Тази седмица най-после официално бе публикуван текстът на подготвяното в преговори на пълна секретност световно антипиратско споразумение ACTA, в създаването на което участват няколко десетки държави, сред които САЩ, ЕС (включително България) и други.
Търговското споразумение за борба с фалшификацията (ACTA) се подготвя от три години.
В началото то включваше формулировки, защитаващи режима на "трите удара", изисквания към Интернет доставчиците да разработят планове за борба с пиратството, твърди мерки срещу заобикалянето на "цифровите права" (DRM), въвеждаше система за премахване на файлове и съдържание, както и "вторична отговорност" за производителите на различни устройства.
Европейците пък изискваха защита на географските им марки (като например на наименованието "шампанско"). Други страни се стремяха да включат патентите в споразумението.
Всичко това липсва в излязлата тази седмица версия на "почти окончателния" текст на ACTA. Търговският представител на САЩ Рон Кърк, чиято служба водеше преговорите от американска страна, разпространи изявление за "огромния напредък в борбата с фалшификацията и пиратството". Но истинската новина е сериозното отстъпление на американските преговарящи от първоначалната им позиция.
Казано в прав текст, американците като цяло се провалиха в опитите си да наложат своя свиреп антипиратски Закон за авторското право в цифровото хилядолетие (DMCA) на останалата част на света.
Очевидно спасяващо имиджа им споразумение е по-добро от липсата на каквото и да е споразумение. Но дори "кастрираният" според тях текст на ACTA, който най-после бе официално публикуван (преговорите бяха тайни), би могъл да се сблъска с проблеми. Веднага след публикуването му сенатът на Мексико одобри необвързваща резолюция, приканваща страната да се изтегли от ACTA, а основни членове на Европейския парламент също изразиха скептицизма си относно споразумението.
Дори Public Knowledge, вашингтонска лобистка група, която отдавна се противопоставя на ACTA, обяви днес, че новият текст "може да се смята за победа за тези, които искат да защитят цифровите права на потребителите по света. Някои от най-абсурдните условия от по-ранните проекти на договора са премахнати - по теми, вариращи от мерки за цифрови защити до отговорността на посредници като Интернет доставчиците и търсачките."
Да видим какво все пак е останало в текста.
Интернет пиратство
В по-ранните версии на ACTA на Интернет доставчиците бе вменено, че те трябва да имат политика за изключване на повторните нарушители на авторски права, за да не бъдат държани отговорни за нарушенията, като прекъсване на връзката на Интернет потребители след три предупреждения (така наречените "три удара") беше възприето като модел. Всичко това сега липсва. Има само бележка под линия, заявяваща, че страните могат да правят каквото пожелаят, за да ограничат отговорността на Интернет доставчиците.
Сътрудничество
Подписалите ACTA се съгласяват да "насърчават съвместните усилия в рамките на бизнес общността, чрез които ефективно да се преборят нарушенията на авторски или сродни права, като същевременно се спазва законната конкуренция и съобразно законите на всяка страна се защитават фундаментални принципи като свободата на изразяване, коректната употреба и сигурността на личната информация."
Дори и тази формулировка обаче буди опасения - дали правителствата няма да принудят Интернет доставчиците да започнат да изключват потребителите без каквато и да е юридическа санкция? Тя е и забележително мъглява по отношение на това какво точно изисква, за разлика от подробните регулации за Интернет доставчици в предишните чернови на ACTA.
RIAA вече заяви официално, че силно одобрява тази част от договора, тъй като "до 95 процента от глобалния Интернет трафик на музика е незаконен."
IP проследяване
Всяка страна трябва да осигури начин праводържателите да превърнат IP адресите в име на човек. Много страни вече са осигурили такива способи. В САЩ това е призовката, Norwich Pharmacal Order във Великобритания прави същото.
DRM
Твърдите правила срещу DRM са олекотени. Подписалите ACTA трябва да обявят извън закона заобикалянето на DRM, но има голяма отстъпление - това важи само за DRM, които ограничават действия, неоторизирани от праводържателите "или разрешени от закона". Тази последна формулировка разрешава заобикалянето на DRM, когато употребата на защитения с него обект е законна.
За съжаление, когато става дума за средства за заобикалянето на защитите, те са като цяло забранени, дори когато някои ограничени техни употреби могат да бъдат законни. Това вероятно означава, че подписалите ACTA страни биха могли да разрешат на хората да заобикалят DRM, за да правят архивни копия или да прилагат правото си на коректна употреба, но не биха разрешили разпространението на средствата, разбиващи защитата на DRM за целта.
Патенти
Патентите липсват в голяма част от договора,като САЩ полагат големи усилия да ги извадят и от раздела "гражданско право", въпреки че това остава спорно.
Географски индикатори
Европа вече показа, че няма да подкрепи ACTA, ако нейните ценни марки храни не са защитени по цял свят (нещо, което би наложило например произведеният в Уискънсин пармезан да промени названието си, тъй като Пармиджано и Реджиано са защитени географски марки). Новият текст не упоменава конкретно такива марки, но Шон Флин от Американския университет изразява опасения, че те биха могли да се промъкнат в текста чрез двузначната фраза в раздела за изземване на нарушаващи марките продукти по границите.
Проверка на iPod на границата?
Условието за малки количества ("de minimis") остава в сила. Страните от ACTA могат да "изключват от приложението на този Раздел малки количества стоки с нетърговски характер, намиращи се в личния багаж на пътниците."
Екологично унищожаване
Когато представители на митниците изземат например огромни количества фалшиви тениски, те не могат просто да махнат етикетите и да пуснат стоките да постъпят в търговската мрежа. Вместо това стоките трябва да бъдат унищожени. Когато това се случи, огънят, в който те ще изгорят, трябва да бъде "екологичен", тъй като "унищожението на стоки, нарушаващи правата върху интелектуална собственост, трябва да се извършва в съответствие със законите на всяка страна и регулациите по екологични въпроси."
Запис с камера
Дори любимото на MPAA правило за запис с камера, което беше в черновите за ACTA от доста дълго време, би могло да отпадне. Проектът за текста на споразумението уточнява, че някои страни все още смятат, че криминализирането на снимащите с камера в киното трябва да бъде по желание на самата страна, а отделните страни предстои да достигнат до консенсус по този параграф.
Както го формулира канадският професор по право Майкъл Гайст, "една от най-големите новини в договарянето през последните три години на ACTA е готовността на САЩ да отстъпят по Интернет регулациите... Разпространеният вчера проект е далеч от първата версия, като предложението за отговорност на посредниците като цяло е премахнато, а защитата на цифровото блокиране е много по-близка до съществуващите Интернет ограничения на WIPO (Световната организация за интелектуална собственост), отколкото до DMCA. Като цяло, главата за Интернет трябва да се приема като провал на САЩ, които очевидно се надяваха да употребят ACTA като средство за налагане на DMCA извън границите на САЩ."
Съществуват обаче много други възможности за подли трикове, особено когато става дума за технически подробности или за въпроси като законово признати щети и как те да бъдат изчислявани. Това е особено валидно, доколкото договарящите ACTA са демонстрирали обичайното предпочитание към трансграничен износ на защитите на интелектуалните права, за сметка на ограниченията и формулировките за коректна употреба.
След като няма повече насрочени нови сесии на преговори, представеният тези дни текст на ACTA е близо до окончателна версия на договора, и като такъв вероятно ще бъде възприет, освен ако отделни страни не започнат да се оттеглят изцяло от споразумението.
