Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че ако се докаже стъкмистика на данните на НСИ, ръководството на статистическия институт трябва да си ходи.
Повод за острото му изявление днес стана новината, че Еврокомисията - тъй като е обезпокоена, праща в България мисия, която да провери статистическите ни данни - главно за бюджетния дефицит и външния дълг. Съобщението дойде от изявление на еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен.
Поводът за усъмняването стана корекцията на бюджетния дефицит за 2009 г. Първоначално правителството обяви, че годината завършва с дефицит от 1.9%, а след това коригира числото драстично нагоре - на 3.7%, а Евростат го пресметна последно като 3.9%.
До момента единствената страна-член на ЕС, за която беше доказано, че е манипулирала данните за дефицита си, е Гърция.
"Ако ръководството на Националния статистически институт е подвело правителството с данните за състоянието на страната - да си ходи", каза Костов в Народното събрание от името на Синята коалиция.
Сегашният шеф на НСИ доц. Мариана Коцева зае поста преди две години, след като през януари 2008 г. тогавашният премиер Станишев уволни предишния статистик №1 за несправяне. По закон мандатът на шефовете на НСИ е 7-годишен.
"Изказването на еврокомисаря Оли Рен е продиктувано от съмнения за качеството и верността на информацията, която НСИ е дал, заяви Костов. Само проверката ще покаже, дали има основания за това, ако основанията се потвърдят причините могат да бъдат само две- некомпетентност на ръководството на НСИ, или голямо слагачество към правителството с цел защита на работни места в института, каза Костов.
И в двата случая,( ако се потвърдят), ръководството на института трябва да бъде сменено, смята Иван Костов. По думите му "некачествената информация означава некачествено управление, а на премиера и финансовия министър трябва да се казва истината за състоянието на страната".
Съмнения в данните - лоша атестация
Съпредседателят на Синята коалиция начерта лош сценарий, ако проверките на Евростат у нас потвърдят съмненията на Оли Рен. "Това ще е лоша атестация за България. Ще намалее доверието към страната ни, а оттам може да се наложи покачване на лихвите. Много ми ще да няма голямо разминаване в проверката", заключи той.
На подобна позиция е и бившият министър на финансите и депутат от левицата Пламен Орешарски. Той също смята, че подобна проверка ще даде противоречи сигнали на инвеститорите.
Според евродепутата от БСП Ивайло Калфин обаче съмненията на Еврокомисията са реални.
"Предполагам две неща. Първото е свързано със заявения по-нисък и след това многократно завишен дефицит за 2009 г. Знаете, че г-н Дянков просто излъга ЕК с дефицита... А вторият проблем е свързан с актуализацията на бюджета, която в момента тече в България."
По думите на бившия външен министър видно е, че сметките са зле направени и че липсват основателни причини да се актуализира бюджетът. "Ако действително сметките, които са представени от статистиката и финансовото министерство са верни, не би трябвало да се притесняваме", каза Ивайло Калфин.
Тази мисия не ни изненадва, нито притеснява, казаха вчера от Министерството на финансите в официално съобщение.
Изявлението на Рен оскъпи застраховките срещу фалит на България
Застраховките срещу фалит (CDS) на България удариха 11-месечен връх след като от Брюксел обявиха, че имат съмнения в статистическите ни данни. По данни Ройтерс нивото на 5-годишните CDS стигна 376.5 пункта днес - на фона на общата тенденция за спад на застраховките в Европа. В разгара на кризата в края на 2008-а и началото на 2009 г. застраховките на фалит срещу България стигнаха 1200 пункта.
Красимир Катев: В Брюксел вече първо стрелят, после питат
"Най-обидното е, че в момента България се смята за по-рискова държава от Унгария, например. А още по-обидно е, че страните с много по-нисък кредитен рейтинг като Перу, като Турция търгуват и пазарът ги възприема като почти два пъти по-малко рискови", коментира по БНР Красимир Катев, бивш заместник-финансов министър в кабинета "Сакскобургготски" и един от главните действащи лица в замяната на част от външния ни дълг през 2002 и 2003 г.
"Лично аз се съмнявам, че Евростат ще открие някакви нередности, но хаотичният начин, по който Министерството на финансите и, общо взето, правителството, едва ли не, с някакво злорадство обявяваше през тези 6 месеца: вижте какво открихме, нови задължения и т.н. породиха според мен тази реакция. Политическият климат в еврозоната е такъв, че те вече първо стрелят, после задават въпроситe", коментира още Катев.
