В седмицата, в която в Лондон закриха "News of the World", в София едновременно се появиха два нови таблоида ("Всеки ден" и "България днес" - бел.р.).
Това съвпадение накара Ясен Бояджиев от Дойче веле да изброи малкото прилики и многото разлики между "тук" и "там".
Ройтерс пък обяснява защо медийният магнат Рупър Мърдок закри 168-годишния седмичник с 3 милиона тираж, разкрил и едни от най-скандалните афери на миналия век, една от които шпионския скандал "Профумо" - просто защото рекламодателите се оттеглиха...
Двете събития (българските таблоиди - бел.р.) могат да се възприемат и като повод за укрепване на националното самочувствие.
От една страна България бързо наваксва изоставането си - добра или лоша, булевардната преса все пак е присъща за развития свят. От друга страна, както се видя, и "там" стават големи безобразия.
Възможно ли е в България да се случи нещо подобно на историята със закриването на един от най-старите и многотиражни британски вестници?
За да си отговорим, да започнем от несъмнените прилики в медийната действителност на двете страни.
Клюки за 40 стотинки
И двата нови български вестника без притеснения от конкуренцията атакуват една и съща пазарна ниша и едни и същи читатели - онези, които не придирят много-много, щом цената е само 40 стотинки и има телевизионната програма. Това е печеливш модел, на който се залага и тук, и там.
Евтини сензации на кило
В търговско отношение моделът включва ниска цена, висок тираж и ръчна продажба. По отношение на съдържанието обединяващи са съмнителният вкус и самоцелната повърхностна сензационност, предназначени за относително по-ниско платежоспособна, по-необразована и непретенциозна публика.
Общото е и в безпардонното навлизане в частния живот, неангажираното отношение към етичните стандарти и двустранната обвързаност с политиците на власт, което си личи особено добре по избори.
Тук някъде започват разликите. Първата се отнася до самите вестници.
Добър пример за нея е безсрамната лекота, с която още в деня на последните избори у нас голяма част от вестниците направиха обратен завой и размениха обектите на очернянето и обожествяването.
Британският медиен пейзаж се определя не толкова от "News of the World" и събратята му, колкото от многото, известни и уважавани в цял свят образци на качествената журналистика. Качествените издания в България се броят на пръсти
Българският "News of the World" щеше да го бъде
Така стигаме до втората голяма разлика и до основната поука от историята с британския таблоид.
Собствениците му го закриха не заради внезапен порив на висок морал, а защото само за ден ги напуснаха рекламодателите и защото гневът на читателите заплашваше да се пренесе и върху останалите им издания.
А рекламодателите напуснаха, защото читателският бойкот заплашваше да се пренесе и върху техните стоки. В крайна сметка вестникът бе закрит не от издателя си, а от публиката.
За нея очевидно има осъзната граница, чието прекрачване, при цялото си многообразие, тя не е готова да допусне и решително наказва.
В България моралната търпимост на мнозинството изглежда по-скоро безгранична, а каквито и да било единни, мотивирани от морални съображения действия изглеждат невъзможни.
Таблоидната култура доминира (не само) медийната ни действителност, а историята със закрития британски таблоид тук няма как да се случи.
Влиянието на Рупърт Мърдок над британската политика отслабва
Изчезването на седмичника вероятно ще отслаби влиянието на медийния магнат Рупърт Мърдок над британската политика - поне в краткосрочен план, след телефонния скандал, който компрометира и премиера-консерватор Дейвид Камерън, коментира в свой анализ по темата Ройтерс.
Новините, че News of the World, притежаван от компанията "Нюз интернешънъл" на Рупърт Мърдок, е хаквал телефоните на убито момиче или загинали при бомбени атентати войници, разтърси британската политика и отврати обществото.
Консерваторът Камерън и лейбъристкият бивш премиер Тони Блеър усилено ухажваха Мърдок, чиято подкрепа се смята за ключова за привличането на гласове.
Говори се, че Блеър летял до Австралия, за да иска благословията му преди избори.
Политиците с всички сили се стараят да се дистанцират от империята на Мърдок, казва Джонатан Тонг, професор по политически науки от Ливърпулския университет.
Дългосрочната последица от това е, че никой политик вече няма да иска да бъде смятан за близък до издатели на вестници или медийни конгломерати. Просто е прекалено опасно, добавя той.
Империята на Мърдок влияе върху близо 5% от гласоподавателите
Мърдок е собственик също на таблоида "Сън", който има огромно влияние, на вестник "Таймс" и телевизия Скай".
Според Тонг изчисленията сочат, че дори при намаляващите продажби вестниците могат да повлияят на около 5% от гласоподавателите при избори.
Смята се, че Камерън, също като Блеър, има топли отношения с родения в Австралия американец Мърдок и с ръководителката на британския му вестникарски клон Ребека Брукс. Мърдок не уволни червенокосата дама след скандала с таблоида - нещо повече, заяви, че няма да прави промени в мениджърския екип.
"Сън" застана зад Камерън през 2009 г. по време на финалните месеци на лейбъристкото управление на премиера Гордън Браун.
Твърде голям, за да бъде пренебрегван
В краткосрочна перспектива политиците от всички бои, които много искаха да имат подкрепата на медиите на Мърдок, може би ще се опитат да се дистанцират от империята му, смята Андрю Ръсел, преподавател по политически науки в Университета на Манчестър.
В дългосрочна перспектива обаче анализаторите изтъкват, че медийната империя на Мърдок е прекалено голяма и прекалено мощна, за да бъде пренебрегната от амбициозните политици, а повечето медийни коментатори очакват скоро да се появи наследник на News of the World.
Трудно е да се устои на Мърдок, когато контролира толкова голяма част от медиите.
Британските политици в миналото са признавали, че се страхуват да критикуват вестниците на Мърдок, когато биват атакувани от тях.
Поредицата отблъскващи разкрития около близките приятели на Камерън от "Нюз интернешънъл" трайно и необратимо накърни репутацията му, писа Питър Оборн в обичайно проконсервативния "Дейли телеграф".
Нещата за Камерън се влошават допълнително от предстоящото решение дали да се позволи на Мърдок да купи и останалите 61% от телевизия Би Скай Би, които още не притежава. Камерън бе казал, че решението не е негово, а на внимателната преценка на министерството на културата, медиите и спорта.
Анализаторите смятат, че шансовете сделката да се провали са малки, макар че министърът на културата Джереми Хънт може да забави решението, докато чиновниците пресеят над 100-те хиляди отговора на предприетото обществено допитване.
Но дори и да се отложи решението, ако общественото мнение се окаже каквото очакваме, всичко друго освен пълен отказ от сделката от страна на Камерън, ще се възприеме като подкрепа за Мърдок, заяви професорът по политически науки от Нотингамския университет Стивън Филдинг.
Натиск върху консерваторите от коалиционния партньор
Междувременно британският вицепремиер Ник Клег, представител на либералдемократите, настоятелно призова Мърдок да преразгледа офертата си за придобиване на Би Скай Би. Недоволството на обществеността прави крайно важно Мърдок да "се държи прилично и разумно" и да премисли офертата си за пълно придобиване на Би Скай Би, посочи вицепремиерът.
Коментарите на Клег ще засилят натиска върху Мърдок, който от вчера е в Лондон, за да овладее броженията.
По-рано днес акциите на Би Скай Би (British Sky Broadcasting - BSkayB) силно поевтиняха заради нарастващите опасения дали "Нюз корпорейшън" (News Corporation) на Рупърт Мърдок ще успее да поеме пълния контрол над компанията на фона на сигналите, че британското правителство търси начини да блокира сделката.
"Нюз корпорейшън", който е най-големият новинарски конгломерат в света, вече държи 39 на сто от акциите на Би Скай Би и направи оферта за 14 милиарда долара за придобиване на останалите дялове.
