54% от 15-годишните ученици у нас взимат допълнителни часове по някои от изучаваните в училище предмети.
38 % от тях имат индивидуални или групови уроци с външни учители, а близо 35% си доучват с помощта на преподаватели от училището в сипове и други училищни форми.
Процентът надхвърля 54, защото някои участват и в двете форми на допълнително обучение.
С тези допълнителни занимания българчетата се класират на челните места в Европа по време, заделяно за допълнително обучение, което не им пречи да имат едни от най-ниските резултати по четене, математика и природни науки.
Това показва последната публикация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, под чиято егида се провежда най-мащабното международно изследване за знанията на 15-годишните PISA.
България до момента участва в три издания на PISA - през 2000, 2006 и 2009 г., като по последни данни страната ни е на последните места в Европа с близо 40% от децата под критичния праг на грамотност и в трите изследвани области.
Освен тестовете включените в представителните извадки хиляди ученици попълват и подробни въпросници. Такива попълват и директорите на училища.
В новото изследване на ОИСР са обработени въпросниците от 2006 г. за заделяното време за математика, четене и природни науки. Данните показват, че страната ни има проблем и със задължителната учебна програма, и с възможностите на децата за допълнителна подготовка.
Часовете по природни науки, математика и български език и литература в училищата са малко на фона на изучаваното в ЕС, показва статистиката. За трите предметни области у нас се падат на седмица 8.55 часа. За сравнение училищните часове в Швейцария за съответните предмети са средно 9.88 на седмица, 9 в Швеция, 10 в Португалия, 11.7 в Полша. Средно за ОИСР за природни науки, четене и математика в школата се заделят 10.58 часа.
Статистиката показва, че в областта на природните науки часовете в училище са по-близки до средното, отколкото по математика и български език и литература.
На фона на малкото занимания в училище българчетата заделят по 6 часа седмично средно за индивидуално учене на уроци и решаване на домашни по трите предмета, други 3.20 часа отиват по уроци. Така средната допълнителна подготовка на децата извън училище надхвърля тази в училище - 9.35 срещу 8.55 часа.
"Държави, в които часовете в училище заемат по-голяма част от бюджета на времето на учениците, се справят като цяло по-добре", е единият от изводите в изследването.
Вземането на индивидуални частни уроци не е запазена марка за България, въпреки че данните показват, че с най-добър ефект върху резултатите на децата са обученията в малки групи с външен учител. И у нас, и в други европейски държави участието в тези форми зависи от социалния статус.
У нас 32% от учениците с висок социален статус са заявили, че ходят на частни уроци, като има европейски държави с по-висок дял - Гърция (59%), Унгария (47.5). От данните излиза, че по-елитните форми на обучение у нас се изравняват като хорариум с допълнителната подготовка в училище през сипове и по-сериозният социален проблем е разликата в заделените часове в училищата и индивидуалната подготовка на децата вкъщи.
Излиза, че децата с повече възможности у нас учат в училища с повече часове по природни науки, български и математика и общите им седмични занимания - и в училище, и на уроци, и вкъщи, надхвърлят с 5 часа тези на децата от най-ниските социални групи.
Разликата в общия бюджет на времето на учениците от населени места с под 100 000 души и големите не е толкова голяма - 1.6 часа.
