3 милиона. Толкова приблизително бяха хората на вчерашния Марш на солидарността във френската столица.
Малко над 50 бяха световните лидери на същия марш. Френските журналисти го нарекоха уникално G50. И наистина беше такова. Да видиш Ангела Меркел и Дейвид Камерън да се редят, за да се качат в автобуси като ученици преди екскурзия няма как иначе да бъде наречено. Е, не всички го видяха. Видяха го малцината, които гледаха световните медии по сателит или в Интернет.
„Днес Париж е столица на света", каза социалистът Оланд, преди до него да застане бившият президент Саркози с всички десни премиери на Франция в последните години. Това в дълбоката провинция България не всички го видяха. Там вървяха Аламинут и филм с Том Ханкс като тинейджър.
Повечето действащи и бивши лица на френската политическа сцена бяха в Париж - кметове, министри, депутати. Социалист до консерватор до либерал - и пак така.
Украинският президент Петро Порошенко беше на метри от руския външен министър Лавров. Израелският премиер Нетаняху и палестинският лидер Махмуд Абас също споделиха солидарността. Кралят на Йордания, турския и унгарския премиери... Може би вече сте чули всички.
Италианският премиер Матео Ренци каза в десетминутно интервю на френски: „Ударът срещу Париж е удар срещу Европа" На френски говориха Джон Кери и Дейвид Камерън. В знак на солидарност.
Обаче солидарността по нашите ширини не вирее. Защото няма как да сме „Je suis".
Българското общество не е „Аз съм", то или поне част от него трябва непременно да е „Аз не съм". Говорим все пак за страната, където „умни и красиви" се използва като обида.
И точно тук започват абсурдите.
„Шарли Ебдо" е ляво издание, дори с крайноляв уклон. Което не попречи на десните французи да са солидарни с жертвите на терора. „Шарли Ебдо" често е окарикатурявало религиите, понякога на или дори отвъд границата на добрия вкус. Това не е причина да загубиш живота си и затова всички религиозни представители бяха на марша в неделя.
В България левите (ако можем така да ги наречем) интелектуалци (това пък май съвсем не е подходящо) бяха първите, които се разграничиха. Журналисти се заеха да обясняват как те не са Шарли, сякаш не го знаем и сами. Защото да си Шарли е да си скандален, но да си Шарли е и да си свободен.
А когато заработваш рубли като медиен трол (да не използвам аналогията с първата професия), няма как да си Шарли. Никой няма да те убие. И от глад няма да умреш, защото винаги ще намериш мърша, над която да кръжиш като лешояд.
И започна неизменното мерене 'Кой е по-по-... Шарли" ...
Всъщност в блатото, от което крякат повечето, няма значение коя жаба е по-зелена, защото от калта различно зеленото на всички е еднакво кафяво.
И като във всяка ситуация пак и пак се появяват същите отровни опорни точки. „А вие къде бяхте когато убиха..." Тук допълвате по избор - 20, 30, 50,100 човека в Одеса, Осло, Нигерия, Йемен, Пакистан...
Разбира се, всички удобно пропускат факта, че Маршът на солидарността бе наречен Световен марш срещу тероризма. Шарли е само капката, преляла чашата и накарала, хайде да повторим пак, над 3 милиона души (по различни оценки и почти 4 милиона) да изпълнят улиците на Париж.
Без да броим стотици хиляди в десетки други градове. Соросе, Соросе, колко ли си платил Соросе, питат се "светилата" на българската журналистика...
Появи се „Французите си го заслужиха"... С какво точно не е ясно.
"А колко проблеми са ни създали французите с договора, подписан в Ньой ...", написа един ракиен патриот днес във Facebook. Тоест платиха си, че нямаме три морета. На едно море по-малко колко жертви на тероризма трябва да се дадат, неуважаеми патрЕоти?
Да, вие не можете да сте "Je suis". Je suis идва от глагола etre, а etre humain е човешко същество. За да си човек, трябва малко солидарност, малко смирение или поне частица уважение към паметта на жертвите. У доста от сънародниците ни тези неща, за съжаление, липсват.
"На кого му пука какво става в Париж, ние си имаме достатъчно проблеми". Точно така. Имаме си. Затова е хубаво да седнем на салатка и ракийка, да си гледаме Аламинут (или филма с Том Ханкс).
Затова новината за разстрела на 12 души в парижка редакция накара повечето световни телевизии да направят извънредни емисии. Българските обаче нямаше как да спрат жизненоважните турско-индийски сериали.
„Те дали ще излъчват извънредни емисии, ако....". Хайде да си пожелаем да не се налага. Няма нужда да сме световна столица като Париж. Иска ми се само да не сме онази дълбока провинция, живееща с чувството за самодостатъчност, редуващо се ту с усещане за клетост, ту със спомени или митове за величие.
Тези дни аз ще запомня с фразата "Те искаха да накарат Франция да коленичи. Но изправиха Европа на крака".
Дали можем да сме част от тази Европа, изправената? Помислете над това днес.
Тресчотка. Този инструмент може да изобрази толерастията и слободията.
„Това е то, Съединените щати са управлявани в момента от ислямистките закони срещу богохулството........” По тази логика би могло да бъдат „заклеймени” като ислямисти всички, които не споделят мнението на Силви Гаврилов, а смятат, че към сакралните образи на религиите трябва да се отнасяме с респект и да не търсим конфликт с големи групи от вярващи хора. Защото тези оскърбени в някакви техни съкровенни представи хора, ако не са фанатизирани психопати, няма да грабнат калашниците, но със сигурност няма да останат с приятелски чувства. Карикатурите на Charlie Hebdo може да са „смели” и „смешни”, но едва ли са с толкова високи художествени качества, за да бъдат помествани във всички медии по целия свят. До преди трагедията стилът на това списание се описва като „вулгарен, остър и агресивен”. Самият тираж на списанието показва, доколко е било популярно то. Измества се акцентът на събитието, от осъждането на едно брутално избиване на журналисти към възвеличаване на тяхното творчество. И защо е необходимо тези злополучни карикатури, станали повод за отнемането на 17 човешки живота, да предизвикат фанатици-психопати да повторят това и другаде по света, ако бъдат тиражирани там?
Абе имам аз един въпрос! След като е забранено да се изобразява Мохамед, КАК аджеба знаят мюсулманите как изглежда той и го разпознават и се засягат!??? И след като на карикатурите не пише изрично Мохамед, откъде знаят, че това е той!???
И ще добавя още нещо по повод свободомислието, отричането на религиите и светпото бъдеще на Разума. Идеалният свят, в който свободните хора, скъсали с предразсъдъците на миналите епохи, ще се радват на хармонията помежду си. Няма такова нещо и няма скоро да го има. Живеем в реален свят, където религиозните принципи за едни, религиозните предразсъдъци, според други, владеят съзнанията на милиарди хора. Светът е нещо като минно поле и аз, като стар сапьор, мога да ви кажа, че ако не искаме да хвръкнем във въздуха, трябва да внимаваме къде стъпваме, нищо, че имаме свободата да се движим във всички посоки
Етиката трябва да е водеща винаги и навсякъде.
https://www.facebook.com/video.php?v=778990812150305&set=vb.170299423019450&type=2&theater
Рубрика " СТАНИ АВТОР Изпрати текст Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи. " Верно ли , бе!? Откога? Май утре и други ден ще станат два дена вече.
Перуанският писател Марио Варгас Льоса, който през 2010 година беше удостоен с Нобелова награда за литература, публикува мнението си относно атентата над редакцията на списание "Charlie Hebdo" на страниците на испанския вестник El Pais. Ето какво написа той: "Смятам, че това, което се случи в Париж последните дни, е не само ужасяващо престъпление, което изправя косите с жестокостта и диващината си, но също така е ескалация на онова, което представлява тероризмът. Досега терористите убиваха хора, разрушаваха сгради, но разстрелът на почти цялата редакция на "Шарли ебдо" вече издава нещо много по-сериозно и то е желание западната култура - люлката на свободата, на демокрацията и на човешките права - да се откаже от своите ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на изразяване, да установи забранени теми, което означава да отстъпи от един от фундаменталните принципи на свободната култура: правото на критика. С това масово убийство на журналисти и карикатуристи, терористите се опитват да принудят Франция, Западна Европа и целия свободен свят да се откаже от една от ценностите, която е в основата на цивилизацията. Отказът от свободата на словото, предполагащо използването на хумора без каквито и да било ограничения, би означавал край на тази свобода, която представлява фундамент на културата на свободата. Мисля, че Западът, Европа и целият свободен свят трябва да осъзнаят, че на тяхната собствена територия се води война, която ние трябва да спечелим, ако не искаме варварството да подмени цивилизацията. Трябва да действаме решително, без да изпитваме комплекс за непълноценност по отношение на фанатиците, но като спазваме строго законите, които са също толкова важни, колкото и свободата. Сред най-опасните последици от това страшно злодеяние е засилването на ксенофобията от страна на екстремистките партии, които са също толкова опасни за демокрацията, колкото и фанатиците-ислямисти. Разстрелът в редакцията на "Шарли ебдо" ще увеличи привържениците на партии като Националния фронт, а също така на всички групи и групички, който биха искали да разрушат единна Европа и да върнат европейските страни назад във времето на нетърпимостта и ксенофобията. Необходимо е да се предприемат усилия това да не бъде допуснато, да се попречи на унищожението на Европа от страна на нейните непосредствени врагове, така и от страна на онези, които се опитват да я защитят с помощта на други форми на нетърпимост и фанатизъм. Франция е една от страните, която създаде културата на свободата чрез Декларацията за човешките права, която в Конституцията си увековечи свободата на словото и нейните граждани, интелигенция и политици образцово използваха тези права през цялата си история. Именно по тази причина трагедията, която Франция изживява днес, засяга всички нас, свободните мъже и жени по света, които следвайки примера на милионите французи, трябва да кажем: "Je suis Charlie Hebdo"
"Нито един от титаните на световната литература не би се нарекъл Шарли." Роуане -> Варгас Льоса!
Жьосюишарлитата се ограничават до емоционално съпричастие, но не опитват да повдигнат и сантиметър завесата за да видят зад повода, че стоят ред причини. Колата се обръща понякога и от малко камъче.
О, не аз не ги сравнявам- ти го правиш! Аз каквам, че (поне) един титан на литературата казва "Аз съм Шарли". А ти твърдеше обратното. Само толкоз.
И това с Hustler е тъпотия! Не става тук дума за консуматорство, пак си се объркал...
"Нито един от титаните на световната литература не би се нарекъл Шарли." Най-паче френски, нали? Изумително, особено в конкретиката на държавата, дала на света Волтер /„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“/, великанът Зола с неговото чутовно "Аз обвинявам" /аферата Драйфус, за незапознатия читател/ и т.н. и т.н ... Ноу къмент, както се казва ...
Мина,виждам,че под различни статии пост-ваш един и същи въпрос.Как,след като е забранено да се изобразява Мохамед,карикатуристите го изобразявали,но никъде НЕ пишело,че е Мохамед. Явно си от мнозинството,което пише по принцип,без да е хвърлило дори едно око на въпросните карикатури,които са тип комикс/ако ти говори нещо/.Във всички карикатури където е изобразяван Мохамед,изрично е обозначено,че говори Мохамед,а когато същият не ''говори''някой до него коментира Мохамед,който е надупен,плези се,поти се или размахва меч или бомби. Кой е по-по-....неосведомен. В карикатурите много пъти присъства един типаж.Християнският Господ/каквото и да означава/,Мохамед и един евреин с характерните брада,плитчици и шапка,но НЕ и изображение на този,когото дори не трябва да се произнася името МУ.Юдейският Бог Яхве/Йехова/. Типичен пример за двоен/дори троен/стандарт,но карай да върви...
„Абе, седим и се чудим, как още са не намесили Путин?” Току-що прочетох една нова версия за поръчителя на убийствата в Париж, тази от полския вестник "Krytyka Polityczna", според която „.............с този варварски акт Путин се опитва да отвлече вниманието на света от Украйна и да си отмъсти на Франция, за това, че отказва да му продаде „Мистралите”