Русия оглави Съвета за сигурност на ООН

С плювачите от другите статии к'во стана? Бедната Русия, дето и показваха "червена светлина" и щяха всички да я разсипят от санкции ... Де'ба и наивниците ...

Добре, че има постоянен и стабилен поток от богати руснаци, желаещи да се изнесат с капиталите си към по-лоши дестинации, иначе Русия с природните и ресурси токувиж заграбила целия световен капитал и за останалите ще настъпи мор и глад /и тотална грижа за здравето, след като Путин стане Президент на Света/.

А между другото, това ООН не е ли същата организация, за която вие, тъпанари прости се скъсахте да ривети, че била "неистинска", "параван", "западна", "лоша" и изцяло контролирана от /лошите/ американци? А, да, забравих "инструмент за налагане на американското влияние" /това май беше част от репертоара на Пъзев/.

Вярно е, че председателството на СС на ООН има по-скоро представителен характер. Смяната е чисто административна процедура (на ротационен принцип), не е някакво отличие или признание. Поемането му от Русия точно в този момент обаче създава по-особена ситуация. Целта на ООН е решаване на глобални проблеми чрез възможно най-широк консенсус. Съветът за сигурност е органът с най-големи правомощия (и единственият, чиито решения са задължителни за страните-членки), като конкретната му задача е да поддържа международния мир и сигурност. В контраст с това, руската политика през последните месеци не само че трудно би могла да бъде предмет на консенсус, а и спокойно може да се определи като конфронтационна: съдейки по действията на руското правителство, за него собствените му геополитически цели явно са с по-висок приоритет както от мира и сигурността, така и от международното право и установените норми в международните отношения. С други думи, Русия в ролята на председател на Съвета за сигурност е все едно социологът-шаман Кольо Колев да застане начело на ЦИК: не че формално няма право, но като се имат предвид последните му „подвизи“, просто не му е там мястото. Сещам се за друга подобна неадекватна ситуация – когато насред многобройните обвинения за нарушаване на човешки права срещу режима на Кадафи, Либия беше избрана през 2003 г. да председателства Комисията по човешките права към ООН. Последиците: генералният секретар Кофи Анан беше принуден в специален доклад през 2005-та да признае, че комисията е компрометирана, което вреди на авторитета на цялата организация (впоследствие въпросната комисия беше заменена от Съвета по човешките права, като правилата за избор на членове бяха променени така, че да се намали възможността за такива конфузни положения). Устройството и функционирането на Съвета за сигурност са дефинирани много по-внимателно и едва ли би станало дума за реформиране. Но поемането на председателството му от държава, която раздухва международни конфликти, със сигурност ще създаде напрежение. Има два варианта: или Кремъл ще трябва да ограничи (поне временно) външнополитическите си изцепки и да заеме по-диалогична и конструктивна позиция по „горещите“ въпроси, или противопоставянето между днешната политическа линия на Москва и останалия свят ще се засили. Във втория случай на необвързаните страни ще им се наложи да изоставят неутралната си позиция и да изразят поне в някаква степен отчетливо одобрение или неодобрение на руските действия. За да стимулират това, най-вероятно постоянните членове на съвета САЩ, Великобритания и Франция (както и Литва – в момента представителят на Източна Европа сред непостояннияте членове) ще се постараят да изострят обстановката в него, поставяйки за обсъждане неудобни за руското правителство теми. Не става дума само за Украйна – сигурно ще се интензифицират разискванията и около Сирия, а може би и около Северна Корея и Иран. Русия от своя страна може да постави на масата Либия, където нещата започват да стават опасни – като основни виновници за това са ЕС и Щатите с учудващата си пасивност към растящия вътрешен хаос след свалянето на Кадафи. Разбира се, в рамките на един месец (колкото трае ротационното председателство на СС) може и да не се случи кой знае какво. За това време обаче могат да се натрупат достатъчно поводи за последващи действия от страна на Обединеното кралство и САЩ, които поемат председателството съответно през август и септември. Накратко, най-вероятно през този месец за работата на СС предстои да се говори повече от обичайното. Мнозина ще наблюдават внимателно действията на Русия като председател на съвета, очаквайки да стане по-ясно дали наистина Кремъл окончателно е поел по пътя на конфронтацията или все още има възможност да се върне към приемлива линия на поведение.

Абе, някой може ли да каже случай, когато съветът за сигурност е допринесъл за мира и е спрял конфликт? Решенията на съвета, както са задължителни, ги ебават само политици като нашите гъзоблизци, които не смеят изобщо да влязат в конфликт. А другаде се изпращат няколко стотин хиляди смели момчета с модерна техника и след малко, или по дълго време се получава: имаше две страни - имаше конфликт, остана една страна - няма конфликт. Приликата със сталиновите решения на проблемите е случайна и непредумишлена. Действията на съвета са като действията на една флотилия в Индийския Океан, която уж пази от сомалийските пирати. Обаче им е забранено да стрелят от уважение към човешките права на пиратите. Руснаците решиха въпроса като качиха на всеки кораб по няколко командоси, които първо стрелят и след това питат "Абе вие да не сте пирати?" И от години корабите под руски флаг ги заобикалят от 5 мили. Като председател на съвета Русия ще изпита известни неудобства и толкоз. И да има консенсус на решенията няма да има консенсус на изпълнението им, щото насреща вече не е Сърбия или Гренада. Който очаква нещо от съвета за сигурност да си спомни Конго, Руанда и Косово.

тука се вихрят икономическите лидери на нова българия........ уеъс май фъкин гън