Безвъзмездно и доброволно - какво място заемат тези думи в речника на често незаинтересованите от друго, освен от себе си, българи?
Защо е необходима повече здравна просвета и колко души осъзнават, че често единствено "доброволното" и "безвъзмездно" отношение могат да спасят човешкия живот?
Отговор на тези въпроси дават хората от създаденото през 2010 година сдружение с нестопанска цел "Българска организация за доброволно кръводаряване" (БОДК).
Те са се заели със сериозна просветителска и обществена мисия, свързана с каузата на доброволното кръводаряване.
Няма кръв
Основна цел на сдружението, освен провеждането на кръводарителски акции и популяризирането им, е да информират хората и да ги накарат да разберат, че проблемът с недостига на кръв и липсата на достатъчно доброволни кръводарители засяга всички.
Практически всеки втори българин се е сблъсквал или ще се сблъска със сериозната липса на кръв в здравните заведения.
За огромна част от операциите, дори и за най-обикновено раждане, от болниците изискват да си намериш сам кръводарители.
Обикновено проблемът се решава чрез донорството на близък човек с подходяща кръвна група от обкръжението на пациента.
Но това е далеч от европейските и световните норми за доброволно кръводаряване. Страната ни изостава сериозно по този показател: ние сме на едно от послените места по кръводаряване в Европа, като броят на дарителите е едва 22 на 1000 души. Средният брой за Европа е около 30 на 1000 души.
Само 25% от кръвта е от доброволни дарители
Междувременно от Световната здравна организнизация са поставили амбициозната (и абсолютно нереалистична за България) цел до 2020 година държавите да задоволяват вътрешната си нужда от кръв изцяло от доброволни и безвъзмездни дарители.
В страната ни по-малко от 25% от даряващите кръв са доброволци. Над 75% е даряването за роднини и приятели, както и заплащане на "черно" за кръвни донори.
Рисковите "донори"
Това е сериозен проблем, първо защото платените "донори" могат да поискат каквато и да е цена, злоупотребявайки с поставения в опасност човешки живот. Второ, защото платените кръводарители често не спазват нормите на безопасно кръводаряване.
За да е здравословно, даването на кръв не трябва да бъде по-често от 5 пъти годишно за мъжете и 4 пъти - за жените. По-честото донорство от това крие множество рискове, а и води до даряване на непълноценна за нуждаещите се кръв.
Трето - често водени от личния си интерес да получат пари, "донорите" крият своите противопоказания, като например това че приемат лекарства, или че попадат в различни рискови групи.
За съжаление контрол върху търговията "на черно" практически не съществува от страна на държавата.
Решенията
Според председателя на БОДК Стефка Попова, доброволчеството при даряване на кръв е естествено решение на проблема с "черния пазар" у нас. Това е и единствената възможност за преодоляване на непрекъснатия и нарастващ недостиг на банки в българските кръвни центрове.
Владимир Тодоров е донор на кръв и плазма от 5 години. Той е сред изключително малкия процент от законно платени дарители към Националния център по трансфузионна хематология.
Неговата кръвна група е B+ и кръвните му показатели му позволяват да дарява през около 3 месеца. От центъра му изплащат по 40 лева за кръводаряване и около 250 лева за донорство на плазма или кръвни телца.
Няма как да е безплатно?
Всеки път Владимир спасява нечий живот, но въпреки това, неговото мнение е, че кръводаряването няма как да бъде безплатно. "Възстановяването е много трудно за тялото" и "Трябват пари за по-добро хранене след кръводаряване" са неговите лични причини.
На това мнение се противопоставт други кръводарители, които твърдят, че не рядко се връщат на работа веднага след като са кръводарили доброволно, както и че по никакъв начин не променят начина си на живот след това.
Специалистите също са категорични - кръвта се възстановява по естествен начин, като е достатъчно нормалното хранене. Естествено, при неговата липса, е възможно да се почувства кратковременна отпадналост.
Освен това, подчертават от БОДК, кръводаряването не се отразява на работоспособността на организма.
Какво друго, освен парите?
Владимир твърди още, че ако някой му предложи по-висока цена, отколкото предлага Кръвният център, веднага ще се съгласи да продава кръвта си "на черно", въпреки че това е незаконно.
"Хората трудно се мотивират да дават кръв за непознати, ако не им платите" - смята той. "Според мен, безвъзмездното кръводаряване може да се случва само в богатите страни. Ако вземам 4000 евро заплата, може и да искам да давам безплатно кръв" - е мнението на 25 годишният мъж.
Платените донори са опасни
Според Стефка Попова, освен че кръводаряването е сред най-високо хуманните постъпки, които не могат и не би трябвало да бъдат оценявани в пари, рисковете от преливането на кръв от платени не от държавата и неконтролирани донори са твърде големи.
Неслучайно в закона е казано, че използването на платена кръв се позволява само в краен случай.
Продажбата на кръв следва да бъде приравнена към продажбата на органи като престъпление, е мнението на хората от БОДК. Що се отнася до етичната страна на въпроса, то очевидно става дума по-скоро за образованост и хуманност, отколкото за заможност на нацията.
Нарастваща нужда, намаляващо предлагане
Въпреки възгледите на Владимир и други хора, всеки ден над 500 човека имат нужда от преливане на кръв или кръвни продукти, поради катастрофи, операции, раждания и заболявания.
Броят на нуждаещите се расте, поради застаряващото ни общество и все по-ниската възраст на заболеваемост. Съответно на това - броят на хората, във възраст за кръводарители, чието здравословно състояние позволава да бъдат такива - намалява главоломно.
Огромен процент от потенциалните дарители страдат от различни хронични и други заболявания, приемат лекарства или имат други противопоказания.
А за кръвта все още не е измислен заместител. Това гласи и част от слогана на БОДК:
"Кръвта няма аналог!"
Може ли да бъде решен въпросът тогава чрез заплащане и кой ще плаща на донорите? А ако следващият, който има нужда от кръв си ти самият?
Трябват стимули. Може би не само парични. Старите кучета (служили) да се изкажат как е било в БА, докато е съществувала.
Всяко дарение е безотчетно. Както лелките в БЧК търгуват с дарените в Германия дрехи, така нищо не ми гарантира, че дарената от мен кръв ще отиде по предназначение. Една касова бележка заприходява всеки грам в системата на НАП и този грам може да бъде проследен до получателя си. Платеното било рисково, се твърди в статията... И то в годините на интернет, единните бази данни за пациентите... Работата намирисва на сериозен бизнес.
Прокопие, в армията беше много просто. Ротата под строй минава и дава кръв. Няма не искам, няма недей. Същото, в по-мек вариант, се случваше и по всички учреждения. И тогава се изнасяше. Абе Роуане, у нас изчезват багери, километри жп релси и язовирни стени, а ти искаш с една касова бележка да контролираш. Шъ ли стане аджеба? Няма нищо вредно за здрав човек да даде 300г кръв. Като студент съм източил 2-3 кофи без да взема 1 стотинка. Само веднаж, при спешен случай взех 33лв за 550г. и нищо не ми стана, даже ми стана. Ама тогава бях на 23 год. а сега съм на 63.
Какво общо има личната карта с данните кога е дарявал, годен ли е за кръводарител и прочее? Точно защото сме 21-ви век, тази информация може да се пази по друг начин и не виждам нужда да я носиш в чип във вътрешния си джоб. Но безспорно съм съгласен, че е добре да има единен регистър за тази информация, а не мангалите и наркоманите пред кръвния център да попълват хвърчащи хартишки и да дават негодна кръв през месец-два, както се случва на практика. И нещо друго - който твърди, че източването на 300 мл. кръв не пречи по никакъв начин, да вземе да дари кръв. Първо, не е 300, а 450 (и то ако не ти позабравят иглата във вената) и второ - разлика в състоянието определено има, поне за хора, които активно се занимават с физическа дейност. Ако по цял ден гледаш телевизия и единственото ти притеснение е да не ти стане лошо от вафлите, може и наистина да не усетиш. Помислете и защо има изисквания към дарителя - кръвно, хемоглобин и т.н. Аз например съм с ниско кръвно и за да вляза про форма в допустимите параметри, в кръвния център винаги са ме карали да пия кафе и кола. Преди не ме е спирало да даря, няма да ме спре и в бъдеще. Но все пак, не лъжете хората. По-добре е всички да даряват с ясното съзнание, че евентуално може да им прилошее и да са отпаднали ден-два, но да го правят заради убеденост в каузата.
Ако изходим от факта че всеки мисли за себе си, смятам, че много успешем модел би бил да се създаде единен списък на кръводарителите и когато се наложи преливане на кръв цъкваме и който дал - получава, който не - да си търси. Може пък повечко да решат да отидат и да се запишат в тоя списък, защото все някой ден може да им се наложи.
А защо да не се заплаща кръвта? Всеки медикамент е с цена. Всяка манипулация в медицински кабинет - също. Дали ще е животоспасяващо лекарство или кръв, която е незаменима , необходимостта е непреодолима.