Само месец, след като вдъхновеният от нея документален филм Saving face спечели Оскар, тя се самоуби. 33-годишната Фахра Юнус скочи от шестия етаж на жилищна сграда в Рим. Така след повече от 7 години, откакто напусна родния си Пакистан, Юнус се завърна отново, за да бъде погребана там. След като беше белязана...
Пакистанката живя десет години, обезобразена със сярна киселина, с която я поля бившият й съпруг Билал, но явно не можа да понесе повече. Тя е една от многото жертви на нападенията с киселини в Пакистан. За нейната история активистката Техмина Дурани, която е и бивша съпруга на бащата на мъжа й Билал, написа книгата My Feudal Lord: A Devastating Indictment of Women's Role in Muslim Society.
Само за миналата година в Пакистан бяха документирани над 8500 нападения с киселини, принудителни бракове и други форми на насилие над жените - по данни на организацията за защита на правата на жените "Аурат".
За 12 години Фахра е претърпяла 38 пластични операции и въпреки това до последно й е било трудно да се погледне в огледалото, разказват близките й. На места киселината е била разяла кожата й до костите.
Италия й предложи убежище, а италианските власти поеха разходите по пребиваването й и осигуриха безплатно училище за сина й. Въпреки грижите Фахра не е успяла да преживее психологическия шок и сложи край на живота си.
Историята
Случаят на Юнус прерасна в кампания за борба срещу нападенията с киселина над пакистански жени. Нападателят на Фахра беше нейният съпруг, влиятелен политик, избегнал осъдителната присъда благодарение на кариерата и връзките си.
Фахра е работела като танцьорка в квартала на червените фенери в пакистанския град Карачи, когато се запознала с бъдещия си мъж - Билал Хар, син на Гулам Мустафа Хар, бивш губернатор на най-голямата пакистанска провинция Пенджаб.
Двамата се оженили. По онова време Фахра имала син от предишна връзка, а Билал бил на около 30 години. За него това бил трети брак. След като живяла три години със съпруга си, Фахра решила да го напусне заради домашно насилие и се прибрала при майка си.
През май 2000 г. съпругът й, по онова време депутат в пакистанския парламент, отишъл в къщата на майка й и я залял с киселина пред очите на петгодишния й син.
При процеса Билал бил оневинен. Той твърди, че нападателят е друг мъж с име като неговото.
Благодарение на Техмина Дурани, която беше адвокат на Фахра по време на процеса, международната общност обърна внимание на случая и Фахра отиде на лечение в Италия. По повод смъртта на Юнус, Дурани заяви, че обществото в Пакистан би трябвало да е потресено, че чужда страна в продължение на 13 години е поела грижите за пакистански гражданин, който не е получил нищо от собствената си родина - нито правосъдие, нито сигурност.
Кампанията в защита на Фахра доведе до промяна в пакистанските закони. Миналата година пакистанското правителство прие няколко закона, които криминализират нападенията с киселина и предвиждат минимум 14 години затвор.
Остава да има и осъдени.
"На никой за нищо не трябва да му пука и на никой реално не му пука" затова сме и в такова положение. пак опира до отговорност, ангажимент, виждане, перспектива ... все непознати понятия за доста в Бг
Не си съвсем прав. Избора в случая опира до много неща. Ценностна система, сила на духа, социален статус. Не бъди толкова категоричен, защото не знаеш какво би пречупило теб и би те накарало да си теглиш куршума, без оглед на отговорности. А може да се окаже, че това пък не е толкова тежко бреме за хора, които ще се самоубият заради увредената си визия.
23 axsbf --- бате, по-кротко и смирено го давай и с повечко уважение, чукай на дърво, че не знаеш утре как ще се извърти живота и как ще те уапе по гъзо. дали пък нема да се окажеш доста по-слаб?
Попрочетох за истината в този форум. Ето и моето мнение: Истината?! http://chochoenchev.com/DocumentDetails.aspx?m=7&c=28&id=91
25 видял съм го и съм го усетил, не е леко, в никакъв случай, батьовото, затова и си позволявам да съм такъв
не звучиш хич като човек научил си уроците от живот, помърдял, поумнял и станал по-съпричастен към по-слабите. нали точно това е да си мъж, а не да се блъскаш по гърдите по анонимни форуми и да ръсиш клишета.
паднал значи малко си живял, за да прецениш. А и всеки знае за себе си. Гледай си живота, дано е по-добър
Имаме на работа един пустиняк от Пакистан. Издокаран по последна талибанска мода - брада до гърдите, туника (ли кво е бали го) до коленете, едни дълги бели гащи - некви шалваро-панталони. Та се чудим само кога ли ше зине Аллаху Акбар и ше дръпне кабелите да фръкне половината офис барабар с колите на паркинга отсреща. Дано съм у кенефа по това време.
след като видях, че си същия лумпен от статията "милионер за една нощ" много неща ми се изясниха. американците, или англичаните, имат много подходяща поговорорка "before judging someone, try walking in his shoеs for a year", Или нещо подобно. освен ако не искаш да ми кажеш, че си обезобразена с киселина пакистанска жена, пребивана редовно от мъжа си, живееща в крайно враждебна среда, няма кво повече да говорим и да леем простотии под статията...
как можах да забравя нашето, и дори по-точно, "и на чужд гръб и 100 тояги са малко"...
баш такава сме си, редом с албания, сърбия и другите "пичове".
Това е един ужасен кошмар и не мога да разбера как някой казва - "мен не ми пука" или - "тая пък що се е самоубила"! Не мога да си представя как човек може да живее с болката да няма лице! И унижението да преживее тази безнаказаност! Дълбоко съчувствам на тези жени и се надявам да получат възмездие. Въпреки че не ми се вярва...
axsbf, сори, човече, обаче се държиш като пълен кретен. Факт. На никого не му дреме за мнението ти. Не мога да те разбера от какъв зор трябва да отклоняваш коментарите към себе си. Не си интересна личност за никого и това да идваш да плюеш по жена, чийто живот е бил превърнат в ад, няма да те направи по-интересна личност. Най-много хората тук да решат, че си олигофрен. Това е.
кво сори, бе, говедо ти си болен мозък или изпушил комплексар. ти въобще изтрезняваш ли, слизаш ли от черешата? щото си много симптоматичен, като по учебник. Едно лошо нещо има, че сега за здравеопазване и конкретно за специализираните заведения - лудниците, не се отпускат достатъчно пари, че нито успяват да ви държат под някакъв контрол, нито пък да ви дават хапчетата редовно. А най-добре ще е да ви държат някъде - изолирани с меки материи стаи, врати с тапицерия ... такива неща. Сега като са ви изтървали, и си леете комплексите онлайн.
К`во?