Тази година помагах на племенницата си да се подготви за Националното външно оценяване (НВО) по български език след 4. клас, с което българското образование за пореден път ме постави в шах и мат.
За да се справи с изпита, тя трябваше да назубри термини и правила, които се изучават в специалност "Българска филология" в университета - само че в ускорена, дестилирана форма и без абсолютно никаква езикова или историческа основа.
От деца на по 10 години, чиято способност да мислят абстрактно все още се гради, МОН очакваше да определят глаголите по вид и време, да разпознават морфологичната структура на думата и да се ориентират в синтаксиса на простите и сложни изречения, посочвайки кое е подлога и кое е сказуемото.
Като човек, завършил българска филология, мога да ви кажа, че тези теми се преподаваха в две отделни университетски дисциплини, предшествани от курсове по старобългарски език, запознаване с глаголицата и сравнителна граматика на славянските езици, за да може студентът да направи причинно-следствените връзки със съвременната морфология и синтаксис.
Защото тези правила не са паднали от небето, а са се развивали във времето, за да стигнат до това, което представлява съвременният български език.
••• Коментар за зрелостните изпити прочетете тук:
В четвърти клас обаче никой не преподава това на децата. Никой не им обяснява откъде идват морфологичните принципи или по какви закони функционират частите на изречението.
Уроците по морфология и синтаксис не започват от началото, а направо скачат към края - с готови правила, които трябва да се наизустят сляпо, без грам разбиране или контекст.
Разбира се, в това има резон, защото програмата и без друго е претоварена.
Децата трябва да се научат да пишат съчинения, да създават разкази по картинки, да прочетат произведенията от програмата по литература и да овладеят основни правописни, пунктуационни и граматични норми.
И накрая за какво - да забравят половината от наученото и да се явят на матура, която няма никаква тежест за по-нататъшното им обучение.
Вместо да се насърчава усвояването на базовите езикови умения - като разчитане и разбиране на кратък текст, трупане на речников запас и писане без правописни и пунктуационни грешки, четвъртокласниците биват хвърляни в море от категории, които надхвърлят възрастовата им зрялост.
••• Резултатите от матурите може да проверите тук:
Това е не само неефективен подход. Това е системна грешка.
И тя се повтаря година след година под формата на едни и същи тестове със сходна схема. Те позволяват зазубряне на еднотипни тестове, но не провокират асоциативното мислене и не обясняват защо това знание е нужно и как се прилага.
В резултат стигаме до абсурдна ситуация: ученици, които имат "отличен" на изпита, но не могат да напишат пет свързани изречения без грешка.
От "малките" матури излиза и друг парадокс - децата учат много, но не запомнят почти нищо.
С голямото количество материал само се създава илюзията за задълбочено знание. На практика от учениците се изисква повърхностно да възпроизвеждат абстрактни правила, които нито едно дете на тяхната възраст не може да свърже със собствената си реч.
От МОН твърдо отказват да променят и олекотят програмата, така че да се съсредоточат върху основната езикова грамотност, която е фундаментът на бъдещото им учене.
••• Коментарът на Красимир Вълчев за резултата от матурите вижте тук:
Пренаписването на остарелия сценарий, който година след година произвежда слабо грамотни деца, не влиза в дневния ред и на настоящия министър на образованието Красимир Вълчев.
Той се е вторачил в математиката и природните науки като универсален лек за всички просветни проблеми - включително и проблемите по български език.
Страстта на Вълчев към числата не е изненадваща предвид това, че е завършил средното си образование в Строителния техникум в Стара Загора, висшето в Икономическия университет във Варна и е прекарал по-голямата част от кариерата си в Министерството на финансите.
По-озадачаващо е друго - как човек с подобен профил се оказва най-подходящ да оглави Министерството на образованието през 2017 г. Като изключим опита му на главен секретар в министерството, той не е прекарал и един ден в класната стая след дипломирането си.
Още по-трудно е да разберем защо точно този човек беше върнат отново на поста за втори мандат като министър. Дали от политическа инерция, или защото от ГЕРБ са безкрайно лоялни към проверените кадри.
Причините можем само да гадаем, но резултатите ги виждаме всички още от началното училище и "малките" матури - в децата, които учат без разбиране, и учителите, които си признават, че препускат през материала, за да "изкарат програмата".
