се намират в джамии в Джалалабад, но е невъзможно да бъдат изнесени от там заради мерките за сигурност. По официални данни загиналите са общо 124 в Ошска и Джалалабадска области.

Правителството твърди, че ситуацията в двата града започва да се стабилизира, текат и преговори за спиране на насилието. От вчера в Киргизия пристигат и самолети с хумантарни помощи от СЗО, Русия и други държави, както и самолети, с които някои държави изтеглят своите граждани от страната. Междувременно Узбекистан обяви, че се нуждае от международна помощ, за да помогне на 45 000-те киргизки бежанци в страната. По някои оценки те са всъщност над 60 000. Държавата обяви, че затваря границите си и няма да приема повече бежанци.

*Със заповед на кмета на община Приморско Лиляна Димова беше спрянo извършването на административни процедури и услуги на роднините на магистрати, които са получили общински терени като крайно нуждаещи се.

Забраната за обслужване засяга Елка Минчева Икономова, Ваня Панайотова Генкова, Тодор Любенов Цветанов, Деница Николаева Урумова, Петър Тодоров Попов, Анна Веселинова Пенгезова. По този начин нито един от тях няма да може да прехвърли правото си на друго лице и да "прикрие" връзката си с даден парцел.

Между 2003 и 2007 г. бившият кмет Димитър Димитров е издал близо 400 заповеди за учредяване на право на строеж на граждани "с жилищни нужди" за имоти в строителните граници на Приморско, Китен и Ново Паничарево. Касае се за негови еднолични решения без да има предварително решение за конкретните лица и имоти от страна на местния общински съвет. Част от заповедите липсват в архива на община Приморско.

*От началото на годината инфлацията е 2.4%. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за май 2010 г. спрямо април 2010 г. е 99.8%, т.е. имаме дефлация от 0.2%, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ). Годишната инфлация за май 2010 г. спрямо май 2009 г. е 1.9%. Средногодишната инфлация за периода юни 2009 - май 2010 г. спрямо периода юни 2008 - май 2009 г. е 1.1%.

*Публичният дълг на Италия е достигнал рекордните 1.812 трилиона евро през април, сочат данни на Националната банка на Италия. В сравнение с  март дългът се е покачил с 0.8%. През миналата година публичният дълг на Италия достигна 115.8% от БВП и се прогнозира през тази година да се покачи до 118,4% от БВП. Прагът по Маастрихт е публичният дълг да е до 60% от БВП на държава-член на ЕС. Гръцкият публичен дълг, който е над 300 млрд. евро за 2009 г., е 116% от БВП.

*САЩ са открили находища на полезни изкопаеми на стойност близо 1 трлн. долара в Афганистан - много над досега известните природни ресурси в страната, съобщи "Ню Йорк таймс". Залежите са толкова богати на важни за модерната индустрия суровини, че може да превърнат Афганистан в един от най-големите добивни центрове в света, смятат американски специалисти

Откритието включва непокътнати залежи на желязо, мед, кобалт, злато и други важни индустриални метали, включително литий.  Документи на Пентагона дори описват страната като "литиевата Саудитска Арабия". Литият е необходим за много от съвременните мобилни устройства, като от него се правят батерии за лаптопи, мобилни телефони и смартфони.

Съветски експерти са наясно със залежите, тъй като са изготвили карти през 80-те години на миналия век по време на първата война в Афганистан. След това картите били скрити от афганистански геолози заради гражданската война, която избухва малко след изтеглянето на съветските войски от страната. Американски геолози попадат на тях през 2004 г. и две години след това започват проучвания от въздуха.

Новините

Най-четените