След 10 години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете. Защото ще се състои предимно от роми, които към днешна дата би трябвало да са в училище. А с всяка изминала година броят на отпадналите ученици нараства - по около 20 000 на година за последните пет.
Все повече се увеличава броят на децата, които изобщо не тръгват на училище. Причината - масовото закриване на класните стаи в малките райони.
Убийствените данни, цитирани от в-к „Труд", бяха съобщени вчера на конференция за образователната реформа у нас на Световната банка.
В доклад на институцията се казва, че ако сега не се вземат мерки за образованието на "езиковите малцинства", това ще създаде сериозни проблеми на страната. А в България, по данни на Евростат, се очаква най-голямото намаление на броя на населението за периода 2008-2060 г.
За тези 52 години прогнозата е, че ще се стопим с 28 на сто или до 5,4 млн. души. Близо 60 % от тях пък ще са над 65 години.
От Световната банка съветват просветното ведомство да внимава със закриването на малките училища. "Независимо от по-ниското качество на обучение в тях е доказано, че ромчетата се справят добре и завършват", пише в документа.
От затворените училища броят на напусналите деца е 14,9 %, докато от останалите около 6,2 % за 2007 и 2008 г. Новооткритите средищни училища не помагали, защото ромчетата не пътували до тях не заради бедност, а защото не успявали да се социализират. От банката съветват да се пренасочат паричните потоци така, че да се осигури обучение на "езиковите малцинства".
В образованието за последните 3 г. са дадени с 46 % повече пари, но всички те са отишли за заплати на учителите. Това обаче не е довело до повишение на качеството на обучение. Прехваленото външно оценяване (малките матури и държавните зрелостни изпити) също не помогнали. Защото всяка година форматът и трудността на препитванията се променяли. По този начин не се разбирало какво се случва в системата, а и резултатите от самите изпити не се използвали за подобряване на обучението.
У нас също така броят на учителите в прогимназията и гимназията бил неоправдано голям в сравнение с другите европейски държави. Съотношението ученици/преподаватели в България е 1 към 11, докато в Холандия е 1 към 16.
За периода 2000-2009 г. относителният дял на педагозите над 50 г. се е увеличил от 19 на 38 процента.
