Тези, които вярват в Бог, и онези, които вярват в "силата на разума и доброто" са с почти изравнени сили в анкетата на Webcafe.bg "Колко ви е вярата?" (по данни към 16 часа на 19 ноември). Все пак вярващите в "силата" преобладават.
Без да претендира за представителност, анкетата ни всъщност показва ясна картинка на обществото ни, такова, каквото е. Повечето от нас са израснали в семейства, в което религията не е била част от ежедневието. Благодарение на насилствения атеизъм, насаден от годините на тоталитарната държава, и на нищоправенето на Църквата ни.
Затова и влизаме рядко в храм, обикновено на големи празници и събития като венчавка, кръщене или опело.
"За какво ми е да ходя в храм?" Този отговор е избран от най-много от гласувалите. Според някои от форумците - човек може да се моли навсякъде, защото Бог е навсякъде и не е необходимо да използва посредничеството на Църквата.
Но в много храмове - има ги и у нас, макар и да се броят на пръсти, хората отиват, защото искат да се почувстват общност, да чуят словото на свещеника/духовника, да получат утешение, облекчение, напътствия.
Толкова за вярата ни.
Очевидно не припознаваме в православните пастири тези, за които свети апостол Павел е казал: "Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии"...
Ау, кой пък казва, че атеизма е бил насилствен? На мен ми се струва, че нашата официална православна форма на Християнството има известна нужда от известно "догонване на реалността", преди да може да ме привлече като безрезервен последовател.
В едни по-далечни времена млада жена била болна от туберкулоза и лежала в една клиника. Било есен и тя наблюдавала през прозореца как капели листата на дървото отвън. Внушила си, че ще умре, когато и последното листо окапе. Та листата капели едно по едно и накрая на клоните останало само едно листо. То престояло там цяла зима и не се отронило. Дошла пролетта и започнали да никнат пъпки. Дали заради внушението, че зеленината по дървото е нейния живот или по друга причина, жената започнала да се подобрява и накрая оздравяла. Ако напълно отчаян човек следва същата приумица – да наблюдава капещите от есенно дърво листа и види отронването на последния лист, това може да е знакът, който е очаквал, за да посегне на живота си. Т.е. придаването на семантика на всяко събитие или случка е доста рисковано от гледна точка на здравия разум. В случая – семантичното поле на даден коментар се дефинира достатъчно ясно от темата, под която е написан. (Освен, ако не е упоменато, че не е по темата.) Всякакви други допълнителни значения, които му се придават извън темата, пречат на конструктивния диалог.
Долният ми коментар засяга суеверията, които противоречат на вярата.
Фата,как не те мързи да мислиш толкова рано сутрин?И то такива сложни работи. п.с. не вярвам в Бог,но ме е страх от него дет се вика
Това не съм го измислила тази сутрин. И е достатъчно важно – никой от вас не е изпадал в такава ситуация – да си премисля всяка дума в този форум по 200 пъти, за да не го разберат погрешно. И от месеци насам се повтаря един и същи сценарий. И то при положение, че по моят собствен критерий до момента не съм бъркала никъде. Айде обясни ми как да разсъждавам като не спирате да ми повтаряте простотии? В момента нямам никаква работа – от месеци насам – този форум я заменя. Повярвай ми, простотията, която са изпробвали на гърба ми е в пъти повече от тази, която проявяват някои хора тук. Но с тия ваши тълкувания всичко се обезсмисля. Вие го пращате по дяволите – не го правя аз.
Фата,разбирам,че приемаш нещата насериозно,ама това е Форумо.Ни мойж току-така,толко лесно,приема нещата сериозно.В смисъл,идеята е да релакс,не да се натоварваш още повече.Сериозни разговори се водят на прайвит или в тясна компания.Мхм.
Фата: " никой от вас не е изпадал в такава ситуация – да си премисля всяка дума в този форум по 200 пъти, за да не го разберат погрешно. " Не си права съвсем. И аз постъпвам като теб, но не чак 200 пъти, щото си доскучавам.