Съединението на Княжество България с Източна Румелия е един от актовете на най-чиста политическа смелост в новата ни история. Без да се ползваме с подкрепа отвън, въпреки изричните желания на Русия и Австро-Унгрария, въпреки интересите на съседните държави и въпреки вътрешната опозиция на здравия разум, че още не е дошло времето.
Берлинският конгрес от 1878 г. и последвалият Берлински договор отнемат на България голямата мечта за единство на всички българи в една държава. Вместо това териториите, определени от Санстефанския мирен договор, са разделени на седем части - Княжество България, Източна Румелия, Македония, Западните покрайнини, Беломорска и Одринска Тракия и Северна Добруджа.
Така още през август същата година възникват революционни дружества, чиято основна задача е да постигнат отново това национално обединение, което се превръща в мечта и цел за българския народ до 1944 г.
Съединението на България е първата ревизия на Берлинския договор, организирана политически и защитена със силата на оръжието и националния дух.
Именно обединението на Княжество България с Източна Румелия е първият голям външнополитически ход на България, който я изважда на международната сцена като нещо повече от проста пешка на Великите сили.
Реално самото съединение е извършено въпреки желанията на Великите сили. След прекратяването на режима на пълномощията, в който княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституцията, за да управлява чрез пълномощия и назначавайки руски офицери за министър-председатели, руският цар изпитва недоверие към България.
Временният ни партньор във Великите сили - Великобритания, по-скоро желае нещата да останат без промяна, а Австро-Унгария активно защитава интересите на Сърбия (които като цяло не включват голяма и силна България).
Външна подкрепа за Съединението е търсена многократно, но тя не идва нито от Русия, нито от Великобритания. И все пак Източна Румелия се активизира и вкарва план за обединението с Княжество България, въпреки желанието на големите - един безспорно смел и дори безразсъден ход, който би могъл да коства на България значителни териториални загуби, ако се е бил провалил.
Извън външната съпротива, то среща недоверието и на правителството в Княжеството в лицето на министър-председателя Петко Каравелов.
Събитията обаче изпреварват действията на Каравелов, който дълбоко се притеснявал от последствията (външнополитически и финансови) ако се предприеме подобен акт, и той не успява да попречи на преврата в Източна Румелия.
Безспорно ако има някъде висша сила или Бог, то той е бил на страната на това съединение, тъй като осигурява много късмет революционерите. От една страна, главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, въпреки че знае за действията по съединението, не извиква в своя помощ войски от Турция. Координираните действия на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и местните милиции пък осигуряват (почти) безкръвното преодоляване на всяка съпротива.
Княз Александър I Батенберг също успява да се реваншира за предишните си грешки, решавайки да постъпи смело и да приеме съединението, обявявайки се за княз на Северна и Южна България. Правителството на Петко Каравелов, принудено от събитията, също се включва. То мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.
Народното събрание се събира извънредно на 11 септември, за утвърди тези мерки, като същевременно гласува и кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.
Еуфорията и въодушевлението, обхванали българското население, обаче, се оказват твърде кратки.
Съединението между Източна Румелия и Княжество България представлява явно нарушение на Берлинския договор и засяга сериозно интересите на Великите сили и на съседните на България държави, което предполага и светкавичните им реакции.
Тук вече положението засяга и Великите сили. Русия категорично се противопоставя на Съединението и предлага въпросът да се разреши безболезнено, като се възстанови положението преди 6 септември. Само три дни след акта на Съединението, Русия изтегля своите офицери от армията на Княжеството и от румелийската милиция и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов да подаде оставка.
Следвайки своите интереси, против Съединението се обявяват и Германия, Франция и Австро-Унгария.
Британската дипломация съзира в създалото се положение изключително благоприятен момент да отслаби руското влияние в България и да укрепи собствените си позиции, като по този начин разшири сферата си на влияние на Балканите. Правителството в Лондон се обявява в подкрепа на Съединението, въпреки първоначално изразената позиция срещу.
Докато страните-участнички в Цариградската конференция търсят взаимно приемливи решения, а Англия усилено търси формулата, чрез която да бъде признато Съединението, без това да звучи като нарушаване на Берлинските договорености.
Междувременно Сърбия и Гърция организират явна антибългарска кампания, като сръбския крал Милан, воден от собствените си стремежи, категорично отхвърля опитите на България да постигне споразумение с нея.
Така на 2 ноември 1885 г. той обявява война на България, карайки "обезглавената" ни след оттеглянето на руските офицери войска да излезе срещу по-опитната сръбска армия.
Сръбската армия е добре обучена и екипирана, разполагала с опит от две войни срещу Османската империя. Същевременно българската армия е сравнително неопитна, по-старомодно въоръжена, а основните й сили са съсредоточени по южната граница на страната в очакване на турско нападение.
Това, което обаче сърбите не очакват, е духът, с който е посрещната новината за обявената война. Из цяла България се сформират доброволчески отряди, които да защитят Съединението, а очакванията на крал Милан за бърза и лесна победа се помрачават още при първите сблъсъци. Сръбско-българската война става известна като войната на капитаните срещу генералите, като в нея именно високият морал на българите е основното оръжие срещу сръбската военна машина.
Той донася и митичната в историята ни победа при Сливница, в която с бой "на нож" българската войска обръща сърбите в бяг.
Единствено ултиматумът, отправен от страна на Австро-Унгария към България, предотвратява окончателния сръбски провал. Така на 7 декември 1885 г., с посредничеството на Великите сили във Виена е подписано примирие между България и Сърбия. Българо-сръбският мирен договор се състои само от една точка - "Мирът между Кралство Сърбия и Княжество България е възстановен".
В хода на заседанията на Цариградската конференция постепенно се възприема предложението на Англия, предвиждащо в протокола да се впише, че княз Александър Батенберг се назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия; румелийската администрация се слива с тази на Княжеството, а румелийската милиция влиза в състава на княжеската войска; турските гранични войски се изтеглят от Стара планина.
По настояване на Русия е направено уточнение, според което наместо името на Батенберг е записано "българският княз, който и да е той". След тази и още няколко корекции е установен окончателния текст на протокола, узаконяващ по дипломатически път съединението на двете български области.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села, заселени предимно с мохамедани.
Съединението, извършено само седем години след големия Берлински договор, за който уж се смята, че ще потуши напрежението на Балканите, дава да се разбере, че България израства бързо и ще участва активно в политиката на полуострова.
България чувствително увеличава своята територия, своя стопански и демографски потенциал, което е важно условие за нейното политическо укрепване и утвърждаването й като регионален политически фактор.
Най-важното, което обаче Съединението носи, е истинската сила на общонародно дело, обединило всички слоеве на българското общество в защита на нещо по-голямо от обикновените търкания, разпри и борби за власт - истинска национална кауза.
"...възникват революционни дружества, чиято основна задача е да постигнат отново това национално обединение, което се превръща в мечта и цел за българския народ до 1944 г." До кога? Дали даже датата не е 09.09.1944г.?
Адмирации към автора!
Много добра статия :)
Апропо, за мен това е националният ни празник, а не измисленият 3-ти март.
Кени, ела го кажи това в Петрич.
Кени, хайде стига с тези залитания по пропагандни дъвки! Кому е нужно измисленото противопоставяне между празниците? Не се ли усещаш, че те насъскват нарочно? И Вие кълвете, като шаран в рибарник! И трите - Освобождение, Съединение и Независимост заслужават да са такива, но все пак без 3 март, нямаше да ги има останалите два. И сега щяхме да сме в положението на кюрдите. Или какво - твоят роден град, е пострадал бадева? П.П. Последната дума е използвана умишлено ;)
При цялото ми възхищение от дейците на Съединението, смятам, че е било грешна стъпка, донесла много несгоди на България. Да видим статуквото преди. Макар и номинално провинция на османската империя, с една степен по-долу от Княжество България, също васално на султана, Източна Румелия е била чисто българска област, без нито един турчин в управлението, с няколко европейци на ръководни постове и малко и безопасна турска войска. Нямам сведения за митническа бариера между Румелия и Княжеството, но едва ли е представлявала сериозна пречка за търговия и развитие. Румелийците са имали всички възможности за национално развитие И за действие в другите български области, останали под пряката власт на султана. Със Съединението и последвалата сръбско-българска война всичко това се променя. Великите сили са стреснати. "Тия българи си направиха Съединение без да ни питат и го защитиха без наша помощ. Не може така! Да се натикат в ъгъла. Не може да се остави контролът на най-важното сухопътно кръстовище на Европа в ръцете на някакви тъмни балкански субекти." И в следващите 60 години изпълняват това предписание. Пълна подкрепа за Турция и всички съседи да провеждат масово обезбългаряване на българските земи, останали извън Княжеството. Отблъскване на България от печелившата коалиция на ПСВ в полза на Сърбия и последващо ограбване и унижение след нея. До 44г., когато е поднесена на тепсия на Сталин. Ако щете, и така мразеният от някои Фердинанд е доведен от Съединението. До 1887г. той е бил световно неизвестен поручик от австрийската армия, но единствен е посмял да заеме престола, въпреки кефа на руския цар. Единствено Хитлер е дал нещо на България - Южна Добруджа. Чувал съм, че искал да даде и северна, но цар Борис не искал граница със СССР.
П.П. Непопулярното ми мнение за Съединението не ми пречи да го отбележа тържествено и да развея от балкона си българския трибагреник. Ще го сваля преди 9-ти.
Ако Източна Румелия не (се) беше присъединена към Княжество България,тя щеше да създаде в рамките на само две поколения,своя българска национална идентичност,различна от тази в Княжеството. Нали вече всеки знае,че нацията е културен продукт,а не генетичен?!
dedo adji | 06.09.2017 14:42 "Великите сили са стреснати... И в следващите 60 години... Пълна подкрепа за Турция... Отблъскване на България от печелившата коалиция на ПСВ..." Дедо, в Първата световна война сме съюзници на Османската империя. Както и на Германия + Австро-Унгария. Те също са Велики сили, но не са в печелившата коалиция. Освен това алтернативната история е бамбашка работа и не може да се гради само върху едно събитие. И да не беше станало през 1885, Съединението щеше да стане през 1908 по време на младотурската революция.
Глухчо, и ти ако беше взел Гретхен, а не Ганка, днес можеше да си милионер. А можеше и да не си. В историята няма "ако". (то цапа гащи) Има "станало" и "не станало". А българите не са загубили националната си идентичност след сто години разпокъсаност на няколко царства, княжества и деспотства, нито след 500г. турско робство (пардон, присъствие). И още има останали българи под сръбско и гръцко робство.
dedo adji | 06.09.2017 14:42 "Единствено Хитлер е дал нещо на България - Южна Добруджа." Всъщност натискът върху Румъния да получим Южна Добруджа идва не само от Германия, но и от СССР. По това време те все още се надяват да сключат договор с нас (Соболевата акция).
Емиле, за алтернативната история има един английски сценарий, а не мои разсъждения. При присъединяване на България към антантата се прекъсва връзката между Германия и Турция, след разгрома на Турция се отваря Черно море за снабдяване на Русия и войната свършва две години по-рано. Съответно се избягва и болшевишкият преврат. Печелившата коалиция е искала да привлече и България, с доста дипломатически демарши, но са отказали да платят цената, което е тласнало България в противния лагер. За което Англия е платила с 250 х. загинали само при Галиполи, без да смятаме другите по Европа. А руският цар с короната и главата си.
dedo adji | 06.09.2017 15:47 "Емиле, за алтернативната история има един английски сценарий... и войната свършва две години по-рано." Е, ти току-що каза, че: "В историята няма "ако". (то цапа гащи) Има "станало" и "не станало"... ... а сега ми коментираш английски сценарии. Е, не може хем да си против алтернативната история, хем да разтягаш локуми по нея. * * * dedo adji | 06.09.2017 15:47 "За което Англия е платила с 250 х. загинали само при Галиполи, без да смятаме другите по Европа. А руският цар с короната и главата си." На Галиполи англичаните губят 160 и няколко хиляди. Французите - около 30 хиляди. Дори заедно не правят 250. А руският цар рано или късно щеше да изгуби короната си (вероятно и главата) - доказателство за което е революцията от 1905-1907 год. Която идва след революционния терор започнал още в средата на 90-те години на 19 век. Който пък идва след големия глад от 1891-1892 и т.н. Болшевишкият преврат пък идва след Февруарската революция, която е буржоазна, а не социалистическа. По общо мнение проблемите на Руската империя са предимно вътрешни, а не свързани с войната. Разпадът на централната власт започва още през 1915, тоест първата година на ПСВ.
ГНЕВЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ ФАЛШИФИКАЦИЯТА ИЗВЪРШЕНА ОТ РЕДАКТОРИТЕ НА КАФЕ-то Изумен съм! Кафе-то минаваше за сравнително обективен портал, що се отнася до българската история и руското влияние. В горния материал са използвани груби внушения, премълчани са факти от огромна важност и са сервирани пълни лъжи 1. Няма Сан Стефански мирен договор – има „Прелиминарен“ – т.е. „Предварителен“ договор между Русия и Турция, в който думата „България/българи“ изобщо ЛИПСВА. Никой от Великите сили и Турция не е смятал, че това е окончателен договор. Русия го налага със сила на Турция, но това е една димна завеса насочена към „славянството“ и в подкрепа на политиката на полуострова, провеждана от Азиатския департамент повече от век. Още в деня, когато проваля Цариградската конференция, Русия сключва с Австро-Унгария т. нар. Райхсщатски споразумения, където изрично е отбелязано, че на полуострова НЯМА да да се създава голяма „славянска държава“. Така, че решенията на Берлинския конгрес не са били изненада за никого, най-малко за Русия (тя е договорила условия, сходни с решенията на Берлинския договор с Австро-Унгария и Великобритания още преди започване на войната). Просто със съглашението в Сан Стефано (тово не е бил окончателен мирен договор) Русия пробва докъде може да стигне в аспирациите си към Проливите. Изненада са били тези решения само и единствено за българската общественост, която ЛЕКОВЕРНО приема за чиста монета руските твърдения за заинтересованост от създаване на голяма българска държава в националните граници. Във всички случаи Сан Стефанският Прелиминарен мирен договор изиграва фатална роля за съдбата на българското национално обединение. Русия първа започва да разкъсва БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО*. За да вземе от Румъния Южна Бесарабия, Русия й дава българската Северна Добруджа (срещу този акт има съпротива сред румънската общественост), а на Сърбия предава Нишки и Пиротски санджаци - граници, които постфактум са утвърдени от Берлинския договор. Великите Сили са разтревожени от демонстрирания руски апетит и безпардонното желание за създаване на марионетна държава в непосредствена близост до Проливите.**. В резултат на войната Русия (във войната участват също Австро-Унгария и Великобритания - малко известен факт за съвременните българи) не особождават България, а създават едно автономно Княжество и една автономна територия върху прибл. 40% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО Резултатът от войната е, че се създава една (автономна) форма на държавност за българския етнос, която става център на борбата за национално обединение. За да осъществи целите на националното обединение обаче, българският народ е принуден да води ПЕТ ВОЙНИ в течение на 60 години, като дава преки жертви на бойното поле не по-малко от 200000 души и най-малко още толкова цивилни, в резултат на геноцида извършван от турската, сръбската, гръцката и румънските армии в хода на войните. Огромни са материалните жертви, бежанците са повече от милион. Това има фатални последици за бъдещето на България 2. Истинската „Мечта“ за българите може да бъдат само Решенията на Цариградската конференция (1876 -1877), провалена подмолно в последния момент от Русия (чрез натиск върху Турция от страна на ген. граф Игнатиев), за да може да получи мандат от Великите сили за започване на война срещу Турция. Тази война е необходима на Русия, за да излезе на европейската сцена отново като пълноправен член на клуба на Великите сили, след кримското поражение и да възобнови политиката на аспирации към Проливите. Цариградската конференция утвърждава проекта на БРИТАНСКИЯ посланик, който предвижда две автономни български области (с устройство, както на по-късно създадената Източна Румелия) със столици съответно София и Търново. Проектът покрива почти на 100% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО (общо площта е по-голяма от „Санстефанската“). Проектът е утвърден и подписан от представителите на Великите сили, вкл. Русия. В последният момент Турция отказва да подпише под тайното давление на руския посланик ген. граф Игнатиев. Един ден преди това Русия се е уговорила с Австро-Унгария и взаимните отстъпки са закрепени с Райхщатските споразумения...Конференцията се проваля, пропуснат е златен шанс за българското национално обединение. Защото проектът решава ВСИЧКИ проблеми НА България със съседите. Като проблем остават САМО бъдещите отношения с Турция. Малко по-късно Русия сключва в Лондон споразумение с Великобритания. Получава картбланш за войната. Германия и Франция запазват благосклонен неутралитет. 3. ГОЛЯМАТ ЛЪЖА е, че съгл. Берлинския договор са били откъснати Сев. Добруджа и „Западните покрайнини“. НЕ, Сев. Добруджа е откъсната още в Прелиминарния договор, а също и Нишки и Пиротски санджаци (наречени в материала неграмотно „западни покрайнини“) 4. Главният противник на Съединението е Русия. Австро-Унгария играе ролята на маша, защото Русия не желае пряко да се дискредитира с въвличане на Сърбия във война. Това е периодът, в който се опитва да се създаде Руско – Австро-Унгарско сближение по отношение не само на балканите, но и в европейски мащаб. Русия е двигателят на ВСИЧКИ антисъединистки действия предприети от НЯКОИ от Велките сили. 5. ИСТИНАТА е, че Съединението минава, благодарение настойчивостта на Великобритания (да не забравяме, че утвърдения от Цариградската конференция проект е пак британски). Тази роля е всякак минимализирана и скривана от българското общество, вече 70 години. 6. ДОРИ С ЕДНА ДУМИЧКА не е споменат главният двигател на Съединението – Захари Стоянов, неговият комитет и неговият вестник. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава с вестник“. Но това мълчание говори – явно зад статията стои „русофил“, за когото името на З. Стоянов означава „враг на руските интереси в България“ 7. Войната на Сърбия е организирана от Русия, която изтегля своите офицери от армията и чрез натиск върху Австро-Унгария подтиква Сърбия, като я о