Механизмът на проверка не дава възможност да бъдат открити нарушения, като тези, довели до оставката на германския президент Кристиян Волф. Това каза пред "Дарик" председателят на Сметната палата Валери Димитров, който съобщи, че започва проверки в Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и в Министерството на финансите.
Проверките ще са основно за възлаганите обществени поръчки в тези държавни структури. Годишно Сметната палата проверява доходите на около 50 000 българи, уточни Димитров.
Във връзка със скандала с германския президент Димитров каза, че голямата роля по-скоро е на разследващата журналистика и че Сметната палата няма полицейско-разследващи функции, при случаи като този с Волф.
Скандалът около него започна в края на миналата година, когато стана ясно, че той, още като премиер на провинция Долна Саксония, заедно със съпругата си Бетина е изтеглил жилищен кредит в размер на 500 хил. евро. Заемът е бил предоставен при преференциални условия - 4% годишна лихва, тъй като Волф бил приятел с бизнесмена Егон Гееркенс, осигурил кредита, а Волф го е е изтеглил в качеството си на частно лице, а не на премиер на провинция.
Проблем се оказа това, че настоящият президент отрекъл пред местния парламент на Долна Саксония да има някакви бизнес отношения с Гееркенс. Това бяха разкрития на булевардния всекидневник Bild в началото на декември, който през януари разкри, че Волф е изпратил предупреждение до главния редактор Кай Дикман да не публикува критичен материал, свързан с кредитната история.
"Публичната администрация е раздута и лошо платена, но решението не е в бонусите", смята Димитров. Toй е на мнение, че няма нищо лошо заплатите на директорите да се знаят публично, но според него това трябва да бъде въпрос на законова уредба.
"В Сметната палата въвеждаме система, при която възнагражденията на служители се раздават в зависимост от постигнатите резултати, средната заплата е около 1000 лева, ниска за работата, която се върши", заяви Димитров
Според него партиите могат да даряват пари от държавната субсидия. "Имат такава практика и ние я смятаме за легитимна. Партиите не са част от държавата и имат свобода да постъпват, както намерят за добре в рамките на закона със своята субсидия. Разрешено е всичко, което не е забранено, а в държавния сектор е обратно - разрешено е само това, което изрично е упоменато. И тъй като даренията не са забранени, те са разрешени", каза Димитров.
Тази седмица стана ясно, че намерението на ГЕРБ да дари 1 000 000 лева от държавната си субсидия за пострадалите от бедствието в село Бисер е законно. То бе породило критиката на десницата. "Това е с чужда пита, помен да се прави", коментира лидерът на ДСБ Иван Костов. Тогава той посочи, че според закона партиите имат право да харчат средства от субсидията си само за определени дейности и каза, че за да помогнат на пострадалите от бедствието в Хасковско, сините ще събират дарения.
