Едно време във всяко населено място имаше заведение, наречено "Парадайз". Няма значение дали се сервираше сирене по шопски, или служеше като дискотека, важно беше "Парадайз" да има.
В наши дни не е толкова лесно.
Дори и кварталното кафене, в което правят семпли сандвичи, вече носи някакво гордо наименование, което трудно запомням. Нещо тип "Мадър'с Сандвичопродавница". Същото важи и за магазини, ядкопродавници, хрупаницотърговници, палачинкарници и прочее.
И понеже горещините ме карат да си фантазирам като жаден бедуин - оазис, ми хрумнаха още няколко предложения в същия стил като:
- Месарница "Дедовият кълцаник"
На фона на скучни имена като "Петър енд партнърс 1994" трябва да дойде наименование на обекта, което внушава страхопочитание, но и носталгия. Да навява асоциации за прастар семеен бизнес, в който от сутрин до мрак се въртят колбаси от истинско месо и деликатеси като от царско време.
Освен специалитета на месарницата - дедовия кълцаник - съдбата изисква да има и други неразгадаеми на пръв поглед продукти.
Филе "Елена" се превръща в напиперена свинска рибица по автентична рецепта. Саламът "Камчия" става подлучен колбас на слайсове. Беконът спокойно може да мине за шарено месце по хайдушки с балканска сол, опушено на чамова дървесина.
Задължително е на всичко да пише, че е без консерванти. Защото дедов кълцаник с калиев сорбат си звучи обидно.
- Брънчарник "Щастливата гибаница"
Ресторантьорите си казаха, че щом могат да изцедят 20 лева за яйца с шунка, значи задължително трябва да ги вземат. Така из градовете вълшебно бързо никнат заведения за брънч, които отчаяно имат нужда да са различни. Дори и да е само с името си.
"Щастливата гибаница" е достатъчно забавно и неангажиращо, като в същото време има намигване към печивата на мама и баба.
Менюто също спокойно може да избяга от клишетата "брекфаст енд брънч" и да заложи на хиляди калории под формата на лучник с повече лук и лют пипер, гибаница с пръжки и праз, гьозлеми с козе сирене и козе масло, мекици с размерите на холна масичка, поднесени с пудра захар и сланина.
С яйца всеки знае, все пак.
- Фюжън готварник "При бай Герхард"
Представете си Герхард, който е плод на горещата соц дружба между НРБ и ГДР. Дори и на достолепната възраст от почти 70 той няма да успее да убеди българите да не му викат "бай".
Защото е роден тук, тъй като баща му Гошо не искаше в ГДР.
По-лошото е, че той няма никакъв шанс за пенсия в немски размери. Така би се родила и реализирала идеята за собствен ресторант. Българо-немецът не е вчерашен и знае, че трябва да кръсти заведението гордо и модерно и така се ражда Фюжън готварник "При бай Герхард".
Фюжън, защото би се предлагала комбинация между германска и българска кухня. Вурстове с огретен, шпецле с лютеница и шницел по виенски с гарнитура от леща яхния вместо пържени картофи.
За десерт - кайзершмарн с ошав и торта "Шварцвалд" с ашуре вместо сметана.
А на вдъхновените бъдещи бизнесмени напомням - цветя и бонбони не пия.
