Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Външният министър Вигенин се оплете за "Хизбулла"

Вигенин иска последователна външна политика за България
Вигенин иска последователна външна политика за България

В рамките само на няколко дни външният министър Кристиан Вигенин се оплете относно позицията на България спрямо управляващата в Ливан шиитска групировка "Хизбулла" и военното й крило.

Първо в интервю доскорошният евродепутат заяви, че няма категорични доказателства "Хизбулла" да стои зад атентата в Бургас, а след това се поправи, че позицията на България не е променяна.

Първото му изказване стана повод за критични статии в западния печат, посветени на "отмятането" на България от версията за вина на проиранската групировка. Именно така Израел, САЩ, Великобритания, а в последно време Франция и Германия искат бунтовническата й част да бъде призната от ЕС за терористична организация.

Междувременно европейските лидери не посмяха да вземат такова решение със същия мотив - липса на достатъчно убедителни доказателства на българските разследващи, като въпросът бе отложен за края на месеца.

През януари тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов съобщи дългоочакваната вест, че може да се направи "обосновано предположение" за връзка между заподозрените и военното крило на ливанската организация, известна с близостта си с Иран. Ходът на София бе предречен непосредствено преди това в израелски и американски медии.

С първото си интервю обаче Вигенин разкри, че няма достатъчно убедителни доказателства за вината на "Хизбулла" за атентата на летище Сарафово, когато бяха убити петима израелски туристи и българският шофьор на автобуса Мустафа Кьосов.

Преди дни новоизбраният ни първи дипломат заяви, че ще се запознае с цялата документация по разследването до момента. Вигенин подчерта днес, че България не е ревизирала позицията си за терористичния акт на летище Сарафово, след като се срещна с ирландския посланик Джон Роуан.

Нюансът беше отразен в прессъобщение на Министерството на външните работи, след като влиятелни чуждестранни издания и агенции излязоха днес с публикации, отразяващи българските колебания спрямо "Хизбулла".

"България е готова да се присъедини към консенсусно решение на ЕС и наша отговорност е да представим още по-солидна основа за това. В тази връзка поисках ускоряване на процеса на събиране на допълнителни доказателства от наши чуждестранни партньори, от които е поискано правно съдействие", се казва в пресрилийза, разпратен след срещата.

Коментари в медиите след първото изявление на Вигенин

България отстъпи назад в упреците си към Хизбула. Така вестник "Ню Йорк таймс" коментира позицията на новия български външен министър Кристиан Вигенин, че няма категорично доказателства за връзката между шиитската групировка и атентата в Бургас.

Бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов обяви на пресконференция през февруари, че доказателствата насочват към версията, че "Хизбулла" е организирала атентата.

Същият месец в интервю той обяви, че са идентифицирани двама от участниците в заговора за нападението - канадец и австралиец - и двамата членове на "Хизбулла" с ливански корени.

Разследването на атентата в Бургас постави България притисната геополитически между по-големите европейски страни, които подкрепят идеята за обявяването на "Хизбулла" за терористична организация, и страните, които са против това решение. България също така изразява безпокойство, че ако "Хизбулла" бъде обявена за терористична организация, това ще изложи на риск нейните исторически тесни връзки със страните от Близкия изток, посочва в. "Ню Йорк таймс".

Подобни са коментарите и на ливанския в. "Ориан льо жур". За София ролята на "Хизбулла" в атентата в Бургас не е доказана, пише вестникът. Новото българско правителство, доминирано от социалистите, даде заден ход по въпроса за обвиненията срещу "Хизбулла" във връзка с Бургас, посочва вестникът.

Относно обявяването на "Хизбулла" за терористична организация, в. "Джерусалем пост" подчертава, че Ирландия, която е ротационен председател на ЕС, оглавява групата на европейските членки, които са против подобно решение.

В тази насока тя е подкрепяна от Финландия и Швеция, пише изданието и припомня, че за взимането на решението е необходимо единодушието на 27-те европейски членки.

 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените