Ърнест Хемингуей описва пролетта в Париж като време, в което "няма никакви проблеми освен този да откриеш мястото, на което да бъдеш най-щастлив". Очевидно обаче знаменитият писател не е имал предвид пролетта на 2013 г.
В момента за голяма част от жителите на Париж - а всъщност и на Франция като цяло - отговорът на въпроса къде да бъдат най-щастливи определено не включва Франция.
Със сигурност френският народ е известен със своето всеобщо недоволство, което редовно го запраща на дъното на световния индекс за щастие (виж ти по какво сме били "братовчеди" с французите)
Обаче дори като се има предвид обичайното им предразположение към мрачни мисли, тази година се отличава значително с интензитета на негодувание на французите. От месеци насам хората стабилно говорят за това как ще си съберат багажа и ще се изнесат.
Съществуват малко надеждни статистики с броя на хората, които напускат държавата, което до голяма степен се дължи на факта, че повечето от тях емигрират в рамките на ЕС, където няма съществени изисквания за гражданите на ЕС. Въпреки това е безспорен фактът, че все повече хора във Франция решават да се спасят.
Някъде около Нова година един камион спря до нашата кооперация и натовари всички вещи на семейството с четири деца, което живееше под нас. Те заминаха за Сингапур, където бяха убедени, че ги очакват далеч по-добри възможности за цялото семейство.
По-рано тази седмица пък една жена седна до мен на пейката в училището, в което ходят децата ни, изморена от лов на апартаменти в Лондон, където ще се премести със семейството си следващия месец. Тя споделя, че това, което я е накарало да си тръгне, е неспособността й да поддържа малкия си бизнес заради увеличенията в данъците, въведени от избрания преди около година социалист Франсоа Оланд.
"Отлагах този ход максимално, но вече е невъзможно да остана тук"
Усилията на Оланд да вдигне данъците за богатите граждани, както и корпоративния данък за бизнеса, и да попречи на хората да държат парите си в офшорни банкови сметки, печелят широка подкрепа сред френските гласоподаватели, които с години се опитват да накарат богатите да допринасят повече към държавната хазна - ключова стъпка към поддържането на щедрите социални придобивки във Франция. Следователно не е изненадващо, че най-голямата вълна на недоволство идва от привилегированото малцинство.
Най-известното емигриране от държавата през последната година бе на актьора Жерар Депардьо едновременно в Белгия и Русия, където президентът Владимир Путин му връчи руски паспорт.
В редиците на супербогатите, емиграционните настроения изглежда са ударили пика си през последната година. Шарл-Мари Жотра, президент на най-голямата компания за продажба на луксозни недвижими имоти Daniel Feau изчислява, че през последната година компанията му е продала стотици домове на богати семейства, напускащи Франция, изгонени от "изключително неблагоприятния климат".
Жотра коментира, че оттеглянето от държавата на богати клиенти напомня за началото на 1980-те, когато предишният социалистически президент Франсоа Митеран бе на власт. Разликата с този път, твърди Жотра, е че "тогава напускаха само богати хора, не и бизнесмени".
Жотра вярва, че правителството на Оланд тепърва осъзнава, че политиките му може би отблъскват точно хората, от които Франция се нуждае, за да развие икономиката си. Миналият месец президентът обеща да съкрати данъците върху капиталовите печалби и да отпусне повече визи за чуждестранни бизнесмени, така че да спре изтичането на таланти и инвестиции от държавата.
Но освен горната кора на обществото, все по-голямо неспокойствие обхваща и една по-широка група клетници
Цари усещането, че "просто няма подкрепа към предприемачите," коментира Пиер Ребул, основател на парижката нетуъркинг компания Electronic Business Group. Пренебрегвайки тази тенденция, Ребул оставя апартамента си в луксозния център на Ню Йорк след две години живот там и през март се връща в родния си Париж.
Той обаче споделя, че е взел това решение само за да е по-близо до остаряващите си родители. Подобно на Жотра, той обвинява настоящите правителствени регулации, както и тежките социални вноски, които компаниите трябва да внасят за служителите си и трудностите при съкращаването на хора за изтичането на млади професионалисти от държавата.
Ребул е убеден, че младите хора търсят все повече възможности за самоназначение, вместо да работят за някой друг срещу заплащане - система, върху която се основават традиционно френските социални придобивки. "Вече сме в ерата на дигиталната икономика, а младите искат да бъдат част от нея".
Всъщност усещането, че светът отвъд Франция е далеч по-обещаващ за французите от родната им държава толкова се е усилило през последните месеци, че две седмични списания - L'Express и Le Figaro - ожесточени критици на социалистическото правителство - наскоро пуснаха статии с едно и също заглавие: "Защо хората бягат от Франция?".
L'Express добавят и подзаглавието "Не само бедните си отиват!", сякаш редакторите са изумени от факта, че обикновените френски граждани ще опитат късмета си в чужбина и ще се откажат от любимите си социални придобивки като минимален платен годишен отпуск в размер на 5 седмици, сносно здравеопазване и безплатно образование.
Медиите твърдят, че около 300 000 французи живеят в Лондон, а 200 000 в Белгия - което е 25% ръст от 2010 година насам, според Le Figaro. Всяко от изданията интервюира млади хора, които са опитали късмета си в Ню Йорк, Дубай, Шанхай и къде ли не с надеждата за по-добро заплащане, по-бързо кариерно развитие и шанс да допринесат реално за промяната - неща, които според тях са невъзможни в склеротичната френска система.
30-годишният Александър Перо се премества в Ню Йорк преди една година, а в момента работи за компания за бизнес проучвания. Според него системата във Франция "не цени и не стимулира активните младежи".
Ако все още има някой, който се нуждае от убеждаване, че Франция е в окаяно състояние, редица статистически изследвания доказват колко сериозна е ситуацията в действителност
Данните разкриват, че проблемът не се дължи единствено на европейската икономическа криза, както настояваше Оланд по време на пресконференцията си на 16 май. На 14 май изследване, публикувано от Pew Research заяви, че "никоя европейска държава не става по-обезверена и обезсърчена с по-бързи темпове от Франция".
91% от участвалите във въпросното изследване твърдят, че икономиката в държавата затъва, а 67% са на мнение, че Оланд не си върши работата добре.
На следващия ден, 15 май, официалната статистическа агенция на Франция INSEE обяви, че държавата е навлязла в третата си рецесия за 4 години, като нивото на безработица е скочило над 11% откакто Оланд е на власт.
След ден пък излезе ново проучване на Gallup, което показва, че само 16% от френските младежи са оптимистично настроени за бъдещето си - този процент е най-нисък в цяла Европа. Нека сравним това с младото поколение в Испания,където 49% са положително настроени спрямо бъдещето си, макар и степента на безработица в държавата да е двойно по-голяма от тази във Франция.
Въпреки всичко това, Оланд засега продължава да моли за търпение
На скорошна пресконференция той заяви: "Мой дълг е да извадя Франция от състоянието на летаргия". Но думите му не оставиха сериозен отпечатък в съзнанието на хората. Всъщност те бяха омаловажени от друго изявление, направено в същия ден - а именно новината, че Дейвид Бекъм се оттегля от футбола.
За парижаните трансферът на Бекъм от миналата година в "Пари Сен Жермен" бе сигурно доказателство, че техният елегантен град е достатъчно могъщ, за да привлече една от най-обожаваните световни икони.
Както се оказва, задоволството от присъствието на Бекъм в Париж ще трае доста малко. След като изигра последния си мач за ПСЖ, той заяви пред феновете си, че: "Да завърша кариерата си тук не би могло да бъде по-специално изживяване". С това обаче просто се превърна в поредния оттеглил се в тази така мрачна парижка пролет.
