Те са точно децата на царевицата. В дните, когато хората у нас спряха да ходят на нивата,те направиха деца, които никога не отидоха на училище. Това започна преди 15 години. Днес берем плодовете.
Абитуриенти, които никога не са ходили на училище. Ако са се мярнали зад чиновете, това е заради статистиката. Абитуриенти, които не просто не мога да пишат, а не могат да говорят. Дотук имаме половин милион бройки. След десет години ще имаме още четвърт милион. И то в страна, в която работят само два милиона и нещо.
Как ще ги познаете ? Едва ли по лошите дрехи - у нас повечето хора се обличат зле, за да могат да гледат лошо. Ще ги познаете по това, че не могат да работят нищо. Добрите ви намерения да им дадете работа ще се разбият в стената на неграмотната безработица.
На друго място човек, ако е безработен, то е защото в момента никой не търси хора с неговата професия. У нас, когато си безработен, то е защото не можеш да правиш нищо.
Още как ще ги познаете? По това, че са болни. Пият и пушат от деца. Мозъкът им работи на ниски обороти, с тенденция да загасне. Нямат мечти. Можеше да имат училище, родители и църква, която да им каже какво е мечти. Но ги нямат тези три неща. Трите неща в живота на тези пораснали деца са храната, питието и копулацията. Деца, които се издържат като раждат деца. Това е стара тенденция, необяснима за хората, които живеят отвъд Калотина.
Те са деца на празниците. Докато живяхме в прехода, непрекъснато празнувахме нещо - стара победа, бивша гордост, отживяла държавност. Те са деца на хората, които много обичат да почиват, без да са изморени. Същите имат желязна философия - трябва да им се осигури късно ставане, безплатен интернет, четири часа работа на ден (тип далавера) и после - купон. И това е интелигенцията на децата на прехода. Другите спят пияни и чакат да дойде репортер, за да му кажат, че няма работа. А трябва да му кажат: "Нямам образование! Не мога да правя нищо! Помощ!"
Деца на манталитета са тези рожби на прехода. Докато още бяхме извън Евросъюза, те бяха 20% от всички деца (отпадащите от училище). После процентът стана 15. После отново започва да расте. Това е метафора на децата на прехода - всяко едно от тях е правено с добро намерение. Но после нещо се е случило. Или по-точно нищо не се е случило.
Те са децата бумеранг. Захвърлени от политиката и обществото после същите
се връщат в скъпата къща на политиците и обществото - и открадват часовника. Нещо, което не им трябва. Те са децата безвремие, които не знаят цената на времето, но знаят цената на часовника.
Синдикалният лидер Константин Тренчев говори как скоро към тях ще се присъединят също толкова неуки бежанци от най-бедните райони на света. Заради влизането ни в Шенген. Нарича тази бъдеща компания "сган". И предрича, че след известен брой години по пътя София - Пловдив трябва да се движим бързо и с охрана.
Тренчев е добър пророк - той просто иска да ни каже, че след като не ги пратихте на училище, ще се наложи да ги пращате в затвора. Но неговият твърд намек идва в деня, когато статистиката показва, че шестмесечните присъди са най-често ползваните от съда в България. Иначе казано - и така няма да стане.
Това е мачът на прехода - с резултат 2:2:2. Два милиона работят, за да платят пенсиите на два милиона болни, бедни и стари. И за да платят съществуването и безсмислието на още два милиона болни, бедни и млади. Остава още едно малко парче от статистиката - неопределен брой хора, които правят политика и трябва да решат какво да се прави. А можеше да е четири на два. Но според много съдии мачът свърша някъде тук.
Много черно и много тъжно, но за съжаление абсолютната истина. КОлкото и да се опитваме да виждаме нещата от по-хубавата страна, за да имаме стимул да станем сутрин от леглото и да тръгнем за работа това е нашата действителност. Душите ни са на топка през цялото време. Някой закъснява от работа или училище - мислиш си най-лошото, защото сме заляти от нелепи убийства и катастрофи всеки ден. Чуеш сирените на линейата в квартала и инстинктивно посягаш към телефонната слушалка за да преслушаш близките. Вървиш към вкъщи по тъмно, някой крачи зад теб и докато не стихнеш до входа всичко в теб е сковано и готово да отвърне на удара. Не можем да отпуснем тези души, да се зарадваме на 100%, да се усмихнем, да се насладим.
аз съм инвалид и се чувствам от "излишните"на 54 съм и разчитам на децата си да оцелея.не можах да завърша история,макар ,че бях приет защото баща ми беше съден от комунистите.не знам къде попадам в класацията на уважаваният от мен Карбовски,но за всичките си несгоди обвинявам само себе си
Карбовски нещо не го харесвате, обаче описаното в статията е напълно вярно. И аз познавам такива сополивковци - мижави душици, кво да ви кажа... Тъпи ще си умрат.
От целият ми досегашен опит, мога със сигурност да заявя, че няма такова нещо, като "безработен поради неумение да върши нищо" Мога да ви изброя един куп работи които спокойно може да ги върши човек не умеещ каквото и да е, и още десет пъти по толкова - работи които всеки човек, за месец-два, без първоначално да има образование и никакви умения, просто като слуша, по-стрите колеги и ги гледа, може да се научи да ги върши. Проблемът не е в хората, а в безработицата по принцип. Тоест проблемът не са самите хора, а това, че професии които по-принцип са за нищо неумеещите хора, ги вършат такива които все пак нещо умеят, но са или стари или просто с лош шанс. Ако икономиката започне да работи и изпита нужда от работници, тя ще намери начин да научи за няколко месеца, на занаят и най голямият тъпак. Дотогава - ако неграмотните са образоват - просто армията на безработните може да се промени от към конкретни хора, но не и като количество безработни. принципът, че ако искаш да роботиш никой не може да те спре е верен за конкретен човек, но не и за масата хора като цяло - просто ако всички имат хъс да работят, ще имат работа само най-добрите. За да имат работа всички - има нужда от радикален икономически разтеж. докато няма разтеж - образованието е просто повишаване на общата култура.
А децата на прехода ще пораснат ли някога?
ключовата дума е мотивация, както се вижда отишлите в чужбина лесно биват мотивирани да правят нещо, не са толкова лоши децата колкото ги изкарва,те искат само да видят светлина и път и сами ще намерят какво и как да правят а боклуци е имало във всяко поколение и така и ще бъде
Децата пък на прехода могат с право да попитат: Защо да учим, като на борсата се търсят фризьорки, маникюристки, работници на автомивка, хамали... някой да е виждал обява за доктор по информатика, магистър по физика? Ако работните места за тези последните се намират само апокрифно, по лични препоръки, тогава що да се хаби цялото поколение да се образова? Няма смисъл.
boris | 28.05.2011 17:06 От целият ми досегашен опит, мога със сигурност да заявя, че няма такова нещо, като "безработен поради неумение да върши нищо" Мога да ви изброя един куп работи които спокойно може да ги върши човек не умеещ каквото и да е, и още десет пъти по толкова - работи които всеки човек, за месец-два, без първоначално да има образование и никакви умения, просто като слуша, по-стрите колеги и ги гледа, може да се научи да ги върши. Проблемът не е в хората, а в безработицата по принцип. Тоест проблемът не са самите хора, а това, че професии които по-принцип са за нищо неумеещите хора, ги вършат такива които все пак нещо умеят, но са или стари или просто с лош шанс. Ако икономиката започне да работи и изпита нужда от работници, тя ще намери начин да научи за няколко месеца, на занаят и най голямият тъпак. Дотогава - ако неграмотните са образоват - просто армията на безработните може да се промени от към конкретни хора, но не и като количество безработни. принципът, че ако искаш да роботиш никой не може да те спре е верен за конкретен човек, но не и за масата хора като цяло - просто ако всички имат хъс да работят, ще имат работа само най-добрите. За да имат работа всички - има нужда от радикален икономически разтеж. докато няма разтеж - образованието е просто повишаване на общата култура. ======================================= Даже и наистина да е така и човек без образование да може да върши един куп неща, това не променя ситуацията съществено понеже човек, който не може да носи отговорност и който не му пука изобщо колко добре това, което трябва да свърши ще бъде свършено и дали изобщо ще бъде свършено, не може да работи нищо. А такова отношение към живота характеризира голяма част от въпросното поколение. Отделен въпрос е на какво точно ниво на развитие може да се надява една държава ако икономиката и е базирана на дейности, които могат да се вършат и от хора, неумеещи нищо. Да не говорим за това колко саморазрушително е схващането, че единствената функция на образованието е да подготвя хората за това, което ще работят като пораснат. Проява на брутален антиинтелектуализъм е да се мисли по този начин.
Karbovski!
Хе хе, имало работи, които всеки без никакви умения може да ги върши? Хе, хе и пак хе. Една фризьорка, ако не е грамотна да прочете упътването на боята, ще изгори косата на клиентката си. Един сервитьор, ако не знае да пише, няма как да запише поръчката, няма как да запомни номера на масата си и ако не знае да говори поне някак на български, няма как да разбере какво искат от него.... Господа, забравете разните икономически теории на сбъркани икономисти, които водят света все до кризи. Икономиката ще разпространи нуждата от накого много бързо, но нуждата от някото, а не нуждата от подобие на човек. Безработицата не се определя от икономиката. Безработицата се определя от хората. Който е способен, инициативен, той подбужда икономиката. Колкото по-малко са способните ( и тук нямам предвид безмислената интелигенция), толкова по-голяма ще е безработицата.
Вървиш към вкъщи по тъмно, някой крачи зад теб и докато не стихнеш до входа всичко в теб е сковано и готово да отвърне на удара. Не можем да отпуснем тези души, да се зарадваме на 100%, да се усмихнем, да се насладим. ... Ела в моя квартал-там пешеходци рядко се мяркат, освен до съседното кафе, полицията патрулира здраво, а повечето кооперации са с портиер 24 часа в денонощието
Защо да учим, като на борсата се търсят фризьорки, маникюристки, работници на автомивка, хамали... някой да е виждал обява за доктор по информатика, магистър по физика? ... Доктор по информатика мили хора, докато стане доктор той вече е толкова познат в съответните среди, че като си вземе докторската степен вече има един куп персонални покани за работа. Не става дума за апокрифно намиране на работа.Истинските специалисти ги КАНЯТ, а тези от среден и дребен калибър сами си търсят работни места. Но човек за да знае тези неща трябва да има образование и интелект.
Проблем съществува за хората на науката, хората на изкуството ... Истината е очевидна-от хиляди години творците творят най-добре, когато са в умерен недоимък.Само тогава могат да с еконцентрират н амаксимум и да с еотпуснат, а не да с езанимават с битовизми и с управление на имоти, фабрики, заводи и корпорации.ТОЙ трябва да рисува на спокойствие, а не да секретарката му да му звъни през 5 минути щото на борсата еди си какво или щото еди си коя слугиня в двореца му еди си какво имала нужда и как да го направи.
На теория: колкото по-образован е един народ-толквоа по-добре. Нооо както знаем на практика нещата обикновено с еразличават от теорията. На практика: -докато не почнат да работят само роботи, ще има нужда от хора да работят -докато хората трябва да работят все ще трябва да има кой да мете, чисти, оре, сее, продава, сервира, шофира, меси банички... -ако всички са много образовани то все някои от тези много образовани ще трябва да върши нискоквалифицираната работа Тези хора как ще се чувстват.недооценени, недоволни, гневни, нещастни, заточеници някакви.Затова трябва по заобиколни начини да се ограничи степента на образованост на населението до минималното необходимо му за да си върши добре работата-такава е политиката в Турция например
Хората са в едно много крупно заблуждение: Мислят си, че наученото в училище трябва да има приложение.Приложение има таблицата за умножение, но мн малко неща (1-2% ) имат пряко приложение и то това са нещаот първите 2-3 години на образованието. Целта на енциклопедичната система на образование, НЕ Е да научи хората на много неща.Целта е да осигури цялостен фитнес за ума на хората. Както във фитнеса не с еправи само едно упражнение а много, за да се развие тялото всячески, така и с ума за да се развие му трябват различни изучавани дисциплини. Както фитнеса сам по себе си не прозивежда нищо, а е само предпоставка за произдодство (развива средствата за производство-мускулите), така и енциклопедичното познание само развива ума, но не дава само по себе си проофесия. Тези принципи са в сиал дори за специализираното средно и висше образование-там да кажем 30% са пряко необходимите познание, другото е вид специализиран "фитнес" Така че, със вземането н аобразованието нещата не приключват, а започват!