Шумът около помилванията продължава, макар и нищо да не става ясно в мътилката от изявления.
По "Станция Нова" на Нова тв днес вицепрезидентът Ангел Марин заяви това, което каза преди ден и наследничката му на поста Маргарита Попова - няма нищо обезпокоително, че в началото на втория му мандат - 2002-2012, няма нов указ от Първанов.
"Всичко това е изяснено от специалисти юристи в тази област и надали аз съм човекът, който трябва да прави тълкуването на това твърдение. Трябва да бъдем абсолютно спокойни, че всичко е било както трябва и няма никакви опасности и никакви последствия".
Естествено, Марин отрече твърденията, че помилванията са били бизнес и/или начин за купуване на гласове.
Не коментира скандални помилвания, но не го и питаха
В предаването му бяха спестени въпросите за скандални случаи на помилвания, нито пък той ги коментира. Най-скандалният е присъдата за наркотици на Н.А.А., който трябва да е лежал в затвора в Пловдив. Указът за помилването му е издаден на 31 януари 2008 г., а присъдата му е влязла в сила на 15 юли 2008 г., т.е. поне пет месеца по-късно. Има и друг парадокс - Н.Т.Ц, осъден на 2 години и 8 месеца за подкуп, е помилван в година, в която отдавна би трябвало да е напуснал затвора.
От 533-има помилвани за двата мандата, малко над 150 са осъдени за убийство. От справката, разпространена преди дни от БГНЕС, става ясно, че повечето от тях са помилвани, без да са излежали и половината от присъдите си.
По думите на Марин няма как нещо стане задкулисно, скрито и покрито, тъй като "помилването е една процедура, в която участват толкова много хора...".
Министерството на правосъдието: Крайното решение е на президентството
Преди дни обаче от Министерството на правосъдието официално обясниха, че крайното решение дали едно лице да бъде помилвано или не, е изцяло в ръцете на президентството.
Всеки затворник може да подаде молба за помилване. "Министерство на правосъдието няма отношение към самото помилване. Имаме отношение дотолкова доколкото в самата процедура, когато постъпи такава молба за помилване се иска становище от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Тази молба на лицето се препраща към съответния затвор, където има сформирани комисии по помилването, които дават справка кога е влязло лицето в затвора, за какво престъпление, колко време ще преседи там, какви са му до момента проявите на това лице и в тази връзка какви са рисковете за това лице", обясни Пламен Георгиев - зам.-министър на правосъдието.
Тази информация се дава на Комисията по помилванията в Президентството, която е и органът, който прави предложение по всяка конкретна молба за помилване. За двата мандата на Марин са постъпили 9161 молби за помилване - почти колкото са затворниците в България (виж вдясно). От тях 533 са пуснати от затвора.
Защо бил шумът
Според Ангел Марин целият шум се е вдигнал, защото изведнъж някой е казал: "Как така са помилвани 533 престъпника?". "Аз задавам въпроса - каква е нормата за 10 години? Колко трябва да бъдат помилвани и могат ли да бъдат помилвани други, освен престъпници", запита Марин. Той обясни, че от 533-има, които са помилвани, 93 са освободени от затвора, тъй като били накрая на изтърпяване на наказанието си - въпреки че справката сочи други факти.
За разлика от Марин, депутатът от Синята коалиция и член на подкомисията за контрол на службите Димо Гяуров, юрист по образование, е на друга позиция.
"Давам си сметка, че сме изправени пред огромна драма. Ако се окаже, че вицепрезидентът не е имал указ за помилванията, действията му са абсолютно нищожни и всичко, което той е подписал, не е произвело никакво действие", каза той днес в предаването "Неделя 150" на БНР.
Може да се окаже, че хаосът е невероятен, защото помилваните са преустановили изтърпяването на присъдите си. Но всичките действия са абсолютно нищожни и не би трябвало да се случва. Оттук нататък какво се случва, това е питането, заяви Гяуров. Виждам нагласа сред политиците като че ли да не закачат тази тема с цел да се предотврати хаосът, добави народният представител.
По темата за НРС, Гяуров, който е бивш шеф на службата по времето на кабинета Костов, добави, че има извършено договаряне за бъдещото устройство на разузнавателната общност, коя служба кое място да заеме, но няма физическа готовност, защото за пореден път думите изпреварват действията.
"Факт е, че няма готови законопроекти. НРС работи основно за изпълнителната власт, в по-малка степен с президента. Не е вярно, мит е, че това е президентска служба. Тя е такава, доколкото президентът назначава нейния директор и заместник-директорите, нищо повече. Но той ги назначава, защото те имат висши военни звания, друга връзка между президента и службата няма. Най-вероятно г-н Драгомир Димитров ще наследи ген. Киров", каза Гяуров.
Тази седмица президентът Росен Плевнелиев назначи Драгомиров на длъжността "заместник-директор на Националната разузнавателна служба" и му възложи цялостното й ръководство до назначаване на директор на НРС, като го удостои с висше офицерско звание "бригаден генерал".
„Шумът около помилванията продължава, макар и нищо да не става ясно в мътилката от изявления.” И как да стане ясно, като няма кой да зададе правилните въпроси? Как да стане ясно, като ден след ден лъсва /от най-високо ниво при това!/ слкфйф непознаване на законите и Конституцията ни, да не говорим за тази, явно твърде сложна дейност, по тълкуването им? Елементарен пример - пети ден държите на сайта си статия със заглавието „Марин, помилуй!”, в която се твърди, че „според член 74 от Конституцията на Република България едно от правомощията на президента е да упражнява правото на помилване, като опрости изцяло или отчасти наложеното наказание.” Такъв текст под този член на основния и основополагащ закон няма. Чл. 98, т. 11 от Конституцията гласи: „Чл. 98. Президентът на републиката: .... 11. упражнява право на помилване.„ Но нека бъда снизходителна към екипа /чл. 74 от Наказателния кодекс е вярното, все пак/, предвид пълния нонсенс, който се лее от народни избраници и прочие. Яснота, казвате. Ами ето Ви няколко полезни въпроса, които спокойно можете да задавате, като начало: 1. След издаване на съответните укази за помилване, следвало ли е да бъдат приподписани и кой е следвало да ги приподпише? Подсказвам – съгласно чл. 102, ал. 2 от Конституцията – „указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър”. Изключения от това правило са предвидени в ал. 3 на същия член, както и в Решение № 13/1996 г. на Конституционния съд на Република България – указите за помилване не попадат нито в текста на ал. 3 от Конституцията, нито в обхвата на решението. А приподписването/контрасигнатурата е единствената гаранция срещу превратното упражняване на дискреционната власт на Президента /в случая вицето/, т.е. споделя се отговорността, поема се и политическа отговорност. 2. Ако указите не са приподписани, какво е правното действие на укази, спрямо които липсва контрасигнатура /приподписване/, а такава е задължителна и противоречат ли те на Конституцията? 3. Кой е овластения в Република България съд, който може да се произнесе по отношение правната природа на тези актове и въпросите в точка втора от моето изложение? Подсказка – има един – единствен съд, който се произнася за противоконституционност/несъответствие с Конституцията – Конституционен съд. 4. Кога вицепрезидентът носи отговорност за действията си, при изпълнение на своите функции? Подсказка – чл. 103 от същата тази Конституция. Имаме ли наистина желанието да знаем колко е дълбока заешката дупка или разчитаме само на думи, хвърлени в пространството – този каза това, а онзи - онова?