24-ти май Е националният празник на Република България. Знам, че сега ще поскочиш и ще си ядосан, че някой предпочита Буквите пред Освобождението, някакви християнски светци пред падналите за свободата герои, някакви си там византийци пред истинските българи. Споко, сега ще ти обясня защо 24-ти май е положителният НАЦИОНАЛЕН празник.
А ако не ти харесва, иди и си татуирай образа Васил Левски в реални размери на гърба или дори, още по-добре, целия Апостол на свободата в човешки бой си татуирай на прасеца.
Защо 3-ти март НЕ бива да бъде НАЦИОНАЛНИЯТ празник на България
На тази дата, 3-ти март, през 1878 г. в едно село до Цариград е подписан мирен договор, който слага край на войната между Османската империя и Русия (която, между другото, е управлявана от император, наричащ себе си и цар).
Двете империи имат отдавна сметки за разчистване, като в хода на тази война руснаците най-накрая решават да минат Дунава, при условие че всеки път преди това ги хваща шубето. Санстефанска България никога, повтарям никога не става политическа реалност.
Само 3 месеца и половина след подписването на Санстефанския мирен договор се провежда Берлинския конгрес, който, с цел да намали руското влияние около Проливите (обобщено така се наричат Босфора и Дарданелите), свива бъдещата българска държава значително. И да, бъдещата, защото българската държава във вида на Княжество България започва да се появява реално в началото на 1879 г., когато е Учредителното събрание на Оборище и когато е избрано и първото българско правителство.
Следователно Санстефанският мирен договор обявява (част от) българите за свободни (няма как да спорим с органически факти!), но някак въображаемо, без никакво българско решително участие (не опълченците печелят войната) и без този договор да влезе някога в сила. Кой е виновен и защо, няма да обсъждам с теб сега, защото темата е друга.
Всъщност неосъщественият национален идеал, заложен с този неосъществен договор, никога не е донесъл на българите нещо друго, освен душевно страдание, необмислени военни действия и, разбира се, вечно заемане на грешната страна в големите войни, защото все се намира някой да обещае Санстефанска България на три планети.
Защо ще празнувам на 3-ти март?
Гореизложените аргументи съвсем не означават, че не трябва да ти се полага по един почивен ден като за официален празник, за да идеш до Гърция за по-дълъг уикенд или да обиколиш кръчмите в Копривщица (и все по-рядко в Банско заради Цеко).
Напротив, 3-ти март си е празник, на който можеш да си се гордееш колкото си искаш, че си българин, да си протестираш, да си манифестираш... Защото на 3-ти март трябва да празнуваш Свободата.
Да, не е била за всички; да, руснаците стъпват завинаги тук с военните си ботуши; да, съседите са били всички против създаването на независима България. НО! Все пак една част от българите са били свободни. И това със сигурност е много голяма работа.
На 3-ти март е позволено да плачеш вечерта за Клета Майка България, а на сутринта на 4-ти март да плачеш за вода, както плачат българските националисти всеки петък вечер и събота сутрин.
Разбира се идва важнит въпрос: Ако не е 3-ти март националниЯТ празник на България, то коя дата трябва да бъде натоварена с тази функция?
Избери си между 24-ти май (когато честваме светите братя Кирил и Методи), 6-ти септември (Съединението на Княжеството и Източна Румелия) или 22-ри септември, когато е обявена независимостта на Царство България.
Защо 24-ти май е НАЦИОНАЛНИЯТ празник на България
Накратко, трябва да сме наясно, че светите братя Кирил и Методий изпълняват мисия, която е възложена от византийския император Михаил ІІІ. И когато някой се разлюти, че друг не ползва кирилицата и попита гневно и укорително „За чий Хикс братята се бъхтаха и измислиха кирилицата?", вече можеш да дадеш правилния отговор - за тоя на византийския василевс.
Освен това трябва да имаш предвид, че св. Кирил е най-якият и важен шпионин-дипломат на Византия през 9-ти век. Всяка негова мисия има и тайна задача - отива при хазарите да търси мощите на св. Климент Римски, а всъщност договаря освобождаването на гръцки пленници, същото става преди това и в Багдад, и в Дамаск. Всеки път св. Кирил (който през на практика целия си живот носи името Константин) успява по дипломатически път да договори някакви неща, да събере някаква информация и накрая да напише доклад до своя шеф, византийския император и до своя покровител, византийския патриарх.
Освен това няма смисъл да се лъжем, че майка им на двамата братя била българка или славянка. Във Византия през 9-ти век няма никакво значение кой какъв е генетично, защото всички говорят на гръцки и изповядват християнската религия. Нито Константин (стана вече ясно ,че това е св. Кирил), нито св. Методий някога са твърдяли някъде, че са някакви други, освен поданици на императора на ромеите.
След като учениците на светите братя пристигат в България, княз Борис и неговият син насърчават създаването на най-вече богослужебни книги на т.нар. църковно-славянски или още старобългарски език. Тогава, чрез създаването на култура на този език, се създава и идеята за българска народност. Тази идея единствена се оказва устойчива през вековете.
Т.е. този празник ни е важен по друг начин, а не през самите личности на св.св. Кирил и Методий... Но как?
Това е празникът, който реално утвърждава българската народност в съвременния й вид. Това се случва през 1851 г. в Пловдив, където Найден Геров започва да го празнува със своите ученици. Той го празнува на 11-ти май (по стар стил), когато Църквата отбелязва деня св. св. Кирил и Методий. Сега вероятно се чудиш каква е връзката? Връзката е дебела.
Когато Паисий завършва своята „История славянобългарска", може би дори не съзнава, че задава трите направления на това, което ще се случи в следващия век, наричано от учЕните "Възраждане".
Поради заплахата от гръцка асимилация чрез църквата, Паисий си дава сметка, че още от Симеоново време да си българин означава преди всичко да се молиш на Бог на български език. Следователно за целта трябва българите да учат български език. Така между 1815 и 1855 г. в България се случва т.нар. Борба за новобългарска просвета. После, като се поизучили българите на езика си, трябвало да си имат собствени църкви, в които службата да бъде на български език и да бъде водена от български свещеници. Така се стига до Борбата за независима църква.
Повечето български революционери са участвали активно и в двете. Е, когато в рамките на тези две „борби" става ясно, че българите се осъзнават като отделен народ, нормално е да поискат и независимост - така се стига до Борбата за национална независимост.
Празнуването на 24-ти май е свързано и с трите борби на българите през Възраждането. След Освобождението през 1878 г. в териториите, които все още били под властта на Османската империя, но били населени с българи (Македония и Тракия, а също и до 1885 г. Източна Румелия), това бил денят, в който те изразявали своята национална принадлежност. Българинът празнува „своите" букви, своята принадлежност към народа, който говори този език и който може да се моли на него в „своята" църква.
Защо все пак ще празнувам на 3-ти март?
Напомням ти - България все пак става на практика независима държава. Аз ще празнувам на 3-ти март, като ида на гости на родителите си и с разговорите за историята на този ден запазим паметта.
Ако всички изброени аргументи не ти стигат, не се напъвай да мислиш, а иди и поплачи за CLETA MAJKA BALGARIQ.
БРАВО, даскале!!!
Честит празник !
"А ако не ти харесва, иди и си татуирай образа Васил Левски в реални размери на гърба или дори, още по-добре, целия Апостол на свободата в човешки бой си татуирай на прасеца." - даскал ли си, какъв си, ц-ц-ц-ц-ц , много грозна приказка
История FROM dummies for dummies... Авторът, напълно свободен си да празнуваш национален празник, когато ти е кеф. Ако искаш на разамана, ако искаш на байрама, ако искаш и на лятното слънцестоене Фактите са, че 3 Март, независимо от стеклите се след него обстоятелства маркира пределна за държавата ни дата. Пределът, който слага край на 5 века забвение и тотална липса от световната карта. Каквото и да се е случило след това на нас и на държавата ни, то се е случило на държавата България, която 5 века не е съществувала. Което безспорно е най-тежката "криза", сполетявала народа ни през официалната ни история. Пък, ако искаш си празнувай 24 Май и глаголицата, която НЕ използваме. А вместо нея използваме "Кирилицата" създадена* от Климент. *По-скоро синтезирана от латиница и гръцка азбука (И двете производни на тракийска писменост) А за Съединението и Независимостта, ако се ползва твоята логика, трябва да оплакваме последиците от Втората Балканска Война... Че и от двете Световни в последствие. А иначе, всеки си има право на мнение. The opinion is like an asshole. Everyone has one.
Както винаги, който не плаче достатъчно сърцераздирателно за KLETA MAJKA BALGARIQ, бива обявен за турчин и предател.
С такива патриоти - такава държава
Винаги съм се чудел, защо безродниците се гордеят, че са такива? Вярно, и голото тупане по гърдите "Булгар, булгар" не е за гордост, но поне го разбирам. Хората търсят нещо, с което да се почувстват значими. А първите? Дори и да са най-големите гении, не виждам никакво основание да се гордеят с нихилизма си. А го правят! "Дърво без корен лесно се отсича. Пречупва се. А после се гори. И много трудно някой го обича, щом то на корените не държи." (взето от Блога на Чарли)
А аз пък винаги съм се чудел кой определя кой е патриот и кой безродник Щото обикновено тия дето са най-патриоти от тях най ни е срам....
Аз не ги определям, те сами го правят. И ако за патриотите, го поставям под съмнение, за другите не е необходимо.
Май не знаете какво е нихилизъм..... Защо в главите на патриотите има само две положения - или се биеш в гърдите и плачеш за КLETA MAJKA BALGARIA, или си тотален родоотстъпник? Няма ли някакво средно положение? Предният ми коментар става все по-валиден с всеки следващ минус, който му цъкнете. Ако не изпадаш в патриотичен гърч при всяко споменаване на Ботев, Левски, Батак, знамето и всякакъв символ свързан с освобождението и родината, то ти си безродник, турчин, предател, соросоид и тн. За обида и нещо грозно се смята появата на името Левски във всяко изречение, което не боготвори тоя човек. Точно ей такива крайни пишман патриотски настроения обезличават делата на хората от онова време. Използват се, за да помпят самочувствието на хора, които нищо друго не са направили за народа си освен да нарекат някой "рязан предател" и да споменат детайли от аналната хигиена на въпросния турчин под прикритие. "Хората търсят нещо, с което да се почувстват значими." Да, и това нещо са подвизите на хора от миналото, за които са нямали грам заслуга, но са първи, когато се появи възможност да се изкарат по-по-най на чужд гръб, обикновено в махленски спор в нета или в кръчмата. Всеки народ се гордее колко е велик, всеки жител на населено място се гордее, че е родом от там, гордеем се от кой квартал сме, от кой отбор сме и прочее безпочвени поводи за гордост. Гордост е чувство на задоволство от нещо свършено. Затова аз се радвам, че съм българин не се гордея.
Тролове, разпространяващи съмнение, несигурност и страх. Виждам все същите писаници на 2 юни и 19 февруари.
Както казах, аз никого не определям като безродник. Те само го правят. -> Защо в главите на патриотите има само две положения - или се биеш в гърдите и плачеш за КLETA MAJKA BALGARIA, или си тотален родоотстъпник? Не, qhasper. Няма такова нещо. Това е само в твойта глава. Ти описваш собственото си разбиране. Вярно, умишлено създадените "патриоти" подкрепят твоята теза, но те точно с тази цел са създадени. Да оберат маргиналите и да отблъснат нормалните хора от патриотизма. Пък и хора, всякакви. "Безродник" не е равнозначно на "родоотстъпник". Приказките обаче, за "изпадане в патриотичен гърч" пред имената на националните герои, подигравки като "КLETA MAJKA BALGARIA" и прочее, доближават първите към вторите. И не разглеждай гордостта само в тесния смисъл на Августин Блажени. Липсата на идеали, към които да се стремим, липса на ценности, върху които да стъпим, липса на ориентири, които да следваме, доведе до разпад на българското общество. Една след друга се сринаха обществените системи - образование, здравеопазване, социално осигряване. В резултат маргинализация на на все по-голяма част населението и огромна емиграция. Влязохме в една спирала надолу и не знам, как и дали ще излезем. Ако не споделяте, поне не хулете патриотизма. Хората имат нужда от него. Имат нужда от нещо, което ни обединява. Имат нужда от Васил Левски и Христо Ботев , имат нужда дори от победите на Гришо и "Лудогорец". Помисли държавнически, ако можеш, и не наричай националната гордост "безпочвена". Обществото, за да оцелее има нужда от нея.
Хубаво. Има място за дискусия дали точно 3-ти март трябва да е национален празник, съгласен съм. Има аргументи и за, и против – и си струва те да бъдат чути и осмислени. Някои такива са споменати в статията. Дотук добре. Не ми е ясно обаче за какъв дявол е тази демонстративна агресивност. И то агресивност не към някаква враждебно настроена сила, а към клетия читател, който ще има неблагоразумието да се зачете. Защо бе, авторе? Какво ти е направил читателят, че да му набиваш канчето така злостно, без дори да ти е ясно как мисли по въпроса? Ами ако е съгласен с тебе? А? Или пък ако е опонент, който си струва да се изслуша? Или – най-простото – ако е колебаещ се, когото искаш да привлечеш на своя страна? Как мислиш, дали ще успееш? Сещам се за три възможни причини. И трите не са в твоя полза, трябва да отбележа веднага. Първата е, че ти самият не си много уверен в аргументите си. Лошо. Така не се води дебат. Ако си мислиш, че тезата ти ще бъде по-убедителна, като я комбинираш с пренебрежителност, високомерие и обиди – цъ, не си познал. Точно обратното, така всяка теза олеква. Дори и най-добре аргументираната. Втората е, че въобще не ти е целта да спориш за датата на националния празник. Може би просто се вдъхновяваш от собственото си красноречие, та затуй си си намерил „гореща“ тема да се поразвихриш? Или нещо ти е прекипяло (шефът те е скастрил, гаджето те е разкарало, кучето ти се е изпикало на мокета) и търсиш да си го излееш някъде? Извинявай, ама за такива случаи си има други места. Читателите не са нито боксови круши, нито доктори с кушетки. И третата (най-неприятната) възможна причина, е че според теб тази агресивност е неразделна част от родолюбието, патриотизма и националното самочувствие. Ако е така, значи си от тия, на които трябва да се забрани да се праскат за родолюбци и патриоти. Защото „правят черно лице“ (както казваше баба ми) и на нацията, и на самите понятия „родолюбие“ и „патриотизъм“. И вместо да възбуждат националното самочувствие, всъщност насаждат национален нихилизъм. Ако перифразирам една популярна мисъл – „Покажи ми патриотите на една нация, за да ти кажа какво представлява тя“. Мисля, че българската нация не е чак толкова изпаднала. Надявам се да не е третата причина. При първите две все пак има възможност за освестване.
3-ти март е национален празник, откак съществува Княжество България. Комунистите, след като се укрепиха във властта след 9-ти септември, премахнаха този празник и то не само като национален, ами и като официален празник. Целта беще нищо да не напомня на новите поколения за тази България, която беше преди тях. Сега, задайте си въпрос, кой иска да се премахне отново най-стария в новата ни история празник, ако не безродните субекти –бившите комунисти.
"Съгласен съм с тезите за 24-ти май, но кому е нужно противопоставянето на големи български празници един срещу друг? Защо изтъкването на делото на Кирил и Методий, Съединението или обявяването на Независимостта, трябва да се противопоставят на раждането на българската държава? Защо човек си празнува рождения ден? Ами, че той няма никакво заслуга към него? Значи, според аФтора, трябва всяка година да празнувам завършването си (мигар, благодарение на това не съм постигнал всичко в живота си?), а рождения ден да не го признавам? Или по-скоро само да го ползвам за обикаляне на кръчмите. Емилчо, ти дай пиенето, повод ще си намерим винаги." Нямаше как да не повторя тези редове!