Предлагаме ви откъси от днешното интервюто на министъра на културата Вежди Рашидов в „Денят започва" по БНТ, където той коментира бюджета на културното министерство и недоволството на културните дейци.
Водеща: Да отговорите на декларацията на режисьорите и продуцентите, които напуснаха кинофестивала „Златната роза". В тяхната декларация се казва, че не се спазва законът за кино и ако вие не сте в състояние да приложите закона, смятат, че вие трябва да се оттеглите от поста си. Поне така завършва декларацията. Вие сте запознат с нея.
Вежди Рашидов: Няма нищо лошо, това е най-хубавото нещо, което може да ми се случи, в крайна сметка аз съм художник, нали, цял живот съм обичал ателието си...
Вежди Рашидов: Де факто ние нямаме разминаване, ние сме на една и съща страна. Ние много често говорим за артисти, защото сигурно най-шумно е там. Давате ли си сметка в какво състояние са училищата, в какво състояние е археологията, в какво състояние са паметниците, музеите? Така че има доста проблеми, но за щастие или нещастие тези хора нямат закони, а киното имат закон. Да, основателно им е искането, аз също съм казал, че искам 17,7 милиона за киното, защото законът по принцип трябва да се спазва и аз желая да се спазва този закон, ние нямаме разминаване.
Вежди Рашидов: За съжаление държавният бюджет е направен в условия на продължаваща икономическа криза, а законът е направен за нарастваща икономика на България. Де факто когато държавата ти реже 50 % от бюджета, законът гарантира 100 % на киното. А в момента е ясно, че сме в криза, аз избягвам да говоря за криза, защото вече само децата, бебетата не разбраха, че има криза. Има криза, да, но кризата е за всички съсловия, не само за киното. Така че първо адресът, парите не ги давам аз, а ги дава държавата, де факто Министерството на финансите, не е правилен адресът.
Водещ: Т.е. пренасочвате ги.
Вежди Рашидов: Не, нищо не ги пренасочвам. Имат правото си да искат. Но аз искам да допълня нещо, киното имат една прекрасна добивка, кризите няма да са вечни, имат Закон за киното, което е прекрасна придобивка. Един закон, законите ги прави парламентът, не ги прави нито министърът, министърът е касичка, който взима от финансите каквото му дадат и раздава. Законът, както е закон, така може да бъде отменен един закон, вие всички знаете, че един закон се променя.
Водеща: Това ли е изходът?
Вежди Рашидов: Не е, разбира се, изход. Аз това казвам на колегите. Не бива да загубят една придобивка. Защото вижте в криза има доста нелицеприятни неща, които ...
Водещ: Като предупреждение малко, че могат да загубят закона, ако продължават да упорстват.
Вежди Рашидов: Не, не, вижте. Това голямa част са мои приятели, аз много обичам това съсловие, но вижте, те трябва да разберат едно нещо, че те не могат да не бъдат солидарни. Когато на мен ми дават 40 % по-нисък бюджет, ето на вас ви казвам, кажете ми от коя гилдия да ги взема, за да ги дам 100 % на киното. Нали, като взема от артистите, те остават без заплати хората, те нямат ли правото на своето? От училищата ли да ги взема, да ги взема от археологията ли, просто така не става.
Водещ: От Дянков ги вземете, не от другите.
Вежди Рашидов: ... Нормално, за да съществувам догодина и моите колеги и приятели да са спокойни, аз съм поискал 120 милиона бюджет, изчислил съм, че то нито е повече, нито е по-малко, нито съм прекалил. Направил съм един разчет колко са необходими, за да изкараме наистина по един приличен начин годината, за да не притеснявам правителството. Защото догодина отново продължава кризата. Нека да сме наясно. По-добре това да се казва, отколкото на хората да им даваме надежди и да изпаднат в едно разочарование.
Водеща: Ако не получите искания от вас бюджет, как ще разпределите парите, кои ще са приоритетите?
Вежди Рашидов: Вижте, парите се разпределят на проценти, толкова, колкото са намалени като бюджет. На мен в момента почти 40 % ми е намален бюджетът и аз не мога нито да го намалявам по-малко, нито повече, той реципрочно върви.
Вежди Рашидов: ... Нека да не забравяме, че киното е индустрия, киното не е хоби, киното трябва да връща, не може да не върне. Извинявайте, не ми се дават неприятни примери...
Вежди Рашидов: Когато „Мисия Лондон", все пак сме финансирали министерството голяма част пари, разбира се, прекрасен филм, успехът е великолепен и аз искрено на всеки успех на българското кино трябва да се радвам, не, защото съм министър, винаги се радвам, когато е много талантливо българското. В крайна сметка май ще се окажа последният патриот.
Вежди Рашидов: Това е един прекрасен фестивал, дълги години се прави, да си вземат наградите и дайте заедно да мислим как да си подобрим бюджета. Аз по-скоро имам нужда от партньори разумни, а не от истерии, да седнем разумно да си търсим пътя. На мен ми е ясно, че бюджетът за култура е много малък. Вие, ако сте чели, знаете. Ние имаме най-малкият бюджет почти в света, така е, трудно ни е...
Вежди Рашидов: ... След войни има години на някаква криза, да, случи се и на България да има такава криза, тя нито е моя, нито е ваша, тя е световна криза, привнесоха ни я.
Вежди Рашидов: ... Икономическа криза, трябва всички да помогнем да излезем от кризата. Аз ще ви дам един пример, много готин, помните ли в Южна Корея имаше една тежка криза. Обществото, вместо да негодува, те направиха нещо друго. Апелираха хората кой каквото има да подпомогнат държавата, за да могат да излязат от кризата. Във фабриките пръстените и обиците си сваляха златните в едни кутии, целият народ корейски. Излизането от кризата е колективен избор на хора, които се събират, за да могат да си помогнат един на друг. В криза хората си помагат един на друг, хората не отричат другия до себе си.
Водеща: Пак да ви попитам. Ако не получите искания бюджет, ще намалявате процентно от всички...
Вежди Рашидов: Аз нямам избор. Аз пак ви казвам, странното на всяко министерство е, че то е касичка. Ако, разбира се, разчитам на разума на ...
Водещ: Някои са по-големи, г-н Рашидов, някои министерства са по-големи касички, нали, някои са по-малки касички.
Вежди Рашидов: Не, думата „касичка" не го приемайте като някоя...
Водещ: Не, не, хубаво го казахте.
Вежди Рашидов: Да, туй е една каса, в която ...
Водещ: ...има пари. Ама някои са по-големи каси, други са по-малки каси.
Вежди Рашидов: Ние явно сме завистлив народ и не се обичаме... Ние не се консолидираме, за да изведем едно кино българско, един филм български, този, който ще ни донесе самочувствието. Ние не искаме да се консолидираме около едни художници, има десетина в България прекрасни български художници, които се прехранват само отвън. Аз съм един от случаите и ви го казвам. Аз имам най-великолепните данъци платени, обявил съм си ги в сайта, не само в сайта, платил съм си данъците и за пенсиите, и за здравните, върху големи суми се плащат големи пари.
Водещ: Но за киното е по-различно, не е като за художниците...
Вежди Рашидов: Един паметник нямам в държавата, имам три работи за целия си живот в националната галерия, докато някои имат по 40-50, нали. Пак не пищя, не искам субсидии. Добре, това съм аз, но тук нещата са различни.
Водеща: Киното и театърът са скъпи изкуства.
Вежди Рашидов: Разбира се, ще поискам и в парламента. Тази битка тя е лично моя.
Водещ: Основните упреци към вас са точно за това, че не успявате да се преборите, да издействате...
Вежди Рашидов: Какво да направя, да взема да бия Дянков? Вижте, това са малко смешни неща... Да, аз мога да искам, извинявайте, че така казвам, да взема да набия някой министър, който не дава...
Водещ: Ще помогне ли това?
Вежди Рашидов: В по-свободна среда може да помогне, може и да не помогне...
