Аз работя във ведомство. В кое точно няма да казвам, знаете защо. Работя там от няколко години, но през ден си казвам, че скоро, съвсем скоро, ще напусна. Едва ли. Тук никой не напуска.
Когато започнах работа, сякаш влязох в друг свят.
Бях на 24, току що завършил образование във Великобритания, с мечти и надежди, че нещата в България могат да се променят. Изкарах едномесечен стаж с Министерството, а те пък взеха, че ми предложиха договор. Скоро направиха конкурс за мен и по чудо успях да си спечеля държавната служба. Тази история надали ще я чуете друг път. Останалите ми колеги са влезнали по каналния ред - с връзки.
Първите месеци от работата ми се учех. Учех се на глас, стойка, походка и лицемерие.
- Това е походката ми "Министерството". - показвах на приятелите ми - А с такъв глас говоря, когато разговарям с другите Дирекции. - Всички прихваха да се смеят.
Учех се на мода. Ведомствената мода в България е нещо, което няма еквивалент в световен мащаб. Мъжете, костюмари, изтипосани, по-младите гладко обръснати, по-старите - с дебели мустаци. "И аз ми трябва да си пусна мустак?", питах се. Наблюдавам ги дъртите коцкари, нямат мира. "И аз ли трябва да се заглеждам изкусително след всяка колежка, която мине по коридора?". Понякога, когато се налага да заговоря някой от тях, усещам дъх на евтин алкохол. "А бе, Пепи, нали се закле, че си спрял да пиеш в работно време?"
За колежките е още по-зле. Постъпи преди време една нова, височко момиче. Голямо. Идваше на работа с костюми. Ала на тези дълги крака всяка пола седеше някак си къса. Хубаво къса, виждаха й се колената, а когато носеше токчета, прасците й се очертаваха в спортна стойка.
Всяка сутрин, когато идваше на работното място, колежките я заглеждаха със завист. Погледът им бе следният - от пръстите на краката, до главата, преценяваха всеки сантиметър, кокошките.
Спираха се на колената й, естествено, за да я накажат заради това, че е хубава. Тя се изчервяваше и я придърпваше надолу. Сподели ми, че шефът й направил забележка - групово се били оплакали от външния й вид, не бил подходящ за Министерството.
Докато в Европа хората гледат да се обличат удобно, във ведомството трябва да се обличаш сходно. От тогава започна да носи само панталони, с един номер по-големи от фигурата й, а аз изгубих една от малките ми радости.
А другите колежки... Само да можеше и ти да ги видиш! То не са едни панделки, едни фльонги, бижута, гримове, лакове за нокти. Влизам в кабинета на едната, там шефката седи препарирана и не смее да мръдне. Току-що колежката й била направила маникюр.
Изведнъж забелязвам - ама те двете са си заприличали като две капки вода. Хриси е на 27 от Кърджали, пък шефката тази година ще става на 42 и с всичко настойчиво показва, че е от София.
И двете са облечени в черно, вчесани са еднакво, лицата им са добили сходно ехидно изражение. Хриси, от мазнене и лизане на г..з, е заприличала на шефката, а шефката смуче жадно от младостта й. Горката, изглежда състарена и изкуствена, но доволна. "Метаморфозата".
- Даааа. Какво имааааа? - казват двете в един глас.
- Какво правите, уважаеми? - питам, без всъщност да искам да знам. Дошъл съм просто за един подпис.
- Хриси си е купила магнитен лак, виж колко хубаво седи. - казва шефката, размахвайки ноктета. - Да ти сложим ли и на теб?
- Лак не нося в работно време, ама айде, за вас, хубавици, на всичко съм готов. - казвам иронично. Те се кикотят, не им се иска да схващат, а очите им блесват с пълна сила. - Идвам за един подпис, удобно ли е?
- Айде ела след 5 минутки, трябва да ни засъхне лакът.
Най- се забавлявам като ги видя същите кокошки в стола. С цялата им класа, стил, походка и отработени движения и реплики. Чакат с табличките за кюфтенца по 60 стотинки. Колко сте ми гнусни, да знаете.
Другото, което забелязвам в стола, са бременните. Да си жена и да работиш в Министерството е благодат. Първо, за да работиш тук, означава, че трябва да имаш я богат мъж, я богата бащица. Няма друг начин да се издържаш със заплатите, които взимаме. Иначе е ясно, изкарваш година-две във Ведомството, забременяваш, излизаш по майчинство.
Като се върнеш след 2 години, всичко е същото, и на йота не е мръднало. От скука забременяваш пак. Още две години. Упражнението може да се повтаря, докато мъжът ти плаща за това. Все пак държавната служба е по-упорита и от най-упорития мъж.
Добре, че кюфтенцата са по 60 стотинки. Барем сме успели да се наядем на обед, и да не трябва да мислим за вечерята. Понякога вечер ходим на прием. На банкет, на коктейл, на политическа сбирка, или на каквото друго излезне, стига храна да има. Колежките - наконтени и префърцунени, колегите - пияни на кирка. Българският държавен елит, който завива пържолки в салфетки и си ги прибира по джобовете.
Четете и сигурно ви се доревава, защото сега разбирате къде отиват парите ви от данъци. В панделки, лакове за нокти и евтино уиски, търкалящо се по пода на Дирекцията. Мога да ви разкажа още много, но знам, че не трябва. Защо ли още не съм напуснал?
Защото навсякъде е така.
Гратс Метеора.Даам,не върви някси When Death Calls Но това на Юрая е добро доста.И върви с водката дето съм я зачукал в момента.Като стана дума,а наздраве.А инак връщам жеста с най-великите на всички времена и една от най-жестоките им песни: http://www.youtube.com/watch?v=cpys1c3jCNs
Ей ти туканкана и текста, да са ни мъчиш... Circle of hands, cold spirits plan Searching my land for an enemy Came across love's sweet cost And in the face of beauty evil was lost Sky full of eyes, minds full of lies Black from their cold hearts, down to their graves Murdered the dawn, spreading their scorn Cursing the sun of which love was born We must keep them away or pretty soon we'll pay But count the cost in sorrow Sacrifice the future has it's price And today is only yesterday's tomorrow We must keep them away or pretty soon we'll pay But count the cost in sorrow Sacrifice the future has it's price And today is only yesterday's tomorrow, tomorrow Tomorrow, tomorrow Tomorrow, tomorrow
Уникална песен! Мерси, Бенджи! Наздраве и от мен. Аз съм на домашнянка от мойта си... Купешко не близвам, освен ако не си заслужава жертвата!
Ей ти тукнкана и текста. Да са ни мъчиш... While the sun hangs in the sky and the desert has sand While the waves crash in the sea and meet the land While there's a wind and the stars and the rainbow Till the mountains crumble into the plain Oh yes we'll keep on tryin' Tread that fine line Oh we'll keep on tryin' yeah Just passing our time While we live according to race, colour or creed While we rule by blind madness and pure greed Our lives dictated by tradition, superstition, false religion Through the eons, and on and on Oh yes we'll keep on tryin' We'll tread that fine line Oh we'll keep on tryin' Till the end of time Till the end of time Through the sorrow all through our splendour Don't take offence at my innuendo You can be anything you want to be Just turn yourself into anything you think that you could ever be Be free with your tempo, be free be free Surrender your ego - be free, be free to yourself Oooh, ooh - If there's a God or any kind of justice under the sky If there's a point, if there's a reason to live or die If there's an answer to the questions we feel bound to ask Show yourself - destroy our fears - release your mask Oh yes we'll keep on trying Hey tread that fine line Yeah we'll keep on smiling yeah And whatever will be - will be We'll just keep on trying We'll just keep on trying Till the end of time Till the end of time Till the end of time
Ааааа Метеора,подценяваш ме приятелю.Няма текст на Куин,който да не знам наизуст.Или айде почти няма.Този специално мога да го изрецетирам на един дъх. И сеа,леко със засилка ти пускам е тва: http://www.youtube.com/watch?v=zOc79piZa-A и после това: http://www.youtube.com/watch?v=Bpzxf_flm8M
Бенджи, Тези съм ги изслушал всичките хиляди пъти, само че на винил, братле! Не, че не ми се слушат пак, ама съм "дрът пърч" веке и с нищо старо не мож ма изненада. То и не е това целта на занятието, де...Нали така!? Хайде, остани със здраве и сполай!!! Аз да обърна малко внимание на ... Метеорке, ставай! Събуждай се, ма! Ся щи обръщам внимание!
Метеора,много ясно,целта е pure fun батко! А инак точно тези ги слушах на винил и аз.То и немаше на кво друго да ги слушаш.Особенно в СССР Ол дъ бест,брат! http://www.youtube.com/watch?v=dS6aoz0xiBg
Aliyara - не е зле това.Не съм много запознат с Блек Сабат,но май ще ги заслушам.Инак тази песен много ми прилича на това: https://www.youtube.com/watch?v=Q_WHGV5bejk А в момента съм на точно това: http://www.youtube.com/watch?v=GtO6MIKleLg
Ем,на почивка можеш да идеш навсякъде.И кво ше видиш?Палмички и море.Една и съща боза.Виж,да видиш хора,които твърдо вярват,че ги управлява Бог си е нещо тотално различно.Те не са просто изостанали,като някоя бананова република.Те живеят на различна планета.Направо си е зоопарк за комунисти с промити мозъци
Aliyara - Еее,тая песен на Ози има епичен текст.Благодаря,че ми я припомни.И на Пинк Флойд е много добра.А кои детски приказки слушаше?Мен ми беше любима тази: http://prikachi.com/images/155/6117155W.jpg И за Коте Котараче дето събирало цяло лято две жълтички за ботушки за зимата
Бичи,едно време така се измъквахме от даскало.Оправдания от типа "Госпожо,вчера бяхме на концерт и сеа ни болят вратовете" минаваха деба А инак в оня ми период се носех като клошар с вериги по панталона.Малии,ужас. В Ямайка реге фестивал не уцелих ма като се напушех на плажа и пуснеха ония ми ти раста музики и направо сам си праех фестивал
А и да ви съобщя,решил съм ако някой ден имам дъщера,горкото създание да се казва Daenerys Stormborn или в краен случай само Daenerys.Това след като гледах новия епизод на Игра на тронове
А,да.Да стане идиот като мене
Бичи,ма иска ли питане.Астън мартина разбира се.Не само,защото има зверска визия,а и защото е колата на Джеймс Бонд.Макар,аз да съм по-скромен и да искам само едно Пежо 407 2,7 ХъДъИ. А децата ни със Сапункова ще бъдат красиви и умни.Ма и за двете ще трябва да се метнат на мене,заеби Aliyara - колегата,намеква,че си една наша съфорумничка,която наскоро зачезна и ника й е Коя Съм.
Aliyara Е пуснаха ли статията? И от къде е този ник?В Гугъл намерих само някакъв си Ali Yara. Обаче току що докопах някаква бясна руска библиотека в която има преводи на български,не знам защо.Инак библиотеката е мноооого добра. http://www.ruslit.net/index.php?