Алекс е на 20 години и ми е ученик. Преподавам му практика на професията, която работя в момента - в работно време и на работното си място. Неговият компютър е до моя, седим един до друг в 40-часовата работна седмица, за да мога да наблюдавам работата му, да го напътствам и да му помагам.
Той ми е и колега, и асистент, но преди всичко ученик
С теорията се запознава в професионална гимназия, която посещава няколко седмици в годината. В останалото време научава бъдещата си професия при мен. Фирмата, в която работя, е само тригодишна спирка в развитието му - докато овладее професията и положи успешно квалификационните изпити.
След това не е задължително да остане на работа при нас - с дипломата си може да се кандидатира и на друго място, а ако съм се справила добре - и да бъде взет бързо на добра работа.
Приятелката му се обучава за педагог и възпитател, като в бъдещето си след две години тя ще може да избира между работа с бебета в ясла, с деца в детска градина или подрастващи в следучилищна занималня. Засега стажува в център за работа с "трудни" младежи от разбити или миграционни семейства, като всеки петък се занимава и с група за деца с умствена изостаналост. Тя не "следва" това - тя се обучава.
Трудно ми е да обясня разликата с понятия на български, защото това не се случва в България. Т. нар. "дуално обучение", съчетаващо „learning by doing" в естествена работна среда с теоретична подготовка в класическо училище, е широко разпространена практика в немскоезичните страни, където не всички млади хора искат да следват след като завършат средното си образование.
Някои нямат и възможност за това, обусловено от липса на финансови средства, например от семейството или средата, на мотивация и/или на ниските оценки в училището, което системата тук разпределя в три степени, като само завършилите третата степен (гимназия) имат право да следват в университет.
Или пък те просто искат да работят като банкови чиновници, фирмени служители, механици, консултант-продавачи, управители в ресторант, мениджъри в магазин, хотелиери... За това тук не се изисква висше образование.
Изисква се опит и специфична, насочена към професията, теоретична подготовка. Опитът се придобива чрез работа на точното работно място (където младите хора са назначени за периода на обучението си със заплащане, вариращо от 500 до 1000 € в зависимост от специалността).
Теорията се преподава в училище
И така - 2 или 3 (според професията и предпоставките на ученика) години след завършване на средното образование. Тези млади хора стартират обучението си на 17-18 години и излизат със завършена професия на около 20, когато започват да работят, да плащат данъци и да се издържат сами, разбира, се вече със заплати по-високи от тези по времето на образованието им.
Аз съм от другата страна на барикадата, която в случая е по-скоро мост, свързващ младежите с потенциалните им работодатели, доразвивайки качествата и превръщайки интересите им в квалифицирани човешки ресурси. В дипломата им всяка фирма може да разчете уменията, които това момче или момиче е натрупало в тригодишния период на обучението си.
Аз съм практическата учителка, която днес имаше "родителска" среща с теоретичните ми "колеги". Говорихме за развитието на Алекс, за оценките му, за възможността да се яви на изпити за сертификат по английски и компютърна грамотност, да направи стаж в чужбина, където работният език ще е различен от майчиния му. Изобщо - за бъдещето му.
За да имам право да обучавам, трябваше да имам поне 3 години професионален опит в дадената професия, да изкарам допълнителна квалификация към Търговската камара тук и да положа изпит, в който да докажа например педагогическите си умения.
Бъдещето на младите хора не се поверява безразборно всекиму - за да има право една фирма или предприятие да наеме обучаващ се, е необходимо поне един от назначените й да е с ценз, а преди това член на камарата да е идвал в офиса, за да се срещне с потенциалните "преподаватели" и да види средата, в която младият човек ще научи професията си.
За да имаш правото да обучаваш трябва да си го заслужиш
На срещата с учителите днес за пореден път ме изненада подборът на учебните предмети в подготовката на Алекс и съучениците му. Наред със специализираната теория, насочена към бъдещата му професия, като чужд език, компютърна грамотност (Excel е безкраен, да не говорим за Access) и основи на счетоводството, данъците, набирането на персонал и човешките ресурси като цяло, време в сгъстения план, в който всяка седмица се пишат по 2-3 контролни, се отделя и на предмети като етика, социална дейност и общество.
С изненада научих, че в клас часове наред са обсъждали теми като генното инженерство, смъртното наказание, пристрастяването (включително сексуалното), но и политическо устройство на страната, стил на отразяване в печатните медии, постройка на журналистическа статия и похвати на изразяване на мнението в нея.
Системата работи, виждам го с очите си
Откакто самата аз започнах да обучавам, обръщам повече внимание на младото момиче, което ме обслужва на касата в банката или на асистента в правната кантора, с която работим. Нито тя е завършила икономика, нито той някога ще следва право.
Те, разбира се, няма и да взимат решенията за поредния фонд, в който банката ще инвестира милиони или за следващото дело, което кантората ще защитава. За това си има икономисти и юристи. Но тези млади хора и не искат това. Те ще бъдат там - работещи с клиенти, отменящи професионалистите в административните и комуникативни дейности, ще започнат да трупат житейки и трудов опит на 20 и така до пенсионирането им някой ден.
Никой не е застрахован от амбиции - някои от тях ще поискат след време да надникнат и зад фасадата и, развили интерес и апетит, ще прекъснат работа и ще започнат да следват. На други няма и да им се наложи да спират да работят, за да постигнат мечтите си - доста фирми, в кооперация с учебни заведения, предлагат планове за придобиване на бакалавърска степен паралелно с работното ежедневие.
От това печелят и работник, и работодател
Младият човек има шанса да се развива в желаната от него насока, като не губи работното си място и финансовата си стабилност, а фирмата задържа вече обучен и опитен служител (т.е. спестява разходи за намиране и обучение на нов човек), като е сигурна, че квалификацията, знанията и уменията му, които той ще вложи в бъдеще в работата си, се повишават.
Естеството на работата ми ме среща със CV-тата на много квалифицирани хора, заемащи високи позиции в различни браншове. В началото бях изненадана, че част от тях нямат завършено висше образование или са стигнали до университета едва след като в следученическа възраст са преминали през такава професионална подготовка и са работили година-две.
След това си дадох сметка, че това е един прекрасен начин да се ориентираш в професията, да я смениш, ако се окаже, че на 17 си се заблудил в избора си, или да я задълбочиш чрез допълнителна квалификация или истинско следване, ако решиш, че тя е твое призвание и искаш да постигнеш повече.
Бъдещето е оставено в ръцете на младите хора и те правят избора си, като не е необходимо да инвестират години от живота си в университет, за да работят нещо, за което могат да бъдат подготвени и в рамките на 2 до 3 години.
Преди да отида на "родителската" среща днес, разговарях с Алекс за плановете му за бъдещето. Каза ми, че след завършването си непременно иска да изкара курсовете за допълнителната обучителска квалификация, която имам аз, за да може той самият някой ден практически да преподава на други млади хора като него. Мислено се потупах по рамото - значи бях си свършила работата.
