Еврото сменя лева от 1 юли. България едностранно въвежда единната европейска валута, преди да изчака решението на страните от еврозоната и Европейската централна банка дали да ни допуснат в чакалнята - валутния механизъм ERM II.
България подаде молба за членство в ERM II в средата на март, но заради проблемите с Гърция Германия и Франция са твърде предпазливи относно приемането на нови членки във валутния съюз, в който са 16 европейски държави.
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков е одобрено от премиера Бойко Борисов и подкрепено от управителя на БНБ Иван Искров на заседание, в което е участвал чрез видеоконферентна връзка и проф. Илиян Михов.
Един от аргументите за въвеждането й е, че делът на кредитите и депозитите евро в България постоянно расте.
БНБ има достатъчно резерви и няма проблем да обмени всички левове в обращение срещу евро. Обмяната ще се извърши по сегашния фиксинг 1 евро за 1.95583 лева. Дори да обмени всички левове срещу евро, БНБ ще продължи да има валутни резерви, тъй като те са по-големи от паричната база. А ако хората обменят левовете си в евро всъщност ще стане спонтанна евроизация, т.е. още по-голямо засилване на паричната система в България, а не нейно разклащане.
Едностранното въвеждане на единната европейска валута е една от алтернативите за България. Това ни лишава от възможността да имаме представител в Европейската централна банка, но за сметка на това намалява рисковете пред фискалната ни система.
Същата идея лансира по време на предишния кабинет министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, подкрепиха го и някои известни икономисти у нас.
На практика обаче дебатът започна преди близо 10 години. Тогава тезата за евроизацията беше развита от няколко банкери, сред които и Калин Христов - настоящият шеф на управление "Емисионно" на БНБ. На практика той е пазителят на валутния борд.
Евроизацията е и вариантът правителството да се възползва от натрупаните средства във фискалния резерв, които са малко над 6.3 милиарда лева към момента. Макар и едностранна евроизацията предполага отпадане на валутния борд, тъй като вече няма да е необходимо да се спазва изискването валутният резерв, част от който е и фискалният, да покрива левовете в обращение.
За отмяна на борда е необходимо мнозинство от 121 народни представители - т.е. обикновено, половината плюс един. Съществуващата сега политическа конфигурация - 117 депутати на ГЕРБ плюс "плаващи" коалиционни партньори като "Атака" и независимите, е напълно в състояние да го осигури.
Предвид евроизацията и средствата, които ще се освободят, правителството смята от 1 юли да предложи увеличения на заплатите на държавните служители, както и на пенсиите между 15 и 20%.
Честит 1 април, приятели! Сега няма да се случи...
