Европейският парламент днес ще гласува резолюция за свободното движение, в която се очаква да бъде записано, че то е основно право на всички европейски граждани и не може да бъде ограничавано, съобщи БНР.
В документа ще бъдат подчертани предимствата на трудовата мобилност, както и липсата на доказателства, че тя е натоварила системата за социална сигурност в която и да е страна-членка.
Към Европейската комисия ще бъде отправен призив за стриктно наблюдение дали се спазва правото на свободно движение. Отделните държави ще бъдат призовани да защитават социалните си системи с наличните законови механизми, както и да използват еврофондовете за интергация на маргинализираните групи и борба с бедността.
В случая е важно да се подчертае, че резолюцията няма реална правна тежест.
Защо ЕП удря по масата?
До резолюцията се стигна, след като от 1 януари 2014 г. отпаднаха ограниченията за участие на българи и румънци на трудовите пазари на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Холандия, Люксембург, Малта, Франция, Великобритания и Ирландия. Политици в тези 10 страни изразиха опасения от прилив на граждани на двете балкански страни, който би натоварил твърде много местните социални системи.
Особено гласовита беше Великобритания. В Обединеното кралство така или иначе текат няколко паралелни подписки за свикване на референдум за оставане в общността, като премиерът Дейвид Камерън обяви, че при предоговарянето на членството на страната в евросъюза ще настоява за ограничаване на свободното движение. Това доведе до размяна на доста остри реплики между еврокомисаря по правосъдието Виван Рединг и британски политици.
В Германия пък беше създадена специална правителствена комисия по въпросите на имигрантите. Тя ще разследва дали наистина работниците от други страни-членки на ЕС злоупотребяват със социалната система на Федералната република. Евродепутатът Елмар Брок, съпартиец на канцлера Ангела Меркел в ХДС, предизвика скандал, като заяви, че на българските и румънските имигранти трябва да се снемат пръстови отпечатъци.
