Повече от две години след Арабската пролет, избухнала най-напред в Египет и Тунис като "бунтове на глада", в двете страни не стихват вълненията срещу проислямистката власт, установена след гражданското недоволство. През юни, египетската армия отговори на масовите протести от страна на опозицията и свали от власт издигнатият от ислямисткото движение "Мюсюлмански братя" Мохамед Морси. Но напрежение и бунтове има и в целия Близък изток.
Десетки хиляди излязоха по улиците на Тунис вчера с призив за оставката на правителството.
Масовата демонстрация, организирана от опозиционните партии, беше най-голямата от началото на политическата криза в страната, започнала в средата на юли.
Според полицията в шествието са участвали около 40 000 души, а опозиционните лидери заявиха, че броят на протестиращите е бил между 100 000 и 200 000.
Светската опозиция се надигна разгневена от две политически убийства в рамките на няколко месеца. Убийството на опозиционния водач Мохамед Брахими на 25 юли накара много членове на опозицията да бойкотира заседанията на парламента.
Опозиционерите се опитват да свалят ръководеното от ислямисти правителство и да разпусне Националното учредително събрание, което работи по нова конституция и нов избирателен закон.
Спирането на работата на парламента поставя под въпрос целите на премиер Али Ларайед да се приеме нова конституция и закон за изборите до 23 октомври, за да се проведат избори на 17 декември.
Сега Тунис е изправен пред най-тежката политическа криза, след като диктаторът Зин ел Абидин Бен Али беше свален през 2011 г.
"Хората искат падането на режима", се чуват крясъци от тълпата събрала се по улиците на Тунис. Това са същите възгласи, които се чуваха и през 2011 г. по време на свалянето на президента Бен Али и даде начало на вълната от протести в арабския свят, която стана известна като „Арабската пролет".
Протестното шествие от вчера отбеляза шест месеца от убийството на левия политик Чокри Белаид, жертва на първото политическо убийство в страната т.г.
"Това доказва желанието на хората да се освободят от тъмната сянка на ислямистките управници като "Мюсюлмански братя", заяви вдовицата на Белаид сравнявайки управляващата в Тунис партия "Енахда" с "Мюсюлманските братя" в Египет.
"Това е послание за края на такъв тип режими, от които сме видели само бедствия като насилие и убийства", заяви още вдовицата Белаид.
Египет все така е изправен пред гражданска война
След свалянето преди месец на подкрепяния от "Мюсюлмански братя" президент Мохамед Морси, напрежението и безредиците в Египет не отслабват, а жертвите до момента надхвърлят триста души.
Но международните посредници вече изразяват опасения, че усилията за намиране на изход от кризата в Египет ще се провалят и страната е на прага на гражданска война.
Американският президент Барак Обама изпрати двама сенатори да отправят ясно послание към военния режим в Кайро да не прибягва до насилие за прекратяване на протестите на поддръжниците на Морси.
Сенаторите републиканци Джон Маккейн и Линдзи Греъм призоваха египетските власти към диалог и да освободят политическите затворници. "Призоваваме и за освобождаването на политическите затворници. Настоятелно апелираме и за национален диалог, който да включва всички страни, включително "Мюсюлмански братя". В същото време очакваме "Мюсюлмански братя" да се въздържа от насилие".
За освобождаване на политическите затворници призова и външният министър на Катар Халед ал Атия след неколкодневни преговори в Кайро.
"Етапът на дипломатическите усилия приключи днес. Тези усилия не постигнаха очакваните резултати", се посочва в изявлението по повод посредничеството на заместник-държавния секретар на САЩ Уилям Бърнс и представителя на ЕС Бернардино Леон, които заедно с други дипломати посетиха Кайро.
Президентството държи "Мюсюлмански братя" напълно отговорни за провала на усилията и за последвалите събития, нарушаването на закона и застрашаването на обществената сигурност.
ЕС обаче заяви, че ще продължи с дипломатическите усилия за разрешаване на политическата криза в името на завръщане на демократичния преход в Египет.
