Всички знаете за какво става въпрос. И мълчите. Някои от вас предпочитат да изместят темата. Други не искат да си развалят деня "с чужди проблеми". Трети са загрижени, но нямат представа как да помогнат, към кого да се обърнат. А четвърти все така си съществуват в ролята на жертви и насилници.
Продавачката от магазина за домашни потреби, с която често разговаряме, има огромен отток на бузата и под него червено петно.
Докато обслужва, имитира обичайното държание, но гледа надолу. Изглежда се срамува и не иска да се види, че и цялото й ляво око е синьо и кървясало. Вижда се, естествено. Нищо не й казвам. И аз се срамувам заради нея. Ако беше паднала по стълбите, щеше да разправи цялата история и да се смеем.
Изобщо не е паднала по стълбите.
Излизам от магазина, обзета от чувство за безпомощност и се моля тихо наум, когато дойда следващият път, оттокът да е изчезнал.
В общи линии така възприемаме сходни истории на насилие, особено на домашно насилие.
Всеки познава някой, който "яде боя" или редовно е обиждан публично от своята половинка.
Познава и по някоя жена, която е насилвана в къщи, но в общия случай няма и да разбере за това. А сред нас има хора, които са свидетели на побой, насилие и тормоз почти всяка вечер в собственото си семейство.
Непроменените за последните години данни на Европейската агенция за защита на правата на човека, които сочат, че всяка четвърта българка е жертва на физическо, сексуално или психическо насилие у дома, обаче, продължават да звучат като абстрактен рефрен на песен, която не може да ни засегне емоционално.
И все пак жертви не са само жените и децата. Понякога жертви са и мъжете.
Предвид всичко това, е очевидно, че само да се говори - не е достатъчно.
Трябват институции, организация, подготвени полицейски и медицински кадри, добро законодателство... Но ако всичко това не стъпва върху общото, абсолютно необоримо разбиране в общността, че никой не може да насилва друг човек безнаказано, цялото това "правосъдие" така и ще остане да виси във въздуха. Защото, ако ние останалите мълчим - нито жертвите ще могат да избягат от ада на собствения си живот, нито насилниците ще си получат заслуженото.
Всяка четвърта българка.
Това означава, че над 920 000 жени у нас носят белезите и спомените основно за тормоз от страна на партньор и познат, като едва при 14% от случаите извършителят е бил непознат.
Между 9% и 11% от жените пък са преживелите сексуален тормоз. И това са само онези, които са го възприели като такъв, защото често се случва самите жертви - да мислят, че онова, което се случва, е в реда на нещата.
67% от жените в Европа са преживели насилие и не са съобщили за това пред полиция, организация или дори пред своите близки, продължава с безмилостната статистика Европейската агенция за защита на правата на човека.
33% от жените в Европа са преживели физическо или сексуално насилие след 15-годишна възраст, а 43% са били жертви на психическо насилие от настоящ или бивш партньор.
Но домашното насилие не се изразява само чрез физически тормоз.
За такова се брои и всеки случай на принудително ограничаване на личния живот, свободата или правата на човека.
Затова е добре всеки да е наясно какви са формите на домашно насилие, които може да се разпознаят в поведението на живеещите под един покрив.
Изолация
Когато насилникът контролира действията на партньора си и го ограничава с кого се среща, с кого говори, какво чете, къде ходи. Състои се в упражняване на контрол над ангажиментите, пощата, телефонните разговори и се прави с цел да се държи жертвата зависима.
Впоследствие на подобно поведение - обикновено жените са онези, които сами започват да избягват контактите с близки и приятели, защото се страхуват от конфликт с партньора си.
Финансов контрол
Когато насилникът възпрепятства жертвата си да работи, за да може да я контролира финансово. Случава се (обикновено мъжът) да дава малка сума пари и да държи изцяло семейните спестявания. Така жената е поставена в зависимост, а свободата й е ограничена.
Принуда
Състои се в подчиняване на партньора чрез заплахи. Могат да бъдат закани за побой, самоубийство или изоставяне. Заплахата се използва, за да събуди страх у жертвата, че ако не се подчинява, ще се случи нещо лошо с нея или неин близък.
Емоционален тормоз
Това е най-често използваната форма на домашно насилие, упражнявано от жените над мъжете. Състои се във вменяване у жертвата на чувство за вина и неудовлетвореност от себе си. Това поведение включва и ругаене, унижаване, дисквалифициране на парньора пред приятели и семейство, обвиняване на жертвата за неща, които самият насилник е извършил, както и изнудване от типа "Ако ме обичаш, ще...". Емоционалното насилие лишава жертвата от самоувереност, прави я зависима, слаба и уязвима.
Физическа злоупотреба
Това не е най-честата, но е най-явната форма на насилие. Насилникът кара жертвата да прави това, което той иска, чрез физическа разправа - бутане, удряне, използване на различни предмети за оръжия...
Дали това не е случаят на моята позната продавачка?
Сексуално насилие
Състои се в принуждаване на жертвата да участва в сексуални действия против волята си. Сексуалното насилие е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жените.
Симптомите на жертвата на сексуално насилие са много ясно изразени и водят до редица промени в поведението на жертвата.
При децата, жертви на сексуално насилие, се забелязват сексуализирано поведение, ригидност, емоционална зависимост, пасивност, затвореност, превъзбуденост и дори затруднения при храненето.
В юношеска възраст се появяват също разсеяност, проблеми в училище и сериозни нарушения в храненето като булимия, анорексия или затлъстяване, както и крайно сексуализирано поведение, псевдозрялост и позьорство, често достигащи до разврат и проституция.
Жертвите на сексуално насилие сред тийнейджърите в най-обща степен не се подчиняват, изолират се и се страхуват. Те показват подчертана склонност към хранителни смущения, злоупотреба с алкохол и наркотици, самонараняване и дори самоубийство.
При възрастните хора преживеният тормоз може да доведе до сексуални проблеми, недоверие, срам от собственото тяло, неспособност за самоутвърждаване и цялостно ниско самочувствие.
За да не попадате в мълчаливи ситуации, като моята, в които гледате някой с явни белези по лицето и не знаете какво да направите - е важно да знаете какви действия да предприемете, ако станете свидетели на проява на физическо, сексуално, емоционално или някакъв друг вид насилие.
Първото и най-важно нещо е, да проявите разбиране, да изслушате внимателно жертвата, да не съдите прибързано, защото последното от което имат нужда пострадалите - е допълнителна словесна агресия.
Не толерирайте насилието и се постарайте да убедите жертвата, че независимо дали е пострадала физически или психически, действията на насилника не могат да бъдат толерирани и укривани.
Погрижете се за безопасността на жертвата, помогнете й/му да потърси защитено жилищие или да отиде при близки, където ще бъде в безопасност.
Поговорете за консултация с юрист. Обяснете на пострадалия/пострадалата, че има право на помощ от юрист, който да направи оценка на ситуацията от правна гледна точка.
Най-доброто решение за жените, пострадали от домашно насилие, е да се обърнат към адвокат, който сътрудничи с организация за подкрепа на жени, жертви на насилие, и има опита, нагласата и познанията за защита правата на жертвата.
Към момента в България действат 11 консултативни центрове за помощ на жени, пострадали от насилие, в които до момента 4000 жени и техните деца са потърсили помощ.
Кризисните центрове, в които може да се получи настаняване са 8 на брой и се намират в Димитровград, Перник, Варна, Бургас, Силистра, Русе, Плевен и Средец. Тези центрове могат да дадат временен подслон общо на 74 души*.
Към момента действат и две програми за извършители на домашно насилие - в Плевен и Бургас.
Помогнете на жертвата да получи лекарска помощ и да подаде сигнал към полицията.
Непосредствено след като бъде наранена, жертвата трябва да подаде жалба в полицията и да отиде на преглед при лекар, който ще издаде подробно медицинско свидетелство. Само с него потърпевшият може да докаже злоупотребата и да потърси правата си.
Погрижете се за защитата на децата.
Когато жертвата е майка, защитата ѝ е непосредствено свързана с гарантиране на сигурността и интересите на децата. Обсъдете какво е най-добре за тях в създалата се ситуация - при всички положения не бива да растат в дом с насилие.
Още един начин да помогнете на жертвите на насилие в България е като станете Посланик на каузата "Говори открито срещу домашното насилие" на AVON.
Ако познавате жертва на тормоз, насочете я да потърси помощ и от основния партньор на компанията - Алианс за защита от насилие, основано на пола.
*Кризисните центрове в цялата страна са 14, а тези, които са обслужвани от Алианса, са 8.
Бел. ред.: Данните са за предоставени от "Алианс за защита от насилие, основано на пола" и обхващат организациите, членки на алианса.
Значи явно около мен само мед и масло защото никога до момента не съм виждал описаните по горе симптоми.