Хората убиват, защото са нещастни и болни

Хората убиват и защото са нещастни и болни. Това казва в интервю на журналистката Анна Заркова в "Труд" психологът Ивайло Петров по повод поредицата от жестоки убийства и/или самоубийства, зачестили в България.

Преди дни мъж, отчаян от бедност и дългове за около 5000 лева, застреля спящата си 13-годишна дъщеря, болна от диабет, рани съпругата си и се гръмна в главата. Човекът се грижел, освен за прехраната на семейството си и за болния си брат - инвалид от дълги години. Преди 5-6 дни други двама стреляха от упор в жените си, а после в себе си след свади за пари.

Психологът обръща внимание върху едно проучване на Дрезденския университет, което отчита, че около 165 млн. души на Стария континент (или 38% от цялото му население) страдат от депресия, превъзбуденост, безсъние, алкохолизъм и други психични нарушения.

Проучването обхваща 27-те страни членки на ЕС, Швейцария, Исландия и Норвегия, където живеят общо 514 млн. души. Освен че причиняват лични страдания и даже смърт, психичните разстройства имат социални и икономически измерения за милиарди евро годишно.

Петров припомня двете световни проучвания, в които българите се самоопределят като най-нещастната нация в света. Психологът обръща внимание на нарастващата у нас агресия, озверяването на маргиналите, социалната депресия, националната апатия, общото чувство на българина за безнадеждност.

България е и първа в Европа по успешни самоубийства. Според специалиста по психология у нас се случва нещо страшно - срива се психичното здраве на нацията. "Ето ви още едно доказателство - деца убиват деца. Искате ли още примери?", казва той. От началото на годината са извършени 8 убийства на деца от деца.

Петров отбелязва, че при всички непълнолетни убийци в последните дни, месеци и години бяха установени психични заболявания, фамилна обремененост, характеропатия. Проблемът, според него е, че тук перспективите за подобряване на ситуацията са мрачни. Тук хората убиват и защото сме нещастни и болни.

Държавата е отговорна за психичното здраве на нацията, казва той. "Националните приоритети са важни. Чуйте само упорито повтаряните мантри: "магистрали, усвояване на еврофондове, финансова дисциплина, Брюксел, Шенген..." От гледна точка на сегашното правителство това е голямата политика", обяснява психологът.

По думите е много тъжно, че днес изцяло липсва национална доктрина за психичното здраве на нацията. "Социалният" през първия си мандат президент развява знаме на енергийни проекти. А убийствата на деца от деца например остават само обект на криминалните новини. Да не дава Бог някое изключително драматично и кърваво събитие да промени държавната политика", казва той.

В България 17 институции отговарят за психичното здраве. Големият им брой съответства на многобойните престъпления и нарастващата агресия. Но пък дава възможност за прехвърляне на вини и отговорности, смята Ивайло Петров.

#4 trellian 14.09.2011 в 15:32:41

мда, нещастни, отчаяни, бедни, децата им гладни и мръсни, а те пръста си не мърдат да променят нещо, и става дума за млади хора в разцвета на силите - цял ден пият бира, пушат и все някой друг им виновен е кой може да ги осигури и да им уреди живота, ако не се стегнат сами да го направят?

#9 Мария-2 15.09.2011 в 10:28:01

Вие пращайте на училище чалгаджии, а те като излязат от том, класическа музика ще слушат. Системата все ви е виновна.

#11 trellian 15.09.2011 в 19:07:27

Гризли, не е чак толкова лоша държавата. За някои неща има и по-добри държави, ама има и мнооооо по-лоши. Все пак не може всички да станем французи, или италианци, трябва и тук да останат хора. Който си е с ума, и бачка, и тук живее прекрасно. А бедността, тя е основно в главата, всичко друго е следствие от бедността в главата. Запитвал ли си се, например, защо човек който веднъж е бил много богат, дори да му вземеш всичко, и да го изхвърлиш да спи на улицата, след известно време ще си стъпи на краката, и пак ще успее да стане богат? А този който никога не е имал нищо, и си е свикнал с мизерията, няма и да има, така ще си кара.

#17 osho 17.09.2011 в 10:31:18

Грижата за психичното здраве и ценностите на всеки от нас въобще не е ангажимент само държавата. Ангажимент е на семейството, на обществото и личен ангажимент на отделния човек - да се развива, да се образова, да мисли за устойчивото си бъдеще, за да е поне сравнително успял и с по-малко проблемен живот. Да изгради търпимост към другите. Тези, които не успяват да се справят защото са по-лабилни, необгрижени, глупави, или необразовани, естествено изпадат в гранични психически състояния. За това не им е виновна държавата. Време е да спрем да я виним за проваления си живот и лошите избори, които сме правили и които са ни задръстили с огорчение, безпътица и агресия. Само за пример - ако тези деца, които убиха деца в последните месеци, имаха свестни родители и близки, нямаше да стигнат до там, че да затрият човек за 20-50 лв. А "мантрата" с магистралите и инфраструктурните проекти може би се нарича и приоритет в рамките на един правителствен мандат и на един ограничен бюджет. След като от 20 и повече години в страната ни градивното е голямо изключение и има натрупани проблеми във всички сфери, вечен недостиг на средства и воля, за да се решат, все от нещо и от някъде трябва да се започне! Би трябвало да сте обнадеждени, че нещо се движи и се прави, макар и не всичко, което ни се иска. И докато това се случва, ползвайте вашето време, за да помислите що за хора сте, в какво вярвате, какво вкарвате в главите на децата си и как можете да направите живота си още по-смислен.

#19 osho 19.09.2011 в 15:07:42

skd911, това, за което говориш не само че не е практика само в България, ами по-скоро тепърва започва да се прилага в социалната ни система. В САЩ и Централна Европа е така от десетилетия - имаш здравна застраховка или осигуровка, получаваш лечение. В противен случай си плащаш по пазарни цени. Ако се замислиш, има известна справедливост в това, най-вече за тези които внасят в системата. На теб ти вземат от заплатата за осигуровки като с тези пари лекуват останалите (вкл. и тези, които са на социални помощи и държавата ги осигурява), а когато ти имаш нужда - с парите на другите лекуват теб. Това е основната логика на т.нар. солидарна социална система. Тя има за цел от една страна да си осигури непрекъснат приток на пари от данъкоплатците, за да може да съществува, а от друга - стимулира тези, които не внасят да започнат да внасят, ако искат да получат здравна помощ на минимална стойност, когато им потрябва. В противен случай, ако нямат пари на момента, изпадат от борда или направо си умират. Звучи жестоко, но солидарността е необходима, защото в противен случай става така, че шепа хора, които печелят и изкарват пари, плащат за всички останали, включително и за тези, които работят и изкарват пари, но решават да не внасят осигуровки, а да застанат през кабинетите и да чакат професионална помощ, за която някой друг (балък) е платил. Отделен е въпросът, че в нашата здравна система този механизъм, в основата си справедлив, е доста изкривен и ние наистина плащаме двойно. Веднъж ни удържат от заплатите и втори път - на място. Това е проблем на начина, по който се управляват средствата от осигуровките. Очевидно не се управляват добре, след като все не стигат и на пациента му се извиват ръцете.

Новините

Най-четените