Да има ли площад в чест на Димитър Пешев във Вашингтон? С този въпрос се занимава българското посолство в САЩ, а докато искането върви по каналния ред, авторитетният вестник „Washington Post" му посвети статия с по-обширна проблематика - оценява ли България адекватно действията на своите лидери по време на Холокоста.
Димитър Пешев, награден посмъртно заради решаващата си намеса за спасяването на българските евреи, е почетен гражданин на Израел. Той пише протестно писмо до тогавашния премиер Богдан Филов, с което се противопоставя на тайно планираната депортация на българските евреи между София и Третия Райх.
Вестникът цитира репортаж на "Associated Press", в който се споменава за „остри думи" между дипломатическото ни представителство и американския Мемориален музей на Холокоста. В крайна сметка не личността на Пешев се оказва проблем.
От музея са преценили, че българската молба е в доста оптимистичен тон и представя събитията в по-ярка светлина от действителната. Например, в текста е завоалиран фактът, че все пак от управляваните от София тогава Македония и Северна Гърция са депортирани евреи. В крайна сметка към „лагерите на смъртта" от тези територии поемат 11 300 души. Освен това, България била представена като окупирана от нацистите страна.
Посланикът ни във Вашингтон Елена Поптодорова реагира срещу „много грубия тон" на писмото, получено от музея. В него се казва, че скриването на факти е „обидно за жертвите на Холокоста и в ущърб на имиджа на България". "Става дума единствено и само за Димитър Пешев. Точка. Никакви извинения, никакви опити да се решават по-големи въпроси", отговаря тя.
Репортажът изтъква, че Поптодорова се е просълзила, говорейки за драматичните събития и малките деца, натъпкани във вагоните. В такива моменти тя се чувствала като еврейка, става ясно още от текста.
В края на месеца управата на Вашингтон трябва да вземе решение по заформения през декември казус. За фон на дебата са изтъкнати действията на определени историци и еврейски организации, насърчаващи държавите да вадят на наяве свършеното от тях по време на нацистката окупация на Европа.
Дебатът за преименуване на кръстовище „Димитър Пешев" е поредното доказателство за това колко спорен и чувствителен е прочитът на трагичните събития от Втората световна война, включително и когато стане дума за действията на цели държави и на отделни техни политически лидери.
„Трябва да се каже на двете страни и хората трябва да разберат, да се опитат да разберат, колко сложно е това. Ето защо е толкова важно", обобщава Фредерик Чари, пенсиониран професор по българска история от Индиана.
Какви са тия глупости бе?! Някакви истории отпреди една камара години. Спасили – не спасили - какво значение има това днес? Не е хубаво никъде да умират хора, но тогава е било война и то най-голямата в историята. България спасява чрез този акт около 40 000 души – толкова колкото умират горе долу във всяко що годе по-голямо сражение на източния фронт. На фона на загубените към 30 милиона живота в Русия -9 милиона в Германия 10 милиона в Полша... Българите загинали в ВСВ са над 50 000 – вместо да скърбим за тях - цялата патърдия е за някакви дръгливи евреи. Не е било справедливо към тях но какво от това – да не би за нас българите историята да е била справедлива? Не е въпроса колко еврейци били депортирани от Македония и Гърция, а колко хиляди българи умират в Македония и Одринско след българокоста наречен берлински конгрес - защото по-голяма несправедливост към един народ рядко се среща.
Огромния проблем "спасените" да говорят за уникалното си спасяване е че "недадените", до един комунисти - терористи се разправиха жестоко след 09.09.1944г. със спасителите си. Избивани, ограбвани, затваряни в концлагери, тероризирани от болшевиците, съдени от незаконен "Народен съд", по същността си революционен трибунал, в челните редици на който се наредиха евреите. Сега мълчат, сякаш не е било, сякаш комунизма не е другото отвратително лице на фашизма и нацизма!
Уеб-ем ти и събитието е това спасяване на тия евреи. България си спасила евреите, но си избила интелигенцията след това. И голяма гордост Е да се повтаряме ли пак, че нЕма толкова прост народ никъде май
"Уеб-ем ти и събитието е това спасяване на тия евреи. България си спасила евреите, но си избила интелигенцията след това. И голяма гордост луд!?!?! Е да се повтаряме ли пак, че нЕма толкова прост народ никъде май". Няма, разбира се, преливаме от простотия. Спасяването на 48 000 човешки живота е, по подразбиране, нищо. Даже такъв факт не съществува. И името на Димитър Пешев е добре да бъде забравено. Какви площади, какви чудесии? Та, къде казваш, Оня, да се извиним? Да се извиним, че в условия, които никой днес не може да си представи дори, се намериха едни достойни хора /сред които и Димитър Пешев/ и извършиха нещо чутовно. Подвиг, който нито американци /воглаве с пенсионираните си професори/, нито македонци, нито французи, нито руснаци, изобщо могат да си представят и да преглътнат. По тази причина предлагам да се извиним, по ред на номерата: 1. На македонците, че те самите не си мръднаха пръстта, а пък българската държава търпи преднамерената им пропаганда и опити за извличане на дивиденти от най-страшното събитие - Холокоста /това не знам трагично ли е повече или самоубийствено за самите тях, но времето ще покаже/. 2. На американците, поради съществуването на Димитър Пешев и поради факта на спасяването /е, не приляга на една България, пък била тя и Царство тогава, да върши такива неща, далеч по-човеколюбиво е да хвърлиш няколко бомби над Дрезден, примерно, ама история, какво да правиш/. 3. На целия свят, че съществува такъв факт на спасяване, знам, крайно неудобен е както на прогресивна Европа, така и на други, дифолтни демокрации. Но най-вече бива да се извиним на Димитър Пешев, на свещениците български, на депутатите в онова злополучно ОНС, на съюза на адвокатите, на писателския съюз, на занаятчиите, на онези обикновени хора, които са застанали пред влаковете тогава. Да им се извиним, че станахме сбирщина от лайнари, която, убита в ежедневното си оцеляване, няма доблестта да се изправи и да каже на пенсионираните професори, пропагандата на определени македонски кръгове и прочие кръволоци: "Спасени са тези, които е можело да бъдат спасени. И обикновените българи никога не са трупали, нито искали каквито и да било дивиденти от този факт, е, може би доза национална гордост."
А така! А сега дръпни и една тирада за избитата интелигенция няколко години по-късно, за да бъде равностойно. Щото да акцентираме само на еврейте (безспорно заслужава адмирации), а да си затваряме очите пред на практика обезглавяването на елита на нацията, е доста едностранчиво представяне на картината. А ти на практика това правиш. След 70 години за днешните времена може да пише ето така например: България спаси своите цигани, почти 1 млн. човешки същества, като им отпускаше соц.помощи, безплатен ток и по 50 лв. за избори. И нито дума за това как нацията се обезглавява като младите умове бягат навън, а старите гинат с по 200 лв. пенсия в забрава. Тогава на Нани Ог внучката ще възхвалява величественото спасяване на 1 млн. човешки същества и песни ще се пеят от преобладаващото спасено мургаво население.
Оня, статията касае Димитър Пешев и някои други подробности относно българската история и спасяването на евреите в Царство България. За избиването на българската интелигенция и духовенство, прогонването на голяма част от умовете на България по това време и т.н. мога също да пиша, но това не е предмет на тази статия. Но щом толкова искаш, да ти напиша няколко реда, като ги свържа със статията: ужасно е, че същият Димитър Пешев, на когото сега едни хора отказват заслуги, е осъден на 15 години затвор /от които лежи ефективно 13 месеца, напълно достатъчни за да го съсипят, съвсем буквално/ за "антисемитизъм". Ужасно е, защото "съдиите" са българи, част от тях са български евреи. Ужасно е, че наследниците на едни от тези "съдии" днес пишат "книги" и си позволяват да размахват пръст, да търсят морал и човечност. Всичко това мен ме ужасява, независимо дали ще имам внуци или не /дай, Боже, да имам, разбира се/, защото говори за липса на един човешки минимум кога да спреш. Само че това не променя позицията ми, че е безкрайно недостойно и нагло, когато има искане една малка улица да носи името на един голям човек, да се правят някои хора на маймуни и да си позволяват прочит на българската история, както тям е удобно, понеже е "важно". Обаче, знаеш ли, тирадно стана пак, извинявай, точно тези морални стожери, могат да направят в днешни дни нещо голямо и наистина важно. Да кажат на целия свят, в това число и на нас: "Не съдете Димитър Пешев, увековечете го." Така е по-интелигентно, поне според мен.
Евреите, по целия свят трябва да дадат отговор за своето необяснимо пристрастие и дейно участие не просто в комунизма, а в болшевишката революция в Русия и нейните метастази в Източна Европа, все кървави и сатрапски режими, погубили милиони. Трябва също така да обяснят защо те никога не страдат от тези режими и са все в елита на комунистическата власт! А пропо, знае ли някой колко евреи са пострадали от "народната власт" на ОФ и комунистическите концлагери у нас?
>Някакви истории отпреди една камара години. Спасили – не спасили - какво значение има това днес? Ми що тогава да честваме каквито и да било исторически събития или дори даже да ги помним? 681 била основана българската държава.. Голяма работа! Някакви истории отпреди камара години. Основали - не основали, какво значение има това днес?
И статията и коментарите бият настрана. Много ли ни трябва във вашингтон улица на името на Димитър Пешев? Чест прави на г-жа Поптодорова, макар и червена бабичка, тя ми харесва със застъпничеството си за България, но за чий? Ние знаем кой е Димитър Пешев, в Израел също знаят, ама американците не знаели, дайте да ги просветим. Че те четвъртината американци не могат да посочат на картата Ню Йорк, какво искате от тях. В еди филм представиха Орфей като негър. Оставете ги на простотията им.