Англичаните с диагноза рак на белите дробове имат по-малки шансове да живеят по-дълго отколкото жителите на скандинавските страни. Дали заради начина, по който е устроена здравната система на Острова и в Швеция и Норвегия...
Публикуваните в сп. "Thorax" резултати показват, че въпреки сходните разходи за здравеопазване, шведите имат почти два пъти по-висок брой на оцелели след пет години живот със заболяването. Това е факт - без значение каква е възрастта и полът на пациента, или колко дълго е било следено състоянието му.
Но, според изследователите, е трудно да се каже каква е причината за тази разлика. Проучените английски пациенти е било по-малковероятно да бъдат подложени на хирургическо и фармацевтично лечение от връстниците им в Швеция и Норвегия. Това би могло да се дължи на забавяне - или когато е трябвало да се потърси медицинска помощ още в началото на заболяването, или на лекарите в откриването на симптомите, или при развитието на болестта.
Международен екип, воден от лекари от Лондонския King's College, проучва повече от 250 000 пациенти от Великобритания, над 18 000 от Норвегия и близо 25 000 от Швеция. Проверява се какъв е броят на оцелелите сред тях в петгодишен срок, като всички пациенти са били диагностицирани с рак на белите дробове между 1996 и 2004 г.
В дългосрочен план броят на оцелелите във всички страни е относително нисък, но за английските пациенти е най-малко вероятно да преживеят. Поне такива са сведенията за броя оцелели за първата година, когато са установени въпросните разлики.
В зависимост от възрастта и пола, шансовете за пациенти с рак на белите дробове в Англия да умрат в първите три месеца след диагностицирането са между 23% и 46% по-високи от тези на пациент в Норвегия. В сравнение с пациентите в Швеция разликата е между 56% и 91%.
В Англия спешните случаи, при които се подозира рак, би трябвало да посетят консултация до две седмици, но за целта пациентите трябва да получат направление от личния си лекар. В Швеция и Норвегия обаче пациентите могат директно да се регистрират при специалист.
Д-р Майк Пийк, специалист по рак на белите дробове и един от авторите на доклада, казва, че разминаванията в броя оцелели, констатирани от изследването, биха били сходни и през 2010 г.
"Не знаем точно защо съществуват тези разлики, но моето усещане е, че в голямата си част те опират до забавяне при диагностицирането. На едно ниво това е свързано с хората, които не разпознават симптомите, смятат, че не би трябвало да безпокоят твърде заетия си личен лекар, или не желаят да бъдат убеждавани във вредата от пушенето. Но има и лекари, които не обръщат сериозно внимание на оплаквания от кашлица например."
Cancer Research UK работят с британското здравно министерство и английската здравна каса по инициатива за осведоменост и ранно диагностициране на рака.
"Въпреки че разликите в лечението може да играят известна роля, ранното откриване на рака на белите дробове би могло да доведе до реална разлика в броя случаи на оцелели след подобно заболяване", казват от организацията.
