Звучи като съмнителен стремеж, но един от приоритетите на Америка в следващите 10 години ще бъде да запазим правото си да се проваляме. То не е включено в декларацията на президента Рузвелт за четирите свободи, които олицетворяват Америка (би било лоша карма в навечерието на Втората световна война), но открай време е един от факторите, които правят страната ни изключителна. Да го наречем „петата свобода".
Америка дава на гражданите си свободата да се провалят, тоест да опитват пак и пак, ако не успеят. Между две трети и три четвърти от американците са се опитвали да започнат свой собствен бизнес, докато в Европа цифрата е само 40%.
Докато Европейският съюз публикува резолюции за преодоляване на „стигмата на провала в бизнеса", шефовете на компании от Силициевата долина изтъкват в автобиографиите си всички грешки и нови начала, с които са се сблъсквали в миналото.
Когато една инициатива не даде очакваните резултати, Америка разполага с корпоративна система за защита от банкрут, която е най-щедрата в света.
Но след финансовата криза от 2008 г. и рецесията, която я последва, американците вече не се чувстват толкова изключителни. В момента свободата да грешим звучи като „свобода да отстраним собствения си апендикс".
Това е жалко, защото провалът е едно от най-важните ни икономически оръжия. Целта не трябва да е да елиминираме вероятността от провал, а да изградим достатъчно гъвкава система, за да го преодолеем. Щедростта на плановете за защита от банкрут е една от причините за предприемчивостта в страната.
Федералната корпорация за защита на депозитите, създадена в епохата на т. нар. Нов договор (New Deal - програмата на президента Франклин Рузвелт - бел. р.), сложи край на процесите на bank run, които унищожиха много добри банки. Беше достатъчно да се гарантира на вложителите, че няма да изгубят всичките си пари. Това е скъпо, разбира се. Но е по-добре от bank run.
В страни, където системата за гаранции на депозитите е по-консервативна, като Великобритания, кризата удари жестоко някои банки и единственият изход беше да се вдигне лимитът на гарантираните депозити - или да се национализират банките.
Но вместо да се радваме на успеха си в изграждането на система, която се справя добре с провала, ние се вкопчихме във фантазията за безгрешна система. Погледнете реакцията ни при настъпването на кризата. Финансовите трусове са неизменна част от природата на пазарите и въпреки че милиони хора търпят болезнените ефекти на кризата, истината е, че тези неща се случват и отминават, даже се отървахме леко.
Когато финансовата система се провали напълно, се стига до Голямата депресия - 25% безработица, спад на брутния вътрешен продукт с 1/3, унищожаване на спестяванията и поминъка на хората. Именно защото изследвахме грешките от онази епоха, творците на финансовата ни политика научиха кои механизми не действат и избегнаха повторение на краха.
Трябва да научим уроците на тази криза, но не можем, защото сме твърде заети с търсенето на виновници. Ако гледате изслушване през сенатската комисия за финансови дейности и услуги, няма да видите как законодателите попиват разумни съвети, а ще ги видите да упрекват банкерите. Няма солидни доказателства, че финансовите услуги, „демонизирани" от поддръжниците на финансовата реформа, са изиграли решаваща роля за разпадането на системата.
Екзотичните кредити направиха „сапунения мехур" на илюзията по-голям, но няма причина да вярваме, че ако не бяха те, щяхме да избегнем тази ситуация. Агенцията за финансова закрила на потребителя налага мнението, че илюзиите за бързо забогатяване, които карат хората да рискуват, могат да бъдат избегнати като се насърчават потребителите да влагат в консервативни продукти. Много финансови иновации се оказаха лоша идея, но провалите сочат пътя към успеха.
Вместо да обявяваме донкихотовска война на провала, трябва да го използваме, за да изградим система, която се справя по-гъвкаво с грешките. Трябва да увеличим размера на резервите, които финансовите институции използват в случай на криза, да подобрим механизмите за овладяване на грешките на институциите, без да предизвикваме паника и да осигурим закрила на онези хора, които понасят най-тежките удари.
Истинската тайна на нашия успех се крие във факта, че се учим от миналото, а после го забравяме. За съжаление сега сме опасно близо до риска да забравим най-важния урок от собствената си история: как да падаме изящно и да се изправяме на крака със същата грациозност.
