Парламентарното мнозинство отказа да отмени давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически, етнически или религиозни причини, от 9 септември 1944 до 31 декември 1989 г. Идеята без значение колко години са минали от извършването им, тези престъпления да могат да бъдат наказвани, беше на Четин Казак от ДПС.
Казак предложи поправка на Наказателния кодекс, чиято цел бе да даде възмездие на жертвите на режима. "В Наказателния кодекс, приет през 1968 г., главата за престъпления против човечеството е много непълна и изостанала. Дефиницията на понятието "престъпление против човечеството" съдържа само термините "апартейд и геноцид". В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г.", каза Казак.
Казак добави, че престъпления като насилствено депортиране, вкарването в лагер и преследването на етнически и религиозни групи са останали ненаказани 20 години след падането на комунистическия режим.
Според него всички съдебни дела срещу участници във възродителния процес са прекратени по давност заради многократното им връщане на прокуратурата с безсмислени и неизпълними указания и им е сложен край заради престъпното бездействие на магистратите. "Преследването на тези престъпления трябва и хората да получат възмездие", заяви депутатът от ДПС.
След като мнозинството гласува "против" и Казак настоя за прегласуване. Идеята му отново беше отхвърлена. "Обръщам се към колегите от ГЕРБ, вие сте членове на Европейската народна партия, която осъжда престъпленията на комунизма", заяви преди това Казак. Той се възмути, че управляващата партия, определяща се като дясна, отказва да осъди престъпленията, извършени по време на социализма.
Затвор за журналисти и писатели, които подстрекават към дискриминация
За сметка на това парламентът прие поправки в НК, които предвиждат затвор от една до 4 години за всички журналисти и писатели, които подстрекават към дискриминация, насилие или омраза по расов, религиозен или политически признак.
Новият текст определя глоба от 5000 до 10 000 лева за всеки осъден за такова престъпление, както и "обществено порицание".
Гласуването на поправката предизвика острото недоволство на левицата, която я определи като "законодателен анархизъм". "Наказателният кодекс е основата на наказателното право. Този НК досега е променян и изменян 84 пъти. Това е 85-ият му път - то е станало дупка до дупка, кръпка до кръпка в основен закон", коментира депутатът от БСП проф. Любен Корнезов.
Според него постоянното "ремонтиране" на НК създава много проблеми в работата на прокуратурата, съда и МВР, тъй като в наказателното право действа принципът, че се прилага разпоредбата на закона, която е била в сила при извършването на дадено престъпление. Според Корнезов трябва да мине поне година и половина преди настоящата поправка действително да започне да се прилага.
Корнезов призова колегите си да останат в историята, като приемат забрана за промяна на НК за срок от пет години, тъй като всяка негова поправка налага промени в още редица закони.
