Има притча с неизвестна за мен националност, в която се разказва за един човек. Този човек разбрал, че скоро всички кладенци в селото му ще бъдат заразeни и който пие вода от тях, ще полудее.
Не ме питайте как точно е разбрал. Разказал на всичките си съселяни какво знае и започнал кампания по запасяване с незаразена вода. Никой не му повярвал, НАСА официално отрекла за подобна опасност и всички обявили главния ни герой за луд.
Той, както всеки себеуважаващ се луд, не се впечатлил особено и въпреки всичко натрупал в мазАта си солидни запаси от вода. Минало, що минало, кладенчовата вода наистина се оказала заразена. Аха нашият герой да каже: "Казах ли ви?!" и установил, че няма на кого да го каже.
Съселяните му до един пили от водата и всичките разправяли някакви небивалици за фискална стабилност и изфабрикувани атентати. Нямало какво друго да прави нашия герой, освен да каже на полуделите, че са луди. И съвсем в реда на нещата те го обявили за луд.
Живял той така известно време, нормален сред луди или луд сред нормални, накрая не издържал на самотата, пил и той от водата, полудял (или станал нормален, в зависимост от личната интерпретация) и заживял щастливо, бръщолевейки глупости като всички други.
Когато стане въпрос за политика и обществени въпроси, аз се припознавам с лирическия герой от тази история. Седя, слушам и се чудя да пия ли и аз от лудата вода. Докато се чудя, решавам, че е крайно време да се подстрижа и отивам в кварталния фризьорски салон "Стил".
Клиентът еднозначно може да заключи, че името на салона е избрано преди да е бил аранжиран интериорът - по зеленикавия теракот се разнасят валма разноцветни коси, в кюмбето в ъгъла пращят влажни дърва, а на ожулена масичка в средата на помещението жално гледат избелели каки от кориците на списания за мода и стил, набори на Кеворк Кеворкян.
От друга страна, подстрижката струва пет лева и ако си притежателка на дълга и чуплива коса, която рядко решиш, даже не ти прави впечатление колко криво всъщност са те подстригали. РАЙ! Та отивам, сложила физиономията си за фризьор, сядам на почти-кожено диванче, което лятно време ти запарва дупето и си чакам реда. Преди мен разговорлива, средновъзрастна жена, получава месечната си доза подмладяване.
Докато бистри някакви вселенски въпроси като: "Дали индийците са цигани или циганите са индийци?" и "Откъде можеш да си купиш най-евтините перли за коса в квартала?", почти се унасям. Госпожата се оттегля зад импровизирано полупрозрачно параванче в зелен цвят, накичено с шарени цветя от плат - отделението за кола маска.
Идва моят ред. Фризьорката пуква едно голямо, възмутено балонче, когато вижда косата ми и заджвака яростно с уста и ножици в почти синхрон. Гласът с вкус на високочестотен лимон се провиква иззад параванчето:
"Вие гласувахте ли на референдума, бе?"
"НЕ!" - твърдо отговаря между джваканията фризьорката. "Аз искам вотът да е невалиден!"
"Щооо?" - провлачва глас госпожата и въпросът й се слива със стенанията на хиляди умиращи косъмчета.
"Щото така протестирам!"
"Против какво?" - разумно пита госпожата.
"Против политиците" - заключва фризьорката, стрижейки ме усърдно.
"Аз пък ходих." - включва се смелата унищожителка на косми зад паравана, на чийто образ нямам щастието да се насладя. "Ама не гласувах!"
"Е как така?" - пита фризьорката.
"Еми, отидох и написах на гърба на бюлетината моето мнение! Щото съм против атомните централи, като цяло! Ян Ван Хелсинг казва, че има изобретатели, които добиват енергия без нищо" - разяснява жената без образ.
"Как така от нищо?" - намесва се отново госпожата.
"Е така! От въздуха ли, от някви космически енергии ли, не ми стана точно ясно!"
"И какво написа на гърба на бюлетината?" - пита фризьорката.
"Еми, написах, че са долни манипулатори и че съм твърдо против!"
"Е що просто не гласува с НЕ! Така бюлетината ти няма да се зачетееее!" - госпожата започва да ми харесва. Намирам я почти разумна.
Фризьорката пука рекордно голямо балонче и нарушава настаналата тишина.
"А ти?" - обръща се тя към госпожата. "Гласува ли?"
"Аааа, да, гласувах! С ДА!!!"
"Що, ма? Ти луда ли си? Ако стане Чернобил тука?!" - възмущава се жената без лице и като че ли дърпа по-рязко лентата с кола маска.
"Мииии, да правя сечено на Бойко Борисоооов!!!" - по-скоро изпява госпожата.
"Аааайде, честито!!!" - по стара берберска традиция се обръща към мен фризьорката и махна лекьосаното покривало. Отдъхвам си дълбоко и се благодаря, че никой не ни пита дали да започваме война. Луд сред нормални или нормален сред луди? Тръгвам си още по-объркана.
