Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те не са дори истинска държава. Но това не им пречи да празнуват независимост

Те не са дори истинска държава. Но това не им пречи да празнуват независимост Снимка: Wikimedia Commons
Руските войници и граничен пункт на Приднестровието Снимка: Wikimedia Commons
Руските войници и граничен пункт на Приднестровието

Държава ли е Приднестровието? Макар отговорът да е не, ситуацията е малко по-сложна. Защото ако питате самите жители на региона, те биха били категорични, че страната им е наистина независима.

Дългата около 400 км. ивица земя по левия бряг на река Днестър се явява най-източната част от република Молдова по границата й с Украйна, като там живее пъстро по етнос население от руснаци, украинци, молдовци и дори малка българска общност.

Статутът на региона е особен. През 1990 г., когато разпадът на СССР вече тече и редица републики се отцепват от бившия голям съюз, приднестровци решават да направят същото. И така се повявява Приднестровска молдовска република (ПМР).

Въпросът е, че тя съществува официално само и единствено за живеещите на територията й. Нито една страна членка на ООН не е признала официално съществуването на такава държава.

На практика, единствените, които го правят, са три други подобни непризнати от никого (или почти никого) републики от региона - Абхазия, Нагорни Карабах и Южна Осетия. Така за 500 хил. жители на държавата, която не е държава, местният паспорт не върши никаква работа (ако искат да излязат извън страната). Въпреки това той е въпрос на национална гордост.

"Натъжава ни, че нашата независимост не е официално призната, но ние се чувстваме независими. Имаме собствена конституция, правителство, военни, валута и дори паспорти", казва гордо държавният служител Вера Галченко пред BBC, докато помага на над 90-годишен ветеран от Втората световна война да се качи в такси след военния парад.

Парадът е по случай честването на Деня на независимостта на столицата, което е най-големият празник в годината и се провежда на 2 септември. Колективното вълнение на площад „Суворов" в столицата Тираспол е толкова осезаемо, че човек би помислил, че има кралска сватба.

На по-малко от 70 км югоизточно от Кишинев, столицата Тираспол (с 130 000 жители) често се описва като заседнала в СССР. Пред сградата на парламента, построен в архитектурен стил Брутализъм, се изправя внушителна статуя на Ленин, а улиците са наречени на комунистически светила и значими дати.

Военният парад със съветски джипове през 2019 г., отбелязващ 29-ата годишнина от самопризнатата независимост, не оспорва този стереотип.

Откакто Приднестровието обявява независимост, населението на столицата е намаляло поне с една трета. Повечето жители са напуснали, за да търсят работа в Русия поради намаляващите икономически перспективи след падането на СССР.

Но макар животът да не е лесен в тази президентска демокрация, където заплатите са дори по-ниски, отколкото в Молдова (една от най-бедните страни в Европа), мнозина са доволни от живота там.

"Имаме добър климат, добри местни продукти като плодове и зеленчуци и има помощ от чужбина", казва Андрей Смоленски, основател на туристическа агенция Transnistria Tour - първата в Тираспол, която работи с туристи от чужбина от 2011 г. Под „чужбина" той има предвид Русия, която изгражда болници и училища в региона, снабдява силите им за сигурност и субсидира пенсиите на застаряващото население.

В Приднестровието не крият любовта си към "родината майка", както Смоленски я нарича. Докато трите основни етнически групи на Приднестровието са почти еднакво големи, общият език е руският. Руски знамена се веят редом до приднестровските (единственият национален флаг, на който все още са изобразени сърп и чук) по сградите на града.

А в парада за независимостта участват и руски войници, докато по уличните сергии се предлагат руско и приднестровско знаме на една дръжка.

Масова практика в страната е хората да имат двойно или дори тройно гражданство, като руското е едно от най-честите, заедно с молдовско и украинско.

Макар руските сили да формират една трета тристранните мироопазващи сили със своите 1500 войници на терен, присъствието на войски на Кремъл на територията дразни молдовските и западните служители. На фона на това, че там се намира едно най-големите съоръжения за съхранение на бракувани оръжия и именно руски войски го охраняват, не е изненада, че Русия пренебрегна призивите на ООН да изтегли войските си.

Плюс това, тя има подкрепата на проруското правителство на Приднестровието, което счита оперативната група (които също участват в парада на Деня на независимостта) за основна стабилизираща сила.

"Приднестровието исторически се приема за част от руското културно пространство. Да не говорим за факта, че Русия е гарант за мир за Приднестровието", обяснява Анатолий Дирун - академичен ръководител в Тирасполската школа за политически изследвания.

Въпреки трудния старт на Приднестровието по пътя към независимост, той има своето обяснение.

В края на 80-те години нарастващите националистически настроения в Молдовската съветска социалистическа република (една от 15-те републики на СССР и сега Република Молдова) разпръскват предимно рускоезичните етнически малцинства в Приднестровието, което тогава е част от Молдовския ССР.

Забраната на руския език е последната сламка, която кара Приднестровието да се провъзгласи за независима съветска социалистическа република на 2 септември 1990 г., за да опази своето културно наследство.

В отчаян опит да запази разбития Съветски съюз заедно, тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов обявява провъзгласяването на независима ПМССР за нищожно, проправяйки пътя на Молдовската ССР да обяви собствената си независимост - с нейната територия, обхващаща и Приднестровието.

Напрежението между двата региона ескалира до военен конфликт през март 1992 г., продължил няколко месеца и отнел живота на поне 1000 души. Като изключим няколко нарушения на мирния режим, оттогава Приднестровието е мирно.

Но не с такова впечатление ще останете от заглавията или от сайтовете със съвети за пътуване.

"Историите за напрегнатата ситуация в региона са продукт на мита за нестабилността в региона. Всеки, който е бил в Тираспол, отбелязва колко е спокойно", казва политологът Дурин.

Твърдят го и малкото чужденци, които са успели да хапнат в местен ресторант, откривайки колко е тихо дори в деня на национален празник. И че само дрънкането и бученето на тролейбуси от съветско време по напукани бетонни улици нарушава спокойствието.

Въпреки че има регионално политическо напрежение с Молдова като център на безкрайните търкания между Русия и ЕС, там действително е спокойно. И макар да е странен и пуст град от отминала епоха, посетителите се чувстват безопасно да се лутат из улиците му.

Докато големите тълпи са нещо, което обикновено се избягва в замразена конфликтна зона, празненствата за Деня на независимостта събират цели семейства. Улични сергии предлагат националистически дрънкулки и занаятчийския хляб, декориран с комунистически символи.

А усещането е като за голям панаир с всякакви хора и всякакви традиционни мотиви и панаирни забавления.

По залез слънце на площад „Суворов" застъпват скандално облечени поп изпълнители, които изпълняват хитове от „Евровизия" на временната сцена, издигната за сутрешния поздравителен адрес от президента. Накрая всичко приключва с голямо шоу с фойерверки.

С малко атракции и още по-малко туристическа инфраструктура отвъд Тираспол, много от очакваните 20 000 посетители на Приднестровието идват на еднодневни пътувания от Молдова.

Всъщност е сравнително лесно страната да бъде посетена - от Кишинев до Тираспол има редовна автобусна линия, а достъпът до Приднестровието не изисква виза. Въпросът е, че да се придвижваш там без руски език далеч не е проста задача.

Ако посетителите искат да останат повече от един ден, специално трябва да споменат това на границата, за да им бъде направена хотелска резервация.

В Приднестровието определено има какво да се види - полуреставрираната крепост Бендери от 15-ти век близо до молдовската граница и спокойния Кицкански мъжки манастир от 19 век. За няколко дни си струва да се остане и заради причудливите съветски паметници, скрити в покрайнините на Тираспол.

"Туризмът е нещо, върху което трябва да работим. Трябва да улесним хората да идват и да усещат Приднестровието", казва Галченко.

И все пак големият проблем остава. Да, туризмът може да даде тласък на местната икономика, но как да го развиваш като държавна политика, след като нито една друга държава не признава съществуването ти?

След като Молдова не желае да се откаже от тази територия, а Русия е малко вероятно да изтегли войниците си, за Приднестровието може да се окаже непосилно да сбъдне мечтата си и да се превърне в истинска независима нация.

 

Най-четените