Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страх и песимизъм като през 1997

Изпращаме 2011 в страх и тревоги, посрещаме новата 2012 с още по-големи Снимка: Стоян Георгиев
Изпращаме 2011 в страх и тревоги, посрещаме новата 2012 с още по-големи

Страх от задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и безработицата, свиване на доходите. Това са очакванията на българите за идващата 2012 г., отразени от националното представително проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено сред 1050 души в периода 9-14 декември.

Настоящата я изпращаме с тия тревоги и нарастващ икономически песимизъм. Наред с това е оценена от българите като най-лошата от 1997 г. насам, когато имаше висока инфлация и тотален срив на доходите. Едва 10 на сто, колкото и през 2009 г., я оценяват като по-добра от предишната. Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша - 51%.

Икономическата и политическа оценка налага своя отпечатък и върху начина, по който се мисли цялостното развитие на страната през последните 20 години. През по-добрите времена на 2004-2008 г. една четвърт са смятали, че България върви в правилна посока, веднага сред парламентарните избори през 2009 този дял се е покачил почти до 30%. Днес обаче едва 14% са на мнение, че страната върви към по-добро, показват данните.

По степен на тревожност оценките за финансовото състояние на страната и домакинствата се доближават до тези за периода преди 2001 г. 65% смятат, че икономическото състояние на страната се влошава, а 53 на сто виждат спад във финансовото състояние на домакинството си.

Освен с нарастване на негативните оценки за икономическото развитие - в личен и държавен план, годината се откроява като една от най-песимистичните относно очакванията за близкото бъдеще. Ако първите години на кризата се характеризираха със силни надежди за скорошен изход от нея - в рамките на близо 40%, едва една пета днес очакват подобрение на икономическата ситуация на страната, а 23% - на финансовото състояние на домакинството си.

Въпреки всички тревоги и страх, доверието към правителството и управляващата партия ГЕРБ запазват подкрепата, с която се ползваха преди изборите от октомври, а премиерът Бойко Борисов леко повишава своя рейтинг, показват данните на "Алфа рисърч".

Страдащите повече от проспериращите

Страдащите заради стандарта на живота си хора са повече от проспериращите в много европейски държави, здраво ударени от финансовата криза. Сред тях са и такива, които вече са предприели или сега въвеждат мерки за затягане на колана, показва и проучване на агенция Галъп, оповестено тези дни.

В групата, в която повече от един на всеки пет анкетирани преценява, че живее достатъчно бедно, за да се определи като "страдащ", са България, Румъния, Унгария, Гърция, Латвия и Португалия. А у нас е най-голяма разликата в дяловете на онези, които се определят като "страдащи" и "проспериращи" - 45% срещу 5%, сочат данните.

Втора в тази негативна класация е Румъния със 28 на сто страдащи и 18% проспериращи, съобщи "24 часа".

Анкетираните са оценявали начина, по който живеят сега и очакванията си за бъдещето по скала от 0 до 10. В групата на проспериращите са оценилите качеството на живота си над 7, а бъдещето - над 8. Тези, които са си писали 4 и по ниско от 4 са в групата на страдащите. Всички останали се броят като "справящи се с усилия".

Според съотношението "страдащи"-"проспериращи" най-добре стои Холандия - там само 1% се определят в първата група, а две трети - във втората.

Интересно е, че в Гърция 25% се определят като страдащи, а 16 на сто - като проспериращи.

В много северно- и западноевропейски държави големи мнозинства са доволни от стандарта си на живот. Но в държави, влезли в сегашната криза с по-слаби икономики, каквито са някои в Южна и Източна Европа, недоволството от качеството на живот е много по-голямо, установява проучването.

В класацията, съставена по проценти доволни и недоволни от качеството си на живот, България е с най-висок процент недоволни - 72, и с най-малък доволни - 25%.

В повечето европейски държави хората, които смятат, че стандартът им на живот се влошава, са повече от тези, които усещат подобряване. Във Франция например в първата група са 38%, а във втората - 32%. Във Великобритания процентите са съответно 39 на 35.

В Германия обаче превес имат тези, които очакват животът да се подобри - 31% срещу 23 на сто, които гледат с песимизъм на бъдещето.

По показателя "оптимисти, че стандартът на живот се подобрява" България е на дъното на класацията, като под нея е само тежко ударената от кризата Гърция.

5 на сто от българите говорят за подобряване на стандарта си на живот, а 62 на сто - за влошаване. За Гърция процентите са съответно 4 и 71.

   

Най-четените