Родени ли сте след 1983-а година? Честито, значи сте милениал! А сега един кратък наръчник, написан с любов и грижа, относно всичко, което не е наред с вас.
Интервю за телевизионно предаване по MTV Австралия oт края на октомври 2016-а с известния мотивационен лектор и автор Саймън Синек се превърна в истински хит в мрежата през последите няколко дни, благодарение на неговите прозрения за поколението Y или така наречените милениали.
Във видеото той говори за всичко - от социалните медии до погрешното възпитание, за да обобщи къде се коренят проблемите на младите днес.
„Очевидно е трудно да се работи с милениали, често ги обвиняват, че са твърде нарцистични, разглезени, разсеяни и мързеливи. До такава степен те объркват своите работодатели, че същите ги питат: „Какво искате?", а милениалите отговарят: „Искаме в работата си да има голяма цел, смисъл." Чудно!
„Искаме да оставим отпечатък" - каквото и да значи това. „Искаме безплатна храна и да работим, седнали на барбарони."
Ето, че все пак някой успява да артикулира какво би го мотивирало, осигурява му се безплатна храна, както и барбарони, но поради някаква причина той пак е недоволен. Това е защото нещо в пъзела ни убягва."
Саймън Синек подчертава 4 основни причини за нещастието на поколението Y: слабо възпитание, социални медии, нетърпение и среда.
Относно възпитанието, той казва, че твърде много млади хора са отгледани с внушението, че са специални и могат да постигнат всичко, което си поискат.
„Някои от тях получават високи оценки в училище, не защото са ги заслужили, а защото родителите им биха спорили с учителите, а на учителите не им се занимава с мрънкащи родители.
През цялото си образование те получават различни награди и призове, само защото са участвали в нещо. А това от своя страна обезценява наградата и поощрението за онези, които действително са се потрудили, както и кара тези, които не са, да се срамуват, защото знаят, че реално не са го заслужили. И от това на практика се чувстват още по-зле."
Той добавя: „Когато се сблъскат с реалния живот, мигновено разбират, че не са специални, а майките им вече не могат да ги избутат напред някак си.
Саймън Синек
Не получават никаква утешителна или поощрителна награда, затова, че са закъснели за работа и разбират, че не можеш да имаш нещо, само защото го искаш.
В един момент цялата им представа за самите себе си се сгромолясва. И на практика имаме едно поколение с много по-ниска самооценка от предишните.
Синек сравнява зависимостта ни от технологиите с алкохолизма, отбелязвайки, че удоволствието от лайковете и чата е всъщност повишаване на нивата на допамин в организма - същото вещество, което ни кара да се чувстваме добре при употреба на алкохол, наркотици, бързи закуски и хазартни игри.
Той обяснява как благодарение на платформи като Facebook и Instagram, младите хора са свикнали да „филтрират" живота си и да представят само своята най-хубава и дoбра страна пред света, което не съответства на реалния живот, който живеят.
Ето защото, когато действително трябва да се оправят с истинския живот, те са страшно фрустрирани и разочаровани от това, че не могат да сложат един хубав филтър на кариерата си, така, както правят с поредното си селфи в Instagram.
Той посочва също, че технологиите са „отгледали" едно поколение, което се нуждае от моментално удовлетворяване на всяко едно желание и каприз.
Ето защо може да са на една позиция от осем месеца и да се чудят защо вече не са оставили отпечатък в кариерата.
„Твърде много деца не знаят как да формират дълбоки, смислени отношения с другите... Те се забавляват с приятелите си, но и знаят, че същите ще ги отхвърлят, ако нещо по-добро изскочи на пътя им.
Истинските, здрави връзки липсват, защото хората от това поколение никога не са успели да развият необходимия набор от умения, за да изградят такива и по-лошо - не знаят как да се справят със стреса.
Той казва, че това засяга дори секса: „Искате да забиете ново гадже? Дори не е нужно да се учите как да заговорите обекта на своя интерес, как да подходите към него, за да спечелите вниманието му.
Не ви се налага да влизате в неудобната ситуация да се обяснявате и вълнувате от това дали ще се изразите правилно...
Просто влизате в Tinder, теглите един палец надясно и ето: нова забивка! Можете да имате всичко, което поискате на мига, всичко освен удовлетворение от работата и дълбочина във взаимоотношенията.
За тези двете още не са измислени приложения. Те са въпрос на един по-бавен, на моменти неприятен и объркан процес" - казва Синек.
Така че, какво е голямото решение на този въпрос? Синек призовава младите хора да ограничат употребата на смартфони и да погледнат малко по-дългосрочно и трезво на живота си.
Не си дръжте телефона в ръка по време на среща, вдигайки и навеждайки поглед непрекъснато.
Зареждайте го в хола, не до главата си, където спите през нощта. Ангажирайте се с хората, които се намират физически около вас, не си чатете с приятели, докато сте заобиколени от други. Алтернативата на това е доста мрачна.
„В най-добрия случай имаме едно поколение, което расте и живее живота си, без някога да разбере какво значи радост. Те никога няма да открият истинско удовлетворение в работата или в личен план."
Но в крайна сметка Синек отбелязва, че вината не е в милениалите.
„Те обвиняват себе си, но проблемът не е в тях. Той е в тоталната липса на лидери и авторитети в днешния свят, която ги кара да се чувстват по този начин" - категоричен е той.
Защото са злета. Рядко бездарни и ограничени, нито възпитани, нито образовани. Никога за нищо не са виновни, нищо че не могат на две магарета сламата да разделят. Лесно податаливи на всякакви манипулаци, никаква култура на спора, пълна липса на способности за абстрактно мислене или морален импретив (Това пък какво е ? ). В същност, родителите им са за бой, горките измамени камилчета не са виновни че ги изтърваха още през първите седем.
Много верно!
На едно такова пост-милениалче майка му ми викаше - аз цял живот постна пица ше ям, ама моето камилче ше има винаги най-убавия чилифон...
Докато не се заработи с милениали, не ти става ясно колко смотано поколение е това. Особено на запад. Вечно вторачени в айфона, вечно недоволни, все с претенции. И като им зададеш въпроса - а ТИ как можеш да допринесеш към компанията, и забиват като BSOD на Win XP. Ама не, аз не искам да работя през уикенда, ама дъщеря ми ще идва, ама брат ми се напи и се карат с майка и затова не мога да дойда на работа. Презадоволени лигльовци.
Не е признак на научен подход да генерализираш наблюденията си, но лично моите, за част от точно тази генерация са, че са свободомислещи работохолици с високо самочувствие , защото са оувъредюкейтед. Не всички, разбира се, но тези , които си мисля, че познавам, са такива. Съвсем противоположни на описаните в статията.
Младите хора са просто различни, нито по-добри, нито по-лоши. И между тях има всякакви - трудолюбиви, мързеливи, мрънкачи и т.н. Последните се забелязват по-лесно, защото вдигат шум около себе си, а първите кротко си бачкат.
Супер дискусия, много интересна. Поддържам: " Илюзията идва от там, че техниката дръпна много и нещата отвън изглеждат лесни./.../"- Същевременно, улеснен е само бита, но не и правенето на достатъчно пари, за да си купиш необходимото за бита. Нито е намалена зависимостта ни от природата и/или безпомощността ни в екстремни условия. "Реалната професия е производство на стока или услуга."- Дам, в този смисъл светът си е същият като преди стотици години.Но е и много различен- той вече е информационно и пространствено отворен, достъпен и изключително динамичен. Ето малко илюстрация на различията- някои от материалите може да са по- тенденциозни, други- не толкова, но все пак всички те показват част от многообразието на картината: https://www.youtube.com/watch?v=aZsYdesxVCg https://www.youtube.com/watch?v=y8vU2D_6dyg&t=1s https://www.youtube.com/watch?v=FpkwCKkA4do&t=1245s https://www.youtube.com/watch?v=TkiQeAOcJQw Смятам, от човека си зависи. Също така- от семейството, от средата и от страната. Обаче, като цяло, светът върви напред и всяко следващо поколение е принципно по-добро от предишното, без да омаловажаваме постиженията и доброто ниво на /част от/ всяко предишно поколение...
От прогреса най-голям смисъл има техниката за съхраняване на миналите постижения - изкуство, наука, техника. Тоест - книги, фотографии, електронни цифрови архиви, звукови записи, филмови записи. Тоест - истинското богатство. --------- Ама с тая техника трябва и работят млади хора, не като тоя дето ми преподава информатика, и вероятно сте набори. Взел да ми показва феритни памети, и магнитни ленти в 21 век, ясно ми е, че са методи за съхранение, ама нямат живи роднини.То оптичните носители умряха, какво да говорим... Та образованието докато се движи от хора, живяли по "онова" време (по което съм учил едната си специалност) няма да има прогрес, така че младите водят точно в тия технологии, за които ги плюете всички.Просто те знаят от къде и какво да намерят най-бързо, а умението да се приложи намереното към даден проблем е изкуство, което убягва на по-старото поколение.Какво е знаел даден човек не е константна величина, защото нищо не стои на едно място. Който го е мързяло тогава, и сега ще го мързи, а наличието на нови технологии е именно за да не се налага да кОпаш първо, и после да видиш че не става.Защото тези технологии показват как някой друг е кОпал, и не е успял. Когато ми се е налагало да разглобя нещо, аз просто гледам клип в youtube (разбира се, аз имам и уменията да го направя, просто гледам тънкостите). Защо да не го могат и младите, докато си гледат в смартфона да го правят ( а те гледат и учат по-бързо от интернет, от колкото от училище - личен опит имам с малкия си син, който знае как да напише в google каквото му трябва и то правилно, а в тетрадката не може). Извода е един - всичко се променя много бързо, и ако не се приспособиш и научиш, си аут.
Драги Иване, ще допълня още малко писаното от мен.Не съм млад (апропо, на 42).Това, че уча сега, а преподавателя ми не е в крак с времето (с което аз съм в крак) трябва да говори колко е зле всичко около нас като образование, а не как се ползва от младите.Те го ползват заради такива преподаватели като моя.И го правят добре.Аз също.Компютри ми е основното занимание и в момента, правя го от много години, а първия ми личен компютър беше "Правец-16" с процесор 8088 на IBM на 4.77 Mhz и 1 МВ RAM Така да се каже, първата ми х86 машина или IBM-съвместима, след като Apple показаха какво може домашния компютър. От тогава до сега, аз използвам компютър за абсолютно всичко, защото е незаменим помощник, какъвто е замислен да бъде.Нямаше интернет до известно време, но ползвах едни неща дето им викаха BBS-и.С модем на 2400 bps.После дойде истинския www пак с модем, но вече на 33.6 Kbps, с който една Mp3-ка се сваляше 45 минути. По натам историята е ясна, няма какво да говоря.И аз се опъвах на смартфоните известно време, но от като си взех първия, който смених след това за най-мощния на пазара, не се разделям и с него.Той също помага в екстремни ситуации, защото не може да помниш всичко, което ти трябва в даден момент.Понеже просто няма и смисъл да помниш, след като има такива неща като google.Важно е да се знае как да се ползва. Та мисълта ми покрай всичко това е че да - младите са добри много именно в ползването на тези технологии, и ползват и компютрите за помощници.Е, компютъра дупка няма да изкопае, ясно, ама багера командван от компютър може.А младия човек, който може да накара компютъра на багера да копае, само като си гледа смартфона или лаптопа, просто е професионалист от високо ниво. Ето това мисля аз за днешните младежи, те не са мързеливи или неопитни, опитни са, но на друго ниво.
Драги Иване, нека ти кажа за един (фантастичен) разказ.Понеже спомена смятането с химикалка на хартия.В разказа стана така, че някой изтърва една бактерия, която за два дни унищожи всичката хартия в света.В разказа елетрониката беше на много ниско ниво (мисля, че беше писан '62-ра), но хората именно благодарение на нея оцеляха, защото се оказа, че хартията присъства във всички аспекти на живота.Без електрониката.Така че и твоя пример за спрелия ток не е валиден, ток може да се добива от какво ли не, и дори без специални умения и технологии. А що се отнася до компютрите - имам 4, два за ползване и два резервни , като сега мисля и със смартфоните да съм така скоро. Умения и от двата типа са нужни, но в даден етап едните са по напред.
Драги Иване, управлявал съм и струг със CNC компютър.6 години някъде, цял нов занаят научих.И понеже беше с компютър, не се налагаше да знам тънкостите на стругарския занаят.Знаеше ги компютъра, а аз знаех как да го накарам да прави това, дето е на чертежа (който знаех как да чета). Възрастните колеги-стругари бяха виртуози на нормалните стругове, аз не знаех как да заточа нож дори (после се научих), ама пък те не знаеха как да накарат моя струг да тръгне даже. Аз с помощта на софтуера правех поне 10 пъти по-качествени детайли, защото такива бяха допуските.С компютър може да се постигне много точно изпълнение на чертеж ( при моя струг - до 0.005 мм) Та пак стигнахме до компютрите.
Чудесен коментар. Трябва да го разпечатам на дъщерята. Всъщност май трагедията е по-скоро в твърде просветените родители. Противопоставянето и студената война, желязната завеса, идеологизацията издигаше вътрешното състезание и въображението. Днес има идилична утопия, без никакви предизвикателства. Децата не играят, не полагат усилия, не почиват - те се забавляват.