Някак си сме свикнали, че когато стане голямо бедствие, обикновено държавата действа бюрократично и бавно. Това, с което предстои да свикваме е, че при всяка катастрофа медиите се наводняват с изображения на политици, ангажирани с бедствието.
Еврокомисарят по бедствията и авариите Кристалина Георгиева, нагазила в калните потоци във варненския квартал „Аспарухово". Росен Плевнелиев, сложил ръка на рамото на плачеща жена, засегната от наводненията. Тези и други снимки са качени в профилите на двамата в Twitter. Ако сте „нормален" човек последното нещо, което ще ви дойде на ума, докато газите калта в подобна ситуация, е да се снимате. Политиците обаче не са нормални хора - те са знаменитости, от които обществото очаква нещо - и то не знае точно какво.
Президентът и еврокомисарят имаха зрелищна снимка и при друга трагедия - наводнението в село Бисер от февруари 2012 година. Двамата, заедно с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, качени върху бронетранспортьор, обиколиха всички национални медии, а телевизиите предаваха трагедията като риалити шоу.
Няма как - живеем във времена, в които информацията е толкова бърза, че въпросът с имиджа става все по-сложен. „В телевизионния апарат новините са основният терен за превръщането на политическия лидер в знаменитост (...) Войни, природни бедствия и пожари са все събития, които са естествени новини, тъй като предлагат очевидни въплъщения на необичайното и изглеждат като нещо ново", пише Дейвид Маршъл в книгата си „Власт и известност". С други думи това, което подсъзнателно очакваме от политиците, е да са на мястото на събитието с лопати, каски и кал до колене. Иначе няма как да са в новините.
Кой колко дава
"С болка следим тревожните новини от наводненията в България. Вярвам, че никой от нас не е безучастен към съдбата на пострадалите. Те имат нужда от нашата помощ, а България има нужда от единство, солидарност и сплотеност. Дарявам 20 хиляди лева лични средства за хората в беда. Дарявам ги от сърце, чрез специалната сметка на Българския Червен кръст в Уникредит Булбанк АД, сметка BG64UNCR76301078660913, BIC UNCRBGSF", написа във Фейсбук Кристалина Георгиева след трагедията. Комисар Георгиева има подобни снимки и от Хаити, и от Сирия, и от Хърватска и от къде ли не.
Сигурно мнозина са дарили SMS-и или други вещи на пострадалите, но не са се снимали с чифт пелени или бутилки минерална вода на пункта за събиране на помощи.
За разлика от тях обаче националните медии се надпреварваха да правят дарения на пострадалите, брандирани коли на телевизиите влязоха в ролята на куриери за помощи, а репортерите им само дето не чистеха тинята в ефир. Разбира се, много скоро и това ще се случи.
Мишо Шамара, който стана известен поддръжник на властта по време на протестите, също се изяви в бедствието. Първо изкара децата си да карат сърф по наводнените варненски улици, а после обяви, че организирал доброволци, за да помагат на засегнатия квартал „Аспарухово".
После някои от хората с лопати, добворолците наистина, се оплакаха в социалните мрежи, че Шамара само обикалял два-три пъти из топотения квартал, без дори да си направи труда да слезе от автомобила си.
Политическа съпричастност
Сигурно ще си кажете, че никой не иска от политиците да хванат лопатите и да разчистват последиците от наводнението - те би трябвало да взимат навременни решения и да реагират хладнокръвно в ситуацията. И ще сте прави, но само на теория. На практика, докато зрителят не види премиера в епицентъра на пожара, той не вярва, че държавата е на мястото си.
Никой, който по време на криза се бие в гърдите, че дава пари, не печели, но всички, които не дават - губят. Пак говорим само за т. нар. „знаменитости".
Независимо дали идеята на Кристалина Георгиева е да призове чрез личен пример към помощ, независимо дали появата на Плевнелиев на мястото на трагедията е доказателство за ангажимента на държавния глава към случващото се, независимо дали снимките, разпратени до медиите на премиера и вицепремиера от наводнените райони целят да докажат тяхната съпричастност, рискът с предозирането на елементи от риалити форматите е голям. Само една е крачката, за да се превърне грижата в кич.
Все пак трудно някой може да бие рекорда на Емел Етем - някогашната министърка на бедствията и авариите, която по време на надводненията в Цар Калоян първо беше на почивка. После се появи при бедстващите...с токчета. А накрая ги почерпи с баклава.