На предизборния български мегдан вече се явяват и заявяват твърде много кандидати за водачи на хорото. Социологическите проучвания на тема "Ако изборите бяха днес..." зачестяват и допълнително ожесточават и без това ожесточения обществен въздух.
Финансовият министър се включва с внезапни данъчни хрумки, целящи по собствените му признания справедливост, вероятно заради това и предизвикали бурен дебат и остро негодувание. Данък върху лихвите, данък върху хазарта и международните транзакции добър или лош икономически ход са, могат ли да бъдат въведени от днес за утре, без предварителни разчети и подготовка, не се ли нарушава тайната на влога, какви мерки ще вземат банките, за да опазят печалбите си? - Всички разумни въпроси са затъмнени от множество бъбриви тези, които, преведени на масов език, гласят: трябват им пари за изборите.
"Каква справедливост, какви пет лева - тогава да се дават детски надбавки за всяко българско дете", крещи шепнешком една част от народа, а друга част: "Откъде да се вземат пари като няма производство! Само знаят да смъкват кожи от гърба ни!"
Много спецове - малко пари
Амнистията на незаконните строежи със задна дата също уплътнява напрежението, защото възникват основателни тревоги сред населението, че таксите за узаконяване на остъклен балкон, гаражна клетка и мутробароков дворец ще са еднакво високи и еднакво неясни, и че се създават предпоставки за доразвиване на корупционни практики.
Разбира се, първенец по възможности за предизборна демагогия и популистко празнословие е бъдещият референдум за АЕЦ "Белене". Кога ще се проведе, не е ли предварително опорочен, легитимен ли е, противоконституционен ли е въпросът, може ли да се промени или трябва само да се редактира, колко ще струва референдумът и кой ще плати?
В тая точно говорилня няма неупражнили се: всеки е сведущ и спец с надеждата водата толкова да се размъти, та именно най-правилната политическа сила да улови най-голямата риба. Сидеров обичайно е най-радикален: на консултациите при президента пришива и НАТО към "Белене".
Уморени от отчаяние
Сега да го изречем на неполитически език: времето, в което живеем, е много трудно. Причините за това са и от световен мащаб, и съвсем нашенски: с изключение на една или две "проблясъчни" години България бе управлявана твърде зле от своите правителства, избрани легитимно от нас, българските граждани.
Широко се разгърнаха практиките на свръхегоизъм и цинично забогатяване по върховете на властта и се разпростряха като метастазни клетки по административните структури надолу. Създаде се един затворен в алъш-веришите си псевдоелит, главно от партийци по върховете и прилежащите им икономически структури и групировки, изземащ целия икономически и жизнен ресурс на държавата и спъващ всяко свободно предприемачество.
Затова и сега, когато сме достигнали дъното на отчаянието и сме в предверието на зимата и изборите, е добре да предупредим изтъпанилите се на българския ни мегдан кандидати за водачи, че търпилото ни е към края си. Че сме се наслушали на демагогии. Че активните мероприятия, все едно кой ги инициира и кой провежда, все едно по коя телевизия и в кой вестник, са ни дошли до гуша.
Всъщност не свинчо, необходимо е мнозинство 2/3, които са всъщност дори само 160 депутата. И да Родриго - това да забраниш на необразованите да гласуват не е шега работа, така че конституцията не се променя просто "ей така". Като се налага - се прави.
>необходимо е мнозинство 2/3 Не. >http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F >Действащата обаче може да бъде променяна и от обикновено народно събрание с мнозинство от три четвърти от всички народни представители. Отново си прекрасна илюстрация за точно онзи тип невежо убеждение, който, според мен, е типичен за хора като теб - провинциални души, заседнали завинаги на едно място - географско, историческо, в кариера, образование и лично израстване. Ти си убеден в някакъв съвсем конкретен факт. Нормален човек би проверил дали не греши още при първия намек, че е възможно да е така. Разумен човек би проверил дали не греши дори преди такъв външен намек, стига да има достатъчно трезва мисъл и да няма проблеми със самочувствието, което да изпитва нужда да избива като се самоубеждава, че е винаги необходимо прав. Ти, обаче, не намираш за нужно да провериш дали не бъркаш. Защото си убеден, че си прав. А всъщност грешиш. И то много, ама много често.