Едно от нещата, които не подлежат на централизирана регулация в ЕС, е по-голямата част от данъчната политика на отделните държави. И слава Богу!
В България - за добро или лошо - сме свикнали с плоския данък от 10%, затова от ставките на някои други членки на Евросъюза на обикновения данъкоплатец у нас направо може да му се завие свят.
Трудно е да го повярваме, но официалният данък върху доходите в Дания стига до невероятните 55,9%. Точно така - доста над половината от това, което някои граждани на скандинавската страна печелят, отива в хазната.
И още по-невероятно - хората там намират това за напълно редно.
Къде в Европа се плащат най-високи данъци и къде - най-ниски, къде се намираме ние в скалата и оправдано ли е облагането с големи налози - поне според населението?
Според американската неправителствена организация Tax Foundation, именно Дания е страната с най-високи данъци върху личните доходи - 55,9 на сто по данни от 2022 г. Следват Австрия с 55 на сто и Португалия с 53%.
Това са и десетте страни в Европа с най-високи данъци:
Дания | 55,9 |
Австрия | 55 |
Португалия | 53 |
Швеция |
52,3 |
Белгия |
50 |
Словения | 50 |
Нидерландия |
49,5 |
Испания |
47 |
Франция |
45 |
Германия | 45 |
В първенеца Дания общият данък се формира от сбора на два налога - общински и национален. Първият може да варира според общината, като има различни отстъпки - например за хора, които пътуват повече до работното си място.
Националният данък пък е прогресивен - според дохода - най-бедните дължат само 8%, а най-богатите - до 22,99%. Правилото е, че общо плащаните данъци не може да надвишават 55,9 на сто от спечеленото, но реално далеч не всички датчани се облагат с толкова голям процент от дохода си.
Срещу това обаче немалка част от хората в страната приемат данъците като инвестиция в бъдещето на обществото и страната и одобряват качеството на живот, което финансират с налозите си.
Високите данъци например позволяват доста повече равни възможности за различните социални групи - голяма част от образованието, включително и висшето, е безплатно. Така стоят нещата и със здравеопазването, което се финансира от държавата и общините, а не от осигурителен фонд.
Родителите получават 52 седмици отпуск за отглеждане на дете, като 32 от тях се плащат от държавата.
Швеция също е известна с високото одобрение, на което се радват високите данъци сред населението, тъй като с тях се финансира високо качество на обществените услуги.
Образованието там също е безплатно, но в реалния смисъл на думата - на родителите не се налага да купят дори и един химикал.
Нещо повече - данъчната агенция на Швеция - Skatteverket, може да се похвали с особено високо ниво на доверие - на трето място в страната сред всички институции.
Високите данъци на Австрия също покриват пенсионното, социалното и здравното осигуряване.
Обратното - в България например - една от страните с най-ниски данъци в Европа, 10-процентният плосък данък не покрива социалното, пенсионното и здравното осигуряване. За него работещите плащат още около 13 на сто от дохода си (без да броим процента от същите осигуровки, поет от работодателите, който е по-висок).
Ето и кои други страни на Стария континент са с най-ниски налози:
Румъния | 10 |
Северна Македония | 10 |
Босна и Херцеговина | 10 |
Унгария | 15 |
Черна гора | 15 |
Сърбия | 15 |
Естония | 20 |
Албания | 23 |
Чехия | 23 |
Словакия | 25 |
Ако съдим по България малкото данъчно бреме (макар и едва ли само то) води до по-големи директни разходи за гражданите за обществени услуги като образование и здравеопазване - в здравния сектор около 50 на сто от разходите за лечение се плащат от джоба на пациентите.
Очевидно е, че данъчната тежест е по-ниска в страните от Балканите и Източна Европа. Идеята е, че по-малките налози привличат чуждестранни инвестиции - заради намалените разходи за работна ръка и производство.
Това пък би трябвало да води и до по-бърз икономически растеж.
Дали по-високи данъци биха осигурили и по-добри обществени услуги в тази част на Европа обаче е съвсем друг въпрос.