Нови 230 млн. лева могат да влязат в бюджета на страната до края на годината само от три от набелязаните от социалните партньори, работодателите и правителството антикризисни мерки, стана ясно след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес.
Първата мярка, по която синдикатите и правителството постигнаха съгласие днес, е облагането с данък на печалбите от тото и лото игри и различни залагания. „Ние сме една ведра държава в тази посока - хем чалга, хем хазарт", заяви президентът на КНСБ д-р Желязко Христов. Тази мярка би довела до приходи в бюджета в размер на 80 млн. лева.
Не е ясно как ще става облагането, когато печалбата е предметна награда - кола, апартамент и др.
Второто предложение, по което е постигнат консенсус, е облагането на оборотите на застрахователните компании. Това е връщане на стария режим на облагане с данък от страна на държавата, който е бил валиден през 2004 г., а именно 7% данък от премийните приходи от общото застраховане и 2% от премийните приходи от застраховка живот. За 2009 г. приходите в хазната от данъците, плащани от застрахователните компании, са 5 млн. лева при условие, че оборотът им е бил 2.1 млрд. лв. Очакваният приход от тази мярка до края на годината е 120 млн. лева.
Третата мярка, около която са се обединили участниците в Националния съвет за тристранно сътрудничество, е двойно намаление на нормативно признатите разходи. То ще намали доходите на всички свободни професии, адвокати, лекари, занаятчии, творци. Ще натовари и наемодателите, и продавачите на имоти. Все още обаче остава дискусионен въпросът дали това намаление да обхваща и земеделските производители. Двойното намаление на нормативно признатите разходи ще доведе до приходи в размер на 32 млн. лева.
Освен това работодатели и синдикати решиха да се замени досегашния квотен принцип на получаването на ваучери с пазарен такъв, за да не се създава предпоставка за търговия с квотите. Съгласие се постигна и по въпроса за т. нар. "икономическа ваканция", която позволява на работодатели в затруднено положение да пускат служителите си в до три месеца неплатен отпуск и да въвеждат до шест месеца намалено работно време. Според участниците в тристранката това би създало предпоставки за запазването на работните места за срок от 9 месеца.
Не всички представители на бизнеса обаче ще са доволни от предложението за увеличение на авансовия корпоративен данък от 1% на 1.1%. Това е трудна мярка за бизнеса, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Премиерът Бойко Борисов, който също се включи в съвещанието на тристранката за малко, е говорил за неразплатените от държавата над 2 млрд. лв. като за „скрит дефицит". За това нарушение на Закона за държавния бюджет премиерът е предал договорите, които са сключени от предишното правителство през периода 2007 - 2009 г. на прокуратурата. Ако прокурорите решат, че има нарушение на Закона за държавния бюджет, правителството може да реши да анулира договорите с фирмите-изпълнителки.
„Неплащането на тези сметки към трети добросъвестни лица, които не са ощетили никого и са си свършили работата, взели са кредити и сега не могат да се разплатят с кредитори, с доставчици, с персонал, защото държавата не им плаща - тези икономически субекти са на път да изчезнат, без вина виновни", посочи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
Социалните партньори ще продължат дискусията в понеделник.
Наред с новините от тристранката обаче днес стана ясно, че в здравната система официално се въвежда доплащането. Новината дойде от извънредния събор на Българския лекарски съюз, където за първи път от девет години се яви министър-председател
Наред с другите мерки, очевидно цената на природния газ няма как да бъде сдържана и синьото гориво ще поскъпне от 1 април с около 10% - това е по-малко от исканите от "Булгаргаз" 26% и от по-рано обявените от ДКЕВР 15 на сто.
„Търсим възможности за задържане на цените на природния газ. Това, което можем да постигнем като регулатор, се оказва, че е близо до 10%", каза шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Това от своя страна ще доведе до увеличение на парното със 7-8 процента.
Синдикатите настояват за замразяване на цените на ток, вода и парно до края на годината.
„По отношение на природния газ има някои особености с външните договори, с „Газпром" и зависимостта е много голяма", заяви Семерджиев, без да изясни как точно подписаните от бившия енергиен министър Румен Овчаров договори влияят върху невъзможността да се замразят цените.
