БАН потвърди, че бракът започва да се превръща в отживелица. Като цяло, българското семейство става все по-нестабилно, все по-малко влюбени избират да минат под олтара, а разводите бележат ръст. Увеличават се и несемейните българи - все притеснителни демографски тенденции.
Към това учените прибавят и друго - солидарността между поколенията все повече изтънява за сметка на нетърпимостта. Тук и кризата си казва думата.
Българите, които живеят на семейни начала, са се увеличи с два пъти за последните 10 години, като в момента делът им е едва 8 на сто. Въпреки скромната позиция, двойките без брак променят значително семейния модел у нас, твърдят от БАН.
Данните представи доц. Антоанета Христова, директор на Института на изследване на населението и човека при БАН, позовавайки се на последното преброяване на населението.
Оказва се, че повечето (54,1%) от новородените бебета през 2010 г. са на родители, които не са минавали под венчилото. 70% от живеещите без брак двойки са между 16 и 39 години, а 14% от хората над 50 г. избират такъв съвместен живот с партньора си.
Преди 10 години 54% от българите са със сключен граждански брак, а днес статистиката сочи 44%. Ръст има и на неженените и неомъжените лица от 33% през 2001 г. на 40% през 2011 година.
5,8% са със статут на разведени - при тях има ръст от 2% за последните 10 години. Повече от половината от разтрогнатите граждански бракове са на хора от 40 до 59 години.
Имаме нова демографска стратегия, приета от Министерски съвет, но не се вижда как се прилага, няма и индикации, обобщи доц. Христова.
