Ученият, прочул се около мисията Rosetta - Мат Тейлър, без съмнение в момента е по-известен с ризата си с поразсъблечени жени, отколкото с научния си пробив. След огромен скандал, предизвикан от гневните реакции на феминистките относно "неподходящата дреха", с която беше облечен, Тейлър се разплака на брифинг и заяви: "Направих голяма грешка и засегнах много хора. Много съжалявам за това".
Мнозина биха празнували неговия плач като победа на феминизма.
Не е ли победа голям учен да се извини по телевизията и да се разплаче заради демонстративния си сексизъм? Феминизмът е изминал дълъг път, за да има толкова голямо влияние...
Има обаче и друг начин да бъде възприета тази ситуация - не толкова като победа, колкото като знак за промяна в тактиката на феминистките.
Вместо да атакуват същинските причини за неравенството на жените, те са преминали към очерняне на отделни хора.
Даниъл О'Райли, комедиант, по-известен с женомразското си алтер его Dapper Laughs, изгуби ТВ шоуто си, а в обществото се появи натиск върху хората, които не го заклеймиха публично.
Американският "пикапер" Жулиен Блан бе принуден да напусне Австралия, след като стана мишена на потоп от критики за "семинарите си за свалки", препоръчващи мъжете да използват тактики на тормоз и злоупотреба, за да привличат жените.
Феминизмът, макар да е много важно социално движение, е изложен на риск да се превърне в репресивен инструмент за тормоз.
Насочването срещу отделни лица, независимо колко зловредни може да са те, бележи промяна от по-трудната, дългосрочна мисия да бъдат държани отговорни институции като прокуратурата и други държавни органи.
Вместо да хабят толкова енергия за атаки срещу един мъж за това, че е носил сексистка риза, не е ли по-добре феминистките да се концентрират върху производителя й.
Наистина ли ризата на Тейлър е по-проблемна от цял бранд, произвеждащ облекло, наречен "Порнозвезда"?
Сегашният климат на макартизъм в някои части от феминисткото движение и левицата е толкова дълбоко вкоренен и вреден, че има активни опити да бъдат поставени извън закона някои възгледи и позиции, само защото те оскърбяват някого.
Петициите срещу отделни лица изглежда са сегашният заместител на политическата борба срещу същинските причини за женомразството и другите социални несправедливости.
Петициите надделяха над политиката
Уелският футболист Чед Еванс е единственият играч от Премиършип, който е осъден за изнасилване, от многото обвинени в същото престъпление, и все пак феминистката енергия в момента е насочена срещу него лично, а не срещу системата на правосъдие, която не гарантира справедливост на жертвите на изнасилвания.
Отдавна е известно, че футболът е развъдник на ендемично женомразство.
Какво обаче правят феминистките срещу културата в рамките на този спорт, според която няма нищо лошо групи мъже да се възползват от влиянието си, за да примамват млади, лесно впечатляващи се жени в хотелски стаи и да се изреждат да ги "ощастливяват"? Не е ли време английската футболна асоциация примерно да проведе кампания "Вън сексизма от футбола"?
Няма как да изпитваме съчувствие към Еванс, най-малкото защото той упорито отказва да признае вината си и не демонстрира никакво съжаление.
И все пак е по-смислено да се води война срещу футболната асоциация, заради бездействието й по отношение на заразния сексизъм във футбола.
Подходът "забранете този извратен боклук" започва да изглежда повече като цензура, отколкото като прогресивна политика. Политическият протест и разгорещеният дебат биват заменени с манталитет на лов на вещици.
Изглежда, че феминистката общност е забравила как да се бори с институциите.
Днешната тактика е да се събере тълпа и да се запуши устата на всякаква включваща нюанси дискусия или дебат.
Патриархалното общество е оставено на мира, докато злите и противни мъже биват изправяни на кладата един по един.
Миналата година над 20 студентски съюзи във Великобритания забраниха песента на Робин Тик "Blurred Lines", за която масово се счита, че представя в позитивна светлина изнасилването.
Но когато Академията за ислямско образование и изследвания проведе събитие на територията на Лондонския колеж, в което бе приложена полова сегрегация, делегатът на Националният студентски съюз на Великобритания от "Кингс Колидж" заяви, че "половата сегрегация трябва да бъде зачитана, макар и не толерирана, в институциите, осигуряващи висше образование".
Политиката на идентичността и зараждането на феминистката скъпоценност - тенденцията към сочене с пръст към всичко и обвиването на всяка жена в дебел пашкул - прераства в непропорционална насоченост срещу отделни оскърбяващи женските чувства хора, а не срещу култура, която им позволява да го правят.
Депресиращо е, че текстът на една песен е по-легитимна мишена за феминистките, отколкото университетите, подкрепящи половия апартейд.
Да, изключително важно е да бъдат държани отговорни мъжете, нарушаващи правата на жените, но феминистките активисти вече би трябвало да са научили, че държавата и институциите позволяват на мъжете да извършват престъпления, и съответно би трябвало да се концентрират върху стремежа към промени в корена на проблема.
Напоследък обаче изглежда сме тръгнали назад.
Сякаш феминисткото движение е изгубило силата и увереността си ефективно да се изправя срещу институциите.
Моралното превъзходство и културата на "изправяне на позорния стълб" е изместила политическия активизъм.
Феминистките имат дълга и достойна история на успешна борба срещу държавни институции и корпорации. Сега тя се удавя в море от злост.
Изградили сме феминисткото движение върху желание и стремеж да оспорваме и да се борим срещу стари възприятия и "общоприети истини".
Сега феминизмът е изправен пред опасността да се превърне в автократична машина, която предпочита да организира позорна клада, вместо да се опитва да променя системата. Самата кръв на феминизма има риск да се превърне в киселина.
Егати болното съсайъти... Един учен да влиза в обяснителен режим пред глутница озверели, кудкудякащи, не снасящи кокошки, пишка невидели.
Нищо чудно, че една сюрия кифли, не можещи да различат комета от козметика, се хваща за ризата на един учен мъж. Ами за какво да се хванат, като кифленските им мозъчета, даже колективно, не могат да смелят и частица от продукта на учения мозък. Между другото, при бегъл оглед на снимките не открих върху въпросната риза нито една забранена за показване женска част. Нямам намерение да гледам под лупа, оставям тази висикоотговорна задача на феминистките и феминистите. Очаквам рейд по музеите и изхвърляне от тях на Ботичели, Тициан, Гойа и др. И ми става страшно. Страшни са не кифлите а поклоните на върхушката, задаваща тона и атмосферата на западното общество, пред кифленската логика, която може да докара до сълзи един достоен учен. Желязна логика. Купува нож - значи планира убийство. Купува кибрит - значи планира палеж. Носи предизвикателна риза - значи планира изнасилване. Апропо, за изнасилването. Аз лично, бих осъдил изнасилвачите на скопяване без упойка. (Само не ми възлагайте тази операция, аз пиле не съм клал.) Но само когато изнасилването е доказано без сянка на съмнение. Иначе обвинението в изнасилване е перфектно и безотказно оръжие в ръцете на злобни жени. След едно такова обвинение, дори да отърве затвора, човекът е свършен социално и професионално. И докато угаждат на яростта на феминистките, управниците, замаяни от политкоректност извръщат поглед от все по-голямото усилване на ислямизма. Не се сещат да прегледат близката история и да вдянат, че бившият съветски съюз се разпадна не защото КГБ олаби хватката, а от стремеж към прекалена политкоректност. Кой ти гледа, трябват повече гласове. Учените и работниците я гласуват я не, а феминистките и рязаните не пропускат вот. И какъв е логическият завършек? На по-хуйчките феминистки ще им надянат фереджета и ще ги вкарат в харемите. На по-грозничките, също с фереджета - прахосмукачки и други подобни уреди. Политиците пак на ръководни длъжности-евнуси в харемите.
А откъде мога да си купя такава риза? Размер М, по възможност...
Уебкайве, изоставате. Проблемът на тоя пич отдавна вече не е интересен. И все пак бих препоръчал да се прави разлика между реалния феминизъм и феминацизма на изтрещелите еманципатки, които направиха скандала.
Никакъв феминизъм. Само средното пръстче на Педихлопова натрака по клавишите мировата й скръб, че озверялата коч-команда я подминава.
http://www.youtube.com/watch?v=n2Y6VH4PShQ Единственото, което не ме кефи в облеклото му, е ризата. Той все пак е учен и би му отивало да се облича малко по-стилно, а не като порно-звезда от 90-те Трудно ми е да взема такъв човек насериозно. Както каза жената в клипа горе - every group has extremists и that is not feminism. Feminism is about equal rights.
Ценното в този човек е на 20см над яката на ризата. Ама отде у кифлите и у ролинс акъл да погледнат там.
Феминизмът, както и абсолютно всички леви политически движения са създания и храненици на Финансовия интернационал, техните водачи отлично го знаят, как мислите, решават едни хора да се борят с неправдите и почват?!
А единствената дума, която ми идва за ревливия Мат Тейлър е путьо! Е са ше ме изтрият феминистките!
Мануела, не е скандална, ама е нелепа. За да я носи учен на интервю де. Иначе на плажа в Хаваите- няма проблем! Но статията намеква, че феминистките не се били борели срещу институциите и грешните закони, а срещу отделни мъже. А те сигурни ли са в това? Ако да- къде са им доказателствата? Понеже от всиките примери не разбрах да са получавали одобрение от феминистични организации.
Минке, ти с колко учени си имала работа и на каква плоскост. Щом се хващаш за ризата, явно сама се пишеш към кифлите. И кои са тия грешни закони в ущърб на жените? В белите държави такива не останаха. Затова кифлите нападат ризата на Мат или Пенчо, дето шамаросал непоносимо досадната си жена или Генчо, който зяпал в отвореното до пъпа деколте на Ганка.
Феминизмът не се бори за равноправие, бори се за правата на жените. Тва е една изначално сексистка философия. Ако се бореше за равноправие, щеше да се казва примерно егалитаризъм или нещо подобно. Равноправие и справедливост са нужни, но няма да ги постигне феминизмът, нито борците за мъжки права, които съществуват в резултат от съществуването на феминизма. Модерният феминзъм е средство за мастурбация на псевдоинтелектуални комплексирани жени. За тях тая риза е по-належащ проблем от насилието над жени в страни от третия свят. И е по-лесно и удобно да пишем глупости в туитър, отколкото да променяме изродени традиции.
Наскоро публикувах в blogomania.org една статия с "Тревожни размисли.За някои социални процеси в Европа". Някои текстове попадат в тематиката на тази статия. За съжаление, никой не се опита да ми съчини един критичен коментар. А и аз до 80-годишната си възраст не съм ревал като уважаемият учен с ризата. Ама знае ли човек, може да се намери все пак някой куражлия за един коментар.