До 40% от българите имат или са имали психичен проблем, а в същото време у нас липсва единен регистър на психично болните, както и системни грижи след излизането им от лечебните заведения.
Това каза пред Нова телевизия националният консултант по психиатрия - проф. Вихра Миланова по повод случая в Лясковец, когато психично болен уби полицай, рани тежко други трима и сам беше тежко ранен при обезвреждането му.
Близо 70 000 са болните от шизофрения у нас. След като излязат от болнично заведение, където са се лекували, ако нямат подкрепяща ги среда и семейство тези хора не продължават лечението си.
Акцията предизвика няколко сериозни въпроса: защо 53-годишният Петко Петков не е в психиатрия, защо не му е било иззето оръжието, чийто срок на разрешителното е изтекъл, както и защо през 2012 г. е било възпрепяствано въдворяването му за принудително лечение.
В момента няма единен регистър за психично болните, а всяко лечебно заведение води свой регистър.
"Ние не ги знаем кои са тези хора или ги знаем само в момента, когато се прилага такава грижа. Иначе не се знае, няма приемственост, тоест когато тези хора са изписани от болницата, където са настанени принудително заради поведение, което е застрашавало тях или околните. След като излязат, я няма тази приемственост в проследяването", каза проф. Миланова.
Лечението на някои психични заболявания да се финансира по клинични пътеки от НЗОК, а не както до момента - от държавния бюджет. Предложението е залегнало като точка в Националната здравна стратегия 2014-2020 г.
Промените обаче са предизвикали спор сред психиатрите, тъй като една част от тях са ги подкрепили, а националният консултант по психиатрия проф. Миланова и Българската психиатрична асоциация не одобрили предложението.
Сред основните мотиви то да не влиза в сила е фактът, че голяма част от психично болните у нас са здравно неосигурени и ако се премине към финансиране от касата, те могат да не получат нужното им лечение. Предстои предложенията да бъдат разгледани от ръководството на Министерството на здравеопазването.
Според анализи на Националния център по обществено здраве и анализи бавно, но твърдо през годините нарастват случаите на опити за самоубийство.
По данни на центъра всяка година се самоубиват по около 12 на 100 000 българи. Други 3000 правят опит да отнемат живота си, но биват спасени.
