Защо й беше на Българската православна църква с такъв апломб, толкова медийно натрапчиво да разравя стари исторически рани, като канонизира на 2 април избитите жители на Батак и Ново Село?
Събитие, случило се в края на 19-ти век, при други нрави и обстоятелства, други представи за морал и за жестокост.
И то при активното участие от първия ред на един от синодалните ни старци - пловдивския митрополит Николай. От една страна - хубав пиар за църквата, преклонение пред историята, пред страданието на невинни жертви. Но пък от друга - ореолът му става съвсем друг, ако си припомним няколко политически аспекти, пряко свързани с това събитие.
Канонизацията се случи по-малко от два месеца след парламентарните панаири на най-гръмогласния български националист Волен Сидеров. В началото на февруари той поиска 17 май, датата на Баташкото клане, да бъде обявена за Ден на геноцида над българите в Османската империя.
Просто си намери повод да се подмаже на лумпенизираните си фенове и да подразни, както винаги, ДПС. Предложението му, разбира се, бе отхвърлено от Народното събрание, но дебатите минаха скандално, като на Женския пазар. Минало му е историческото време на такова официализиране.
Сега, през 21-ви век, трябва да се научим да живеем заедно и да забравим кой кого е клал преди столетия заради мотиви, които нямат нищо общо със съвремието ни. След като не мина в парламента, официализирането на преклонението пред жертвите от Батак и Ново село си проби път през Българската православна църква с изключителното съдействие на митрополит Николай.
Дядо Николай събра много неодобрение от модерно мислещите хора още с избирането си за пловдивски владика. Паметно ще остане изказването му за концерта на Мадона. Той нарече гостуването на звездата кощунство и приписа трагедията в Охридското езеро на факта, че сме пуснали блудницата да се чекне в България в деня, в който църквата отбелязва обезглавяването на Йоан Кръстител.
В Деня на Съединението миналата година връчи и църковна награда на пазарджишкия кмет и един прокурор от града, задето забраниха на гейове да се целуват публично в подопечната им територия и обявиха демонстрацията на алтернативна сексуалност за рушене на обществения ред.
Вече бе дал заявка за тези свои действия още през 2008 г., когато в Кърджали каза: "За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?" Обяви папата за еретик и направи още куп други медийни гафове, които разгневиха мнозина (и се харесаха на мнозина...Бел.р.).
В същото време не сме чули да е свършил никакво богоугодно дело - да е построил нещо, да е дарил, да е приласкал млади хора към вярата, да е помогнал на мизерстващите. Не, четем само за скъпите му часовници и джипове, което даде основание на някои издания да го нарекат "мутрополит".
И на този фон се държи като истински хейтър - само мрази и отрича. Е, сега дойде време да покаже какво признава и почита. И тук запя в един глас със скандалния националист Волен Сидеров.
Разбира се, че това в Батак е клане и никой не го отрича. Естествено, че избитите там са невинни мъченици. Българите почитат своите жертви от национално-освободителните борби, но в същото време се учат да живеят в етническо многообразие.
Точно притихнахме по въпроса за Македония и спряхме на гледаме с жадна романтика към територията и историята й, сега пак настъпи време да ни кажат, че е богоугодно да мразим други наши съседи съвременници, които нямат нищо общо с кръвопийците от Батак и Ново село.
Защо ли да не обявим и ослепените воини на Самуил за мъченици, за да имаме повод да мразим гърците? А те пък спокойно могат да си канонизират Никофор, от чийто череп е пил вино наш владетел и също да започнат активно и православно да ни мразят. Те ще имат повече право, защото Крум е бил езичник, а е пил от черепа на християнин. Това си е мъченичество за вярата пар екселанс.
(Странно, как в главата на г-н Сидеров, отчетата и националистите съжителстват мирно неверникът Крум, който пие от християнски череп, и неверниците, които колят хора в Батак? Един път неверникът е герой, но пък другия път неверниците са изверги. За мен и в двата случая става въпрос за варварство от отминали епохи, когато варварството е било в реда на нещата.)
За разлика от демогогията и популизма добрата политика е сложно нещо. Там се налага да се правят някои компромиси, за да се постигнат ползи. Балканският полуостров е бил векове наред точка на силно напрежение, случили са се на него много събития, породили са се много омрази.
Ако не спрем да взираме в тях, вместо да гледаме напред, ни чака съдбата на бившите югославски републики. На Волен Сидеров това му е номерът, защото не разполага с читави политически идеи и програми. Ама защо й бе на църквата да му приглася?
Всички висши родни политици побързаха да се отъркат в канонизацията от 2 април. На нея присъстваха и президентът Първанов, и вицепрезидентът му Ангел Марин, председателят на Народното събрание, и куп още хора, които искаха да станат симпатични на избирателя-националист.
Българската православна църква трябва да спре да се занимава с несвойствени за нея дейности, като пиар и политиканстване. Чакам я вече двайсет години да се погрижи за душите на грешници и страдалци.
Да направи комуни за наркоманите, да организира неделни училища за децата и да спре да пробутва обучение по християнство в светските училища.
Къде са й приютите за бездомници, за които и държавата отказва да се грижи? Защо не заеме позиция по въпроса с трансплантациите и не призове миряните да даряват органите на своите близки, за да спасят чужди животи? Защо нейни емисари не се погрижат за децата от домовете са сираци, а ги оставят да се препитават като магистрални проститутки и дребни престъпници, свършващи в затвора? Защо не работят и със затворниците и циганите, а ги оставя на по-активните евангелисти?
С такива миролюбиви и богоугодни неща трябва да се занимава православната ни църква. Да стои далеч от държавата, политиката и светските дейности. С припомнянето на исторически вражди със съседни държави тя завива точно в обратна посока.
