Пътувате ли с адския транспорт? Имате кола, значи? И ви е гот? Слушате музика, не стоите прави, не висите по спирките.... Просто не знаете какво изпускате.
Аз нямам кола. И книжка нямам. Возя се всеки ден от краен столичен квартал до центъра на София. Пътуването ми струва левче. За това левче получавам следните екстри:
1. Обонянието ти се тренира да разпознава най-различни аромати - на пот, на тридневна пот, на десетдневна пот, на снощно (пещерска с жълта лимонада), на лук, на чесън, на неизмити зъбки, на манджа, на манджа + цигари + пот (3 в 1, страхотна комбинация), и много други нюанси, толкова различни, колкото различни са хората около нас.
Иска ми се хората да се къпеха поне веднъж на няколко дни, но... ех, мечти... В САТ дишам с около 20% от дебита на белия ми дроб, защото ако си поема дълбоко въздух рискувам да припадна от толкова прекрасни миризми.
2. Забавата - е, къде другаде ще видиш петдесетинагодишен чичо да си свива фунийка от билетчето и после да си чисти ухото с него? Или пък младеж, толкова уплашен от контрольорите, че само при вида им изхвърча от рейса, забравяйки си чантата с лаптопа? После преследваше заветната чанта с такси, по-евтино му е излязло от левчето за билет.
3. Когато се возиш в един и същи рейс по едно и също време, забелязваш, че
хората, с които се возиш, са едни и същи. Като едно малко семейство.
Знаеш къде слизат, какво работят, колко деца имат, защото в някое задръстване сте си говорили за това колко е шибана държавата ни. Тоест печелиш и приятели. И то само срещу левче!
4. Можеш да завържеш връзка с чужденец! Колкото и да ви е странно - да, има чужденци в обществения транспор. Даже веднъж слушах едно наше момче, малко надрусано, обясняваше на негови чуждоземни другари, и те надрусани, че ги е повел да им показва милата ни родина.
И че много обичал тяхната родина - Гърция - заради Аристотел. Боже, какъв капацитет!
5. Имаш предимството да чакаш повече по задръстванията и да четеш надписите по разни сгради. Ако си с кола се предполага, че си гледаш пътя, а в автобуса - зяпаш и четеш различни умни сентенции. Например "По-добре на наркотици, отколкото дебел". А? Знаете ли къде е този надпис Не знаете, щото сте с коли, затова.
6. Ограмотяваш се музикално. Аз лично никъде другаде няма да се докосна до родната чалга. Само един единствен път пътувах в рейс, чийто шофьор слушаше.... Нирвана до дупка?! Каква издънка.
Има и още, още много предимства... Шофьорите са забавни люде и много различни. Ето, едни слушат Нирвана, други - Ивана. Едни карат като откачени, други спят на волана. Трети пък са остроумни, вкарват смешки в ежедневието ни (един крещеше на блъскаща се тълпа: "Айдеее, тъпчете се, тоя е последния, другия ще мине в петъъък").
Завиждате ми вече, нали? Знаех си. Вие си се возете в малките ви скучни колички, а аз ще си пътувам в САТ и ще се развивам и обогатявам душевно.
П.С. Всъщност мечтата ми е да имам книжка, да си купя кола и никога повече да не се кача в рейс. Някой хубав ден...
Юле, ами купи си кола де, те вече ги дават по 2 за лев. Ама ще изпуснеш купона който ни описа.
Обикновено гореспоменатите чичовци са въоръжени със специално отгледан нокът на кутрето, с който да извършват такива богоугодни дейности. Този, който си видяла, явно е бил инженер с надпредничава мисъл и въображение.
хаха...Приятна за четене статия! А от мен - надписи в автобуса: " "Ако не отстъпите място на стар човек, аз ще отстъпя!" Шофьора "Уважаеми пътници, при намиране на забравени вещи, моля не ги взимайте, а съобщете на шофьора. Не забравяйте - заплатата му е малка!"
Авторката забравя нещо много, много важно - ако ползваш САТ по едно и също време с хукналите по пазари и болници пенсионери, можеш да станеш завиден специалист по хуманитарна и хомеопатична медицина и то не за 5 или 10 години, а само за някакви си 5 дена. Можеш да завършиш ботаника с тясна специалност "лековити билки и подправки, природни мехлеми и лекове". Както и да разбереш кой и как ни управлява в момента и кога "ше се оправим". Последното само в случай, че си аполитичен и не четеш вестници. Впрочем в САТ спокойно можеш да си четеш и вестници безплатно, само понякога позата, която си принуден да заемаш, за да следиш текста е леко неудобна и провокативна...
Ошог Драганов, наистина, обърках надписа, а всяка сутрин го гледам и му се дивя, извинявам се.
А едно време, като ученичка, научих стихотворението на Вазов "Опълченците на Шипка" без никакъв проблем, защото вече знаех наизуст Одата за Градския Транспорт ... и още я помня (и на сина му беше по-лесно така да научи оригиналното стихотворение) Ето Ви я: О, Спирка! О, движение славно, о, мрачно движение. Дни на борба с лакти, с юмруци, с коленье. Епопея тъмна, позната и вам, в която и ази съм участвал сам. О, Спирка!.. три часа тълпи недоволни как рейса щурмуват... Кварталите околни уплашено тръпнат на боя с ревът. Пристъпи ужасни, за кой ли път гъсти орди лазят в утринта мъглива. Tела изтерзани потта ги облива. тласък подир тласък, рояк след рояк. Контрольор разсърден спира рейса пак и вика: “Долу от вратите!”. И ордите слизат с викове сърдити и аларма страшна въздуха разпра: “Как не ви е срам бе?! Аман, до кога?!” И с нов дъжд от думи, крясъци, закани за вратата гледа всякой да се хване, изтерзани кости в рейса да намести, и конкуренция всякаква назад да измести. Виковете екнат, смазани реват, масите налитат и падат и мрат. Идат като тигри, падат като круши, и пак се налепват отвън по сто души. Няма веч оръжие, има хекатомба. Всеки чадър меч е, всяка чанта – бомба. Всяко нещо – удар, всяка душа – плам... Чанти и чадъри изчезнаха там. “Грабвайте телата” – някой се изкряска и един кондуктор изчезна завчаска като демон черни над черни рояк, и тълпата изтръпна друг път не видяла контролата градска, такъв бой да е яла, а отпосле ревна и напъна пак. Ремаркето беше прилично на пещ, задушно и пълно с въздух горещ, с миризми ужасни, с кондукторски вик: “Сгъсти се напред”, остават без клик. Майките пищяха уплашени, бледи, притиснати здраво от едри съседи, борбата кипеше отвътре, отвън, на всички в очите блестеше огън. Болнави и здрави от различни раси, викаха, пищяха, деряха гласа си, взимаха участие в последния бой. Майката мълвеше “Чадо, не се бой, ритни тоя чичко в тлъстия корем” и детето рита, здраво рита хем. И старата баба, що едвам се люшка някого в ребрата с бастуна си мушка. Попът някак страстно девойката стиска - О, Боже, прости му - и той без да иска! А шофьорът зарадван и цял засиял избира къде е най-гъстата кал, на рейса внезапно той удря спирачка - за сетен път всичко добре да омачка... И днес йощ легенди навред се разправят как паметник бронзов на нас ще поставят: високо издигнат, останал по потник, на беден, изстрадал, пътуващ работник
Юле,хареса ми!Успя да ме ободри! А иначе градският транспорт си има и предимства пред колата,особено когато не е тъпканица и е по разписание.Например мога да си сложа слушалките и за 15-20 минути да релаксирам,докато ми дойде спирката.Но в час пик при натоварените линии,при нередовно разписание и при кофти време колата е за предпочитане,особено служебната. Личен опит и мнение-най-добър вариант е служебния автобус.
Според мен е напълно излишно да дупчиш билет. Просто си плащай глобите и пак ще си на далавера. А Юлче, как може да пишеш тъй хубаво пък още да си без книжка. И без кола. Изкарай една, вземи си голф и ги започвай. Задмини автобуса, нареди се пред него трета вметка, така че да му се наложи да чака следващото зелено на светофара и да си се нерви, грозен, потен и непотребен, докато ти с облак сажди от дизелака се измъквап през кръстовището. Бих ти предложил да си вземеш моторче, или скутер, ама това би било твърде революционно за теб. Въобще возещите се в адския транспорт имат специфичен манталитет.
Юле, и с кола из софето не е голям келепир. Седиш на тръни дали чичката махмурлия зад теб, ще свари да спре на светофара. Като тръгваш, си е игра на нерви и непукизъм да минеш преди двамата отстрани да те заклещят, щото са се престроили в грешната лента, ама нали са баровци, как ще чакат на опашката. И пак мине не мине месец - два, правиш я броня, я калник, пък страничните огледала си минават в графата месечен консуматив. Язе само като се добера до местоназначението си, зарязвам гюма и с транспорта. Поне не е скучно в него, щото с кола в задръстване може да пуснеш корени на седалката от тъпня.
Не знам за брони и калници, но вече 5-та година, всяко лято сменям шарнири! Ако щете вервайте. И поне спестявам от синя зона, когато ходя с трамвая на работа. Иначе другата разлика е: с трамвая Z-Rock - 30-40 мин; с колата Z-Rock - 60-90 мин....
@авторката: Надписа е "По-добре на хероин, отколкото...." и се намира в 1 пряка на Солунска, където градски не минава ;)
Lefaka, нее, виж третия коментар Освен авторът му да е вилнял и по други столични сгради. Мишуга, не голф, не съм за голф аз. Аз ще си купя роло. И ще се гримирам по светофарите.
Относно задръстванията... Да. Доста често ми се случвало, за да се влея сред цялата ослепителна красота от ламарини /без да ми идат броните и огледалата/ да си избирам шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия. Получава се. Все още. Попадала съм в задръствания, в които само лайнер и влак липсваха... RE: 14 "...щото с кола в задръстване може да пуснеш корени на седалката от тъпня. " О, не. Можеш да прочетеш вестник, кратка поема или да напишеш хайку с червило върху осраното предно стъкло. Също така можеш и да социализираш, като поискаш огънче от шофьора на спрелия до теб автобус... да се усмихваш на по-симпатичните шофьори, че дори и телефони може да си размените... и кой знае пък...
Първо - няма блатни нутрии, т.е. всички нутрии живеят в блатата и ги наричат блатни порове (да блесна аз като виден зоофил ) Второ - в сравнение с френското метро, нашия транспорт ухае на свежи пролетни теменужки (това съвсем сериозно) Трето - и аз веднъж попаднах на шофьор дето слушаше Карл Кокс - мислех че халюцинирам!, но се оказа че е истина... Но най-забавната ми случка - сядам аз в един столичен рейс (живо чудо!) и слушам зад гърба ми някакъв плямпа по телефона на висок глас, говори доста дълго и както ми се стори тогава съвсем смислено, но в един момент истеряса и почна да крещи: - Бе аз казах ли ти, че не е добра идея, а ти - не! На ти сега... Ми ти си си виновен, бе!... и т.н. Обръщам се аз и какво да видя - пичът се разпенявил, крещи, гледа в празната седалка до себе си, а в ръцете му - ни телефон, ни хендсфрии, нищо... А народа с по-добра видимост панически се изтегля към другия край на претъпкания автобус...
Ще му скинем главата на мъжо довечера...Палто от ПОР ми бил купил значи