"Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни". Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев, който присъства на молебена за жертвите на комунизма, отслужен пред мемориала до НДК.
Денят на признателност и почит към жертвите на комунизма се отбелязва за втора поредна година. Предложението за такова възпоминание на 1 февруари беше направено от президентите Желю Желев и Петър Стоянов. През януари м.г. правителството на ГЕРБ го прие.
1 февруари е денят, в който през 1945-а 147 българи от елита на страната получават смъртна присъда от Народния съд. Плевнелиев припомни този факт в словото си. По думите му смъртта на тези хора е символ на репресиите срещу българския народ, след които в България се установява комунистическият режим.
Държавният глава заяви още, че "свободата и демокрацията не просто трябва да се ползват, те трябва да се защитават, включително и в тежки времена".
"В Пиринския край нашите родители с милиция бяха принуждавани да забравят, че са българи", каза Росен Плевнелиев, който е родом от Гоце Делчев. Той нарече стореното "национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта си и националния суверенитет на Съветския съюз".
"Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите, върху които се гради нашето общество. Това осмисляне е един от пътищата за постигане на независимост, на справедливост, на помирение, към които продължаваме да се стремим и днес", каза президентът.
С възгласи: "Браво, президенте! Ние сме с теб!" събралите се пред Мемориала приветстваха словото.
На церемонията дойдоха представители на Съюза на репресираните в България, лидерът на СДС Мартин Димитров, депутати от Синята коалиция.
Венци бяха поднесени от името на министъра на отбраната, на Синята коалиция, на партия ГЕРБ, на евродепутатите от ГЕРБ и от Съюза на репресираните.
В парламента по-рано днес Синята коалиция поиска 41-ото НС да почете с едноминутно мълчание жертвите на комунистическия режим. Депутатът Лъчезар Тошев припомни, че в резултат на репресиите след 9 септември 1944 г. общият брой на осъдените на смърт е 2680, а 1921 са получили доживотни присъди.
"Има консенсус в парламента и в българското общество е определен ден - 23 август, на който отдаваме почит на всички жертви, загинали при тоталитарните режими", каза председателят на парламента Цецка Цачева.
Репресирани е имало през всички периоди на най-новата история на Бълхария. Все пак не е лошо да се знае, че при прилагането на два закона от времето на Царство България – „Закон за защита на нацията” и Закон за защита на държавата”, са били репресирани не по-малко хора, отколкото след 1944 тодина. Само един пример от „демокрацията от едно по-предно време: Съгласно антиеврейското законодателство: • смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално), • има забрани за упражняване на определени професии и притежаване на дялове в предприятия от страна на евреите, • наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население, • наложено е носенето на „давидовите значки“ за индентификация, • наложен е полицейски час за евреите, • евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, • определени са улици, по които е забранено да се движат евреи, • по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“. Така че би било много по-удачно, в името на единството на България като един народ, да се въведеединен ден на репресираните в България, независимо кога е станало това.
Съжалявам за неволната правописна грешка при написването на името на страната ни - България.